— Понякога и аз си задавам този въпрос — отвърнах. — Нощем, когато остана сам с мислите си. На теб случва ли ти се?
— Не сте клиенти — каза любителят на тежката атлетика.
Вероятно му го подсказа фактът, че Хоук си беше свалил палтото и в кобура под мишницата му имаше магнум 44-ти калибър. Бяха дошли с идеята, че няма да им се наложи да се пресилват. И двамата стояха със закопчани палта. Ако изобщо носеха пистолети, щеше да им отнеме средно по пет минути да ги извадят.
— Ние сме охраната — отвърна Хоук.
Държеше се учтиво. Двамата с палтата ни гледаха. Бяха малко объркани. Въпреки вежливостта Хоук някак си не приличаше на човек, който се предава лесно.
— Няма значение — каза щангистът. — Разходете се някъде. Трябва да си поговорим с главната проститутка.
— Казва се мис Кайл — обадих се аз.
Дебелият започна да си разкопчава палтото.
— По-добре стой закопчан — посъветвах го аз.
Дебелият се намръщи.
— Майната ти.
Хоук направи една крачка от мястото, където се подпираше на шкаф за документи, и го повали с толкова светкавичен удар, че дебелият дори не успя да вдигне ръце. Падна на четири крака и остана в това положение, като бавно поклащаше глава. Ръцете на щангиста леко се раздвижиха, сякаш му се искаше да си разкопчае палтото, но не посмя да го направи.
— Кой ви изпрати да си поговорите с мис Кайл? — продължих.
— С теб няма да разговарям — отвърна той.
Направо ми пожаля за него. Беше дошъл с идеята да сплаши няколко проститутки и може би да натупа някой тип от Нютън, който беше дошъл за бърз сеанс в ранния следобед. Изобщо не си беше представял, че ще му се наложи да се разправя с нас. А току-що беше започнал да осъзнава, че ние двамата с Хоук имахме определено преимущество над тях двамата.
— Ще говориш с мен — възразих. — Въпрос на време.
Дебелият се изправи с мъка. Не поглеждаше към Хоук.
Хоук беше извадил пистолета си. Държеше го насочен към пода до себе си.
— Нямам какво да ти кажа — измърмори щангистът.
Опитваше се да се държи на положение. Ударих го през лицето. Чух как Ейприл ахна зад гърба ми. Тежкоатлетът отстъпи. Плесницата болеше. Беше унизителна. Но най-вече го стресна. В неговото обкръжение хората рядко си удрят плесници. Той вдигна ръце към лицето си и хвърли поглед към дебелака.
— Кой ви изпрати да говорите с мис Кайл? — продължих. Щангистът заотстъпва към вратата. Хоук му препречи пътя.
— Аз изчезвам оттук — заяви тежкоатлетът.
Престорих се, че ще го ударя в стомаха с десния си юмрук. Той отпусна ръце и аз го зашлевих с лявата ръка. После и с дясната. Той се сви, прибра глава между раменете си и закри лицето си с ръце. Плеснах го по темето. Той вдигна ръце, за да се защити. Тогава отново го зашлевих през лицето.
— Престани — изхленчи той. — Престани, престани.
Май всеки момент щеше да се разплаче.
— Кой ви изпрати да говорите с мис Кайл? — повторих.
— Оли — отвърна той.
Обърнах се към Ейприл.
— Познаваш ли Оли?
— Не.
— Ти с кого говори?
Ейприл сви рамене.
— Не си каза името. Може и да е Оли.
Обърнах се към любителя на щангите.
— Разкажи ми за Оли.
— Оли има банда — отвърна той. — Двамата с Танк работим за него.
— Как е фамилното име на Оли? — попитах.
— Демарс.
— Къде му е офисът?
— На Андрюс Скуеър — отвърна той.
Долових в тона му странни нотки на нетърпение. Разбрах, че очаква да пробваме същите номера с Оли. Оли хубавичко щеше да ни подреди.
— Оли държи един клуб там — продължи тежкоатлетът. — Преди беше клиника по мануална терапия. На самия площад.
— Защо Оли ви праща да създавате проблеми на тези жени? — попитах.
— Не знам.
Зашлевих го. Той се отдръпна.
— Недей. Не знам, кълна се. Оли просто ни каза да не спираме, докато не размислят.
— Как така да размислят?
— Да се съгласят да говорят за бизнеса.
— С Оли?
— Не знам.
— Какъв бизнес?
— Не знам.
— А ти знаеш ли, Танк? — попитах дебелия. Той поклати глава.
— Съгласен ли си с това, което ни каза той? — продължих.
Дебелият кимна.
— Добре — казах аз. — Ръцете на стената, с раздалечени крака. Знаете как се прави.
Двамата се подчиниха и аз ги претърсих. Взех по един пистолет и по един портфейл от всеки. Оставих пистолетите на бюрото на Ейприл. Извадих шофьорските им книжки и им върнах портфейлите.
— Кажете на Оли, че ще минем да го видим — поръчах.
— А пистолетът ми? — попита тежкоатлетът.
— Налага се да поемете риска да се върнете до Андрюс Скуеър невъоръжени — отвърнах. — Изчезвайте.
Никак не им хареса, че трябва да си оставят пистолетите. Оръжието им беше необходимо. Но нямаше какво да направят. Обърнаха се към вратата. Хоук продължаваше да стои пред нея. Те спряха. Хоук притисна дулото на пистолета си към носа на щангиста.
— Никога повече не идвайте тук — каза Хоук.
Никой не помръдна. После Хоук отстъпи встрани и двамата излязоха. Видяхме на мониторите как минаха през фоайето и напуснаха къщата.
— Благодаря ви — каза Ейприл, когато останахме сами.
— Ще има още — казах аз. — Двамата тъпаци може би няма да се върнат, но Оли ще изпрати някой друг.
— Някой от нас трябва да поговори с Оли — обади се Хоук.
— А другият трябва да остане — отвърнах. — За да посрещне хората, които ще изпрати Оли.
— Може ли аз? — предложи Хоук. — Така ще имам възможност да се запозная с работещите тук.
Кимнах.
— А аз ще имам възможност да се запозная с Оли.
— По-добре да си ти — каза Хоук. — Страхотен чаровник си.
— Да, така е — съгласих се.
— Ще се справиш ли сам? — обърна се Ейприл към Хоук.
