— Аз съм Корсети. Това е Спенсър.
После се обърна към един невзрачен мъж на около шейсет с буйна бяла коса.
— Ти си Галвин, нали?
— Маркъс Галвин, адвокат — потвърди невзрачният мъж. Галвин беше облечен с измачкан сив костюм с жилетка, риза на червени и черни карета и тънка черна вратовръзка.
— Значи ти си бавачката — каза Корсети на втория непознат мъж, който беше едър и зализан, със скъп костюм.
Едрият мъж го изгледа безизразно. Корсети се засмя и поклати глава, после се обърна към по-младия от двамата мъже, които бях видял на Спринт Стрийт.
— Как си, Брукс?
Брукс Денучи беше леко пълен. Не беше дебел, но изглеждаше мек и отпуснат. Беше със скъпи дрехи, маникюр и обувки за хиляда долара. Вероятно се опитваше да гледа страшно, но приличаше по-скоро на голямо сърдито дете.
— Арни — каза Корсети на по-възрастния мъж.
Арни беше слаб и загорял. Имаше интелигентна физиономия, беше плешив и дрехите му стояха добре. Седеше мълчаливо и неподвижно, отпуснал дългите си пръсти на масата, като едва-едва потупваше върховете им един в друг.
— Юджин — отвърна той, с ударение на първата сричка.
— Първо искам да кажа нещо — започна Корсети. — Не съм ви вдигнал мерника. Няма да се опитвам да ви поставя натясно. Просто ми трябва информация по един друг случай.
— И си мислиш, че сме бюро „Справки“? — каза Брукс и се огледа с широка усмивка.
Никой не отговори на усмивката му. Адвокатът и Арни не откъсваха поглед от Корсети. Бодигардът гледаше право пред себе си.
— Знаем, че въртите бизнес с двама души, които се казват Лайънел Фарнсуърт и Ейприл Кайл — продължи Корсети. — Смятаме, че става въпрос за проституция. Но ние не сме от нравствения отдел. Не се интересуваме от проститутките.
— Защо смятате, че познаваме тези хора? — попита Брукс.
Арни му хвърли един поглед, но не каза нищо.
— Двамата с твоя адвокат вече минахме през това — обясни Корсети. — Да не си губим времето.
Брукс погледна адвоката и той кимна.
— Какво ви интересува? — попита адвокатът.
— Те са замесени в друг случай на убийство — отвърна Корсети.
— Е, и? — попита Галвин.
— Ще ви бъдем много благодарни, ако ни кажете какво знаете за тях. Може би информацията ще ни помогне да разрешим случая с убийството.
— Нямаме нищо общо с никакво убийство — заяви Брукс.
Никой не му обърна внимание. Галвин и Фишър се спогледаха. Бодигардът продължаваше да гледа в празното пространство.
— Колко точно ще ни бъдете благодарни? — попита Галвин.
— Познаваме се, Арни — отвърна Корсети. — Всичко се връща. Ако ми направиш услуга, ще ти бъда задължен.
— Той държи на думата си — каза Арни на Галвин.
Адвокатът кимна. После погледна към мен.
— Ами ти? — попита.
— Аз съм с Корсети — отвърнах.
Галвин се обърна към Корсети.
— Стабилен ли е?
— Да.
Галвин погледна Арни. Арни кимна. Галвин кимна в отговор.
— Двамата търсят пари — каза Арни.
— Ей! — обади се Брукс. — Защо изобщо казвате нещо на тези шибаняци?
Галвин се протегна през масата и леко потупа Брукс по ръката.
— Искат да основат верига от публични домове „Момичето мечта“ — продължи Арни. — В цялата страна. Твърдят, че вече имат по един дом в Бостън, Филаделфия и Ню Хейвън.
— Говорим за Фарнсуърт и Кайл, нали? — уточни Корсети.
— Аха.
— И търсят инвеститори? — попита Корсети.
Арни кимна.
— Как са стигнали до вас?
— Имаме общи познати — обясни Арни. — Една жена, която се казва Ътли. Управлява голям публичен дом в Ню Йорк.
— Тя ги е изпратила при вас, така ли? — попитах.
— Аха. Двамата казаха, че тя е партньор в бизнеса им. Затова се съгласихме да говорим с тях.
— И какво? — попита Корсети. — Ще инвестирате ли?
— Не.
— Защо?
— Говорих с Ътли — обясни Арни. — Тя ми каза, че изобщо не е знаела, че Фарнсъурт е замесен. Каза, че докато той участва, тя няма да има нищо общо с проекта.
— Има ли значение за вас кой е в бизнеса? — попитах.
— Не, стига първо те да си оправят нещата. Няма да инвестираме в семейни войни.
— Това ли им казахте в онзи ресторант на Спринт Стрийт?
— Аха — потвърди Арни. — Казахме им да се разберат кой е в бизнеса и кой не е. И после пак да ни се обадят.
— Те навиха ли се? — попита Корсети.
— Не изглеждаха доволни.
— Попитайте ме дали ни пука — предложи Брукс.
Никой не го попита нищо.
— Как ти се стори техният бизнес план? — обърнах се аз към Арни.
Той сви рамене.
— Планът не е лош. Верига от елитни публични домове в цялата страна. С първокласни проститутки, нали се сещате? От онези жени, които не работят само това. Домакини, стюардеси, студентки, учителки и други подобни. С плисирани поли и кашмирени пуловери. Никакво чукане в тоалетната и свирки на задната седалка на колата. Само секс в безопасна, приятна обстановка, с музикален фон на Джони Матис. Все едно чукаш учителката си от осми клас, нали разбирате?
— Говорихте ли с Ътли след това? — попитах.
— Все още не.
— Какво печелите вие от сделката? — попита Корсети.
— Петдесет процента.
— И участие в управлението?
— Никога не инвестираме много пари в нещо, ако не участваме в управлението на проекта.
— Те съгласиха ли се? — попитах.
— Той — да. За нея не съм сигурен — отвърна Арни. — И не знам какво мисли Ътли, ако изобщо все още участва.
— Смяташ, че вече не участва, така ли? — попитах.
— Нямам представа — каза Арни. — Стига нашият човек да е вътре, останалите не ни интересуват.
— Имаше ли някакви други проблеми? — попита Корсети.
Арни сви рамене.
— Трябва да се изчистят някои подробности. Да се купят имоти в съответните градове. Да се дадат подкупи на подходящите хора. Да се намерят източници на проститутки… Все пак средностатистическата
