Карта
| № | Име на обекта | Плаващи кодировки |
|---|---|---|
| K1 | ||
| K2 | ||
| K3 | ||
| K4 | ||
| K5 | ||
| K6 | ||
| K7 | ||
| K8 | ||
| K9 | ||
| K10 | ||
| K11 | ||
| K12 | ||
| K13 | ||
| K14 | ||
| K15 | ||
| K16 |
Епилог
Когато пишеш книга за търсене на съкровища, най-добре е да спреш там, където съкровището е намерено, мисля аз. Какъв смисъл има да се разказва как Кели е платил регистрацията си за планетата, как е превърнал града в археологически резерват и как… Просто това е част от съвсем друга история.
Така че тази книга би трябвало да свърши до тук… Но има нещо, което продължава да ме притеснява дори и сега, когато ръкописът е готов за печат.
Преди няколко седмици седяхме с Кели в „Жонгльорите“… О, забравих да спомена, че първото нещо, което той направи, бе да изпълни договора си с кораба. Кели бе на мнение — и Елинър Куин се съгласи с него — че Ратала е изключително приятна планета, така че с помощта на три килограма аурит корабът бе закаран там и флиперяните най-сетне достигнаха крайната си цел.
Та, седяхме в „Жонгльорите“ — барът на Дансе Феб Флипер — и обсъждахме настоящата книга. Кели внезапно каза:
— Знаеш ли, в склада с аурита намерих и още нещо…
— Какво? — вдигнах вежди аз.
— Там имаше един холопроектор и съобщение от капитан Морган…
— Поздравява те за добре свършената работа?
— Не точно… Ще ти го пусна, става ли? Дансе, ще минем отзад…
— Моят бар е и твой! — засмя се Дансе.
В празната задна стаичка Кели ми демонстрира записа.
Усмихнат до уши, капитан Морган говореше от екрана:
— Е, момче, радвам се, че си успял! Има само още едно нещо, което трябва да научиш… Това, което ти току-що откри, не е истинският Благородник. Още след като опаднах там бях наясно какво ще се случи, когато донеса аурита в Цивилизованата зона. Ето защо напълних трюма с кристалите и ги пренесох тук, а Ратала маскирах най-старателно… Вярвам, че това количество аурит ще ти бъде достатъчно да се погрижиш за флиперяните и да живееш в доволство до края на живота си. А ако някой ден решиш да потърсиш Благородника…
Не ми оставаше нищо друго, освен да се засмея и да почерпя Кели още едно питие. Но…
Информация за текста
© 1997 Елена Павлова
Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]
Публикация:
Кристофър МАКДОУЕЛ. ОКОТО НА БОГА. 1997. Изд. Плеяда, София. Книга-игра. Художник: Ивайло ИВАНЧЕВ. Печат: Полипринт, Враца. Страници: 144. С ил. Формат: 20 см. Цена: 1000.00 лв. ISBN: 954-409- 150-5.
Част 2 от Песни от космическите друми.
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/524)
Последна редакция: 2007-02-17 22:41:42
