Разбира се, това означаваше: Ще се справим ли, ако само един от вас остане на пост? Хоук разбра подтекста и се усмихна.
— Ако са прекалено много, винаги мога да избягам и да се покрия някъде — отвърна той.
Ейприл не изглеждаше убедена.
— Шегува се — поясних. — Хоук е достатъчен, освен ако не очакваш да те нападне китайската армия.
— Смяташ, че не мога да се справя с атака на китайската армия? — попита Хоук.
Махнах с ръка.
— Тогава ще ти трябвам за подкрепление.
4
В шест и десет вечерта Сюзън се качи в апартамента си от офиса на първия етаж. Седях на канапето с Пърл, където четяхме вестник и пиехме синьо Джони Уокър. Всъщност Пърл не четеше и не пиеше — лежеше настрани с протегнати крака, отпуснала глава на лявото ми бедро, така че ми пречеше да обръщам страниците.
— Ела тук — повика я Сюзън. — Не пречи на бебчо.
Пърл енергично размаха късата си опашка, но не стана.
Сюзън прекоси стаята, целуна ме по устата, а после целуна и Пърл.
— Поне бях пръв — обадих се.
Сюзън отиде до хладилника, извади бутилка ризлинг, наля си и седна срещу мен.
— Как мина днешният ден в света на откачалките? — попитах.
— Имам една пациентка, за която любовта и сексът са неразривно свързани — каза Сюзън. — Така че сексът й се струва много важна, сериозна и дори малко плашеща работа.
— А не забавна?
— За съжаление, не — отвърна Сюзън. — Все още не. А как мина днешният ден в света на разбойниците?
— Появи се Ейприл Кайл — отвърнах.
— Малкото момиченце, което ти подтикна към проституция?
— Аз я спасих от лапите на долната проституция и я насочих към доставянето на достойни сексуални услуги — уточних.
— Ако има такива — каза Сюзън.
Довърших питието си и събрах сили да стана и да си налея друго.
— Не — спря ме Сюзън. — Аз ще ти донеса. Виж колко й е удобно.
Тя ми приготви питието и ми го донесе.
— Почти във всичко може да има повече или по-малко достойнство — казах аз.
— Знам — отвърна Сюзън. — Просто те дразнех. Ти направи за нея най-доброто, което беше възможно при онези обстоятелства.
— Прекалено е травмирана, за да стане майка от предградията.
— Или психоаналитичка — добави Сюзън. — Как е тя?
— Истинска жена — отвърнах. — Малко е стряскащо. От години си спомням за нея като за дете, а сега изведнъж вече не е дете.
— Все още ли се занимава с проституция?
— По достоен начин — отвърнах.
— Разкажи ми — подкани Сюзън.
Докато й разказвах, Пърл изведнъж скочи, сякаш чу някакъв глас, отиде при Сюзън и успя да се намърда при нея на креслото. Пърл тежи трийсет и пет килограма, което създаде известни териториални усложнения. Накрая Сюзън ги разреши, като седна на ръба на креслото и остави Пърл да се свие зад нея.
— Тя не започна ли точно в Бак Бей? Преди години, когато я намери?
— Аха — отвърнах. — На друг адрес, но да, предполагам, че по някакъв начин се е върнала към корените си.
— Звучи ми като преуспяваща очарователна млада жена — отбеляза Сюзън.
— Такава е — съгласих се. — Патриша Ътли, изглежда, е свършила добра работа.
— С живот като нейния, особено в началото, със сигурност е претърпяла сериозни травми — каза Сюзън.
— Знам.
— Травмите обикновено излизат наяве, когато човек е под напрежение.
— Знам.
— Ти май много знаеш — отбеляза Сюзън.
— От много години общувам с една адски интелигентна психоаналитичка — обясних. — По всички възможни начини.
— Интересно — каза тя. — Като се замисля за всички тези години общуване по всички възможни начини, не си спомням много разговори за психоанализа.
— А спомняш ли си да е било забавно? — попитах.
— Най-често здраво стискам очи и си мисля за Фройд — отвърна тя.
Разклатих кубчетата лед в чашата си.
— Значи смяташ, че проституцията във всички случаи е унизителна за жените? — попитах.
— Устроени сме да мислим, че е обидна за женското достойнство — отвърна Сюзън.
— Но не и за мъжете?
— Предполагам, че не сме научени да мислим, че е обидна за мъжкото достойнство. Но също така предполагам, че повечето от нас не одобряват мъже, които често посещават проститутки.
— Това може да обиди и двете страни.
— Или може би всички сме като моята пациентка — каза Сюзън. — За която сексът трябва да е доказателство за любов, всеки път. Може би влагаме прекалено голямо значение в него и не сме готови да признаем вероятността сексът без любов и обвързаност също да е забавен.
— А ако има и любов, и обвързаност? — попитах.
— Както при нас? — попита Сюзън. — Вероятно допълнително усилва всичко, което не означава, че не трябва да е забавно.
— Знаеш ли какво друго е забавно? — попитах аз. — Китайска храна за вкъщи.
— Особено когато има и любов, и обвързаност?
— Особено тогава.
— Може би искаш да ми кажеш, че си гладен?
— Да.
— А какво смяташ по въпроса за достойната проституция?
— Ще ти го кажа над порция свинско със сладко-кисел сос — отвърнах. — Или може би пиле с лимон.
— Да поръчам ли?
— Само ако ми разрешиш да ям с вилица — отвърнах. — Мразя клечките.
— Разбира се — съгласи се Сюзън. — Стига да ти е забавно.
Вдигнах чашата си.
— Скоч със сода, пиле с лимон и ти — друго не ми трябва.
— Ще поръчам — реши тя.
5
Офисът на Опи Демарс се намираше в малка тухлена сграда на Саутхамптън Стрийт, точно до Андрюс Скуеър, и имаше свой собствен малък паркинг. На паркинга нямаше други коли освен един Лексъс1. Паркирах до него и влязох в сградата.
Огромен телевизионен екран в дъното доминираше над цялото помещение. Пред екрана бяха наредени
