Из „Лейтенант Шмидт“

Борис ПастернакИз „Лейтенант Шмидт“

[…]

Октомври. О, пръстен от стачки.
О, вятър! О, адско изчадие!
И чорли на морски грамади,
вързопи, забрадки.
Брошури и позиви — пачки,
о, буря!
О, киша! О, мрак! О, пищялки
зовящи, резета, ключалки —
малко
след пет.

От тюрми — към бури, брошури.
О, нощи! О, речи горещи!
На раните — стрелят отсреща —
отвесните свещи!

О, гробище в ден с погребение?
И с тон с лейтенантската клетва,
и рокли, и взори безцветни,
в обятия слети!
О, стълбища в креп! Псалмопения?
И отговор — хором — полека,
така бронз о бронза отеква:
„Кълни се!“ — „Кълнем се!“

О, вихър, обрулил словата
като дървесата! О, вятър,
щадящ засега под небето
едни междуметия!
Носи над талази и мачти:
„За сълзите, бъдните стачки,
ни крачка назад! Закълни се!“
„Кълнем се! Ни крачка!“

[…]

От морето, иззад пощата изскочил,
вятърът като слепец върви
към завоя, бърза той, какво, че
го събарят все тълпите с вик.
Край стената син ацетилен е
вбит в калта, но и така дори —
пет за шест, морето до колене —
по-нататък духва упорит.
Бие се, опърлил свойта мутра,
край фенера кривнат, с пламък слаб,
отминава и изплувал, удря
с две припрени прилепски крила.

А моряците — макар на двора
да е мрак, да бръсне вятър лош —
пред казармата шумят и спорят
в тая тъмна ноемврийска нощ,
За хиляда те гълчат, от всеки, —
сякаш в буря пролетен овраг, —
е разровен, пръснат и размекнат
и на буци вдигнат този мрак.

Дъх на воля, дъх на влажна почва,
на къртичини, картофи — ти
дъх на щорм усещаш и какво, че
е в море открито от уста.
Трала-лала, нечии шегички,
слухове, подметки, спор след спор,
само край един върти се всичко,
както плъзва из селата мор.

Плъзва слух, че бил сред депутати,
плъзва слух, че ходил в комитет,
плъзва слух — и нещо в тъмнината
приближава в същия момент.
И догадките с разкати спряло,
и помело в двора неприбран
будки и бариери — като хала
носи се и носи се „ура“.

Незапочнал още свойто слово —
радостта през бреговете ври.
Чака да се слегне и отново
удесеторява тоя взрив.
И се борят буря и оратор.
Търси — бурно! — чувството простор.
Не словата — всичко без словата