пет-шест удобни стола, на два от които седяха две яки момчета и гледаха някакво телевизионно предаване, в което хора яд аха живи червеи. Отляво до стената имаше голяма конферентна маса с още столове, а между телевизора и вратата, която водеше навътре в сградата, имаше голям хладилник с цвят на авокадо.
Когато влязох, един от почитателите на риалити шоуто се обърна към мен и попита:
— Искаш ли нещо?
— Танк ме помоли да се отбия да говоря с Оли — обясних.
Мъжът се замисли. Беше почти плешив и адски нескопосано беше сресал малкото си коса, така че да прикрива темето му.
— Оли познава ли те? — попита той.
— Само по репутация — отвърнах.
— Репутация — повтори плешивият.
Партньорът му пред телевизора беше по-едър и по-млад от него, с тъмна коса до раменете. Той също се обърна да ме погледне.
— И какво, голяма ли ти е репутацията? — попита дългокосият.
— Ами, ами — отвърнах. — Най-обикновен супермен. Ще кажете ли на Оли, че съм дошъл?
— А ако не му кажем? — попита дългокосият.
— Тогава можем да проверим колко голяма е репутацията ми — обясних.
Глупава история. Нямаше смисъл да се забърквам в конфликт с двама обикновени пазачи. Но започваха да ме дразнят. Дългокосият се изправи, без да откъсва поглед от мен. После се изсмя презрително и влезе през вратата до хладилника. Докато го нямаше, плешивият ме наблюдаваше, без да каже дума. Времето летеше.
— Добре, Супермен — появи се дългокосият. — Оли каза да те заведа при него.
Последвах го по къс коридор, който водеше към друго помещение. Там също имаше голям телевизор, както и бюро и няколко офис стола. На бюрото имаше телефон и компютър. Отдясно до стената имаше канапе. Зад бюрото седеше мъж, който приличаше на Оли. Имаше пясъчноруса коса и широка, дружелюбна физиономия. Когато влязох, той стана и заобиколи бюрото си.
— Ти сигурно си Спенсър — каза. — Аз съм Оли Демарс. Погледнах към дългокосия.
— Видя ли? Репутация. Той изсумтя.
— Всичко е наред, Джони — каза му Оли. — Можеш да ни оставиш.
Дългокосият кимна и се върна по коридора, за да си гледа предаването.
— Седни — подкани ме Оли.
Беше облечен със синя карирана риза, лилава вратовръзка и спортно сако от туид с ръждив цвят. Приличаше на брокер от агенция за недвижими имоти.
— Ти ми направи голяма услуга — започна той. — Когато изпращам хора като Танк и Еди, очаквам да свършат работа.
— Еди? Любителят на щангите?
— Да. Ти ми доказа, че не вършат работа.
— Това е включено в цената — отвърнах.
— Веднага ги уволних — каза той и ми се ухили така, все едно бяхме приятели. — Нали се сещаш, или ще стане по моя начин, или изобщо няма да стане.
— Смяташ ли да изпратиш някой друг? — попитах.
Той пак се ухили. Зъбите му изглеждаха неестествено бели.
— Не и на тази цена — отвърна. — Ако трябва да се оправям с теб и с черньото, ще трябва да ми платят повече.
— Черньото се казва Хоук — уточних. — Кой ти плаща?
— Честно казано, и аз не знам — призна Оли.
— Как така не знаеш?
— Някакъв тип ми се обади по телефона и каза, че иска да му свърша една работа в някакъв бардак в Бак Бей. Попита ме дали имам банкова сметка. Казах му, че имам. Той ми каза, че ще преведе пари по сметката. И го направи.
— Каква точно беше работата?
— Да ги притискам, докато не ми нареди да спра.
— Да ги притискаш да направят какво?
— Да си платят — отвърна Оли.
— На кого? Той сви рамене.
— Не знам.
— За какво?
Оли поклати глава.
— Също не знам.
— Откъде преведоха парите?
— Не е твоя работа — отвърна Оли.
— Всъщност е — казах.
— Добре — каза Оли. — Но аз все пак няма да ти кажа.
— Засега — казах.
— Засега? — повтори Оли. — Не ти липсва самоувереност.
— Оптимизъм — уточних.
— Може би трябва да пипаш по-внимателно — предупреди ме Оли. — И аз съм голям оптимист.
— Много ясно — отвърнах. — А той откъде знае, че ще свършиш работа? Сигурно има хора, които просто ще вземат парите, без да си мръднат пръста.
— Аз не съм от тях — каза Оли. — Имам си репутация.
— А, значи и ти — казах. — Но той откъде знае за нея?
Оли сви рамене и поклати глава. Две действия едновременно. Впечатляващо.
— Смяташ ли да продължиш да прибираш парите?
— Смятам да поискам повече. Нямам уговорка да работя с теб и Хоук.
— Засега — уточних.
Оли се усмихна.
— Познаваш ли Хоук? — попитах.
— Отдавна се занимавам с това — отвърна Оли. — Естествено, че познавам Хоук. Теб също.
— Значи смяташ да преосмислиш уговорката с онзи човек?
— Аха.
— А как ще се свържеш с него?
— Няма да правя нищо — обясни Оли. — Той сам ще се свърже с мен.
— Ако пак притесняваш Ейприл Кайл, ще те унищожа — заявих аз.
Оли се усмихна и отговори:
— Казах, че те познавам, а не че съм ти фен.
Той извади сребрист полуавтоматичен пистолет от чекмеджето на бюрото си и някак небрежно го насочи към мен.
— Мога да те гръмна на място и да се свърши — сподели той. — Но все още не са ми платили да го направя.
— Значи ще бъда пощаден? — казах.
— Докато не преразгледаме уговорката си — отвърна Оли.
— Поискай му много пари — посъветвах го.
Оли пак се ухили, като продължаваше да държи пистолета насочен към мен. Бавно кимна и го остави на бюрото.
— Ама ти никак не се стресна, а? — осведоми се той.
— Имам нерви от стомана — обясних.
— Страхотен си — съгласи се Оли.
