21
Номерът на билетчето е печелившият! Четвърт милион са твои!
Премини на 30.
22
„Сметановият пай“ се намира почти непосредствено до хангарите и е най-долнопробното заведение на „Елатрон“. Минавал си покрай входа му десетки пъти… Но едва сега забелязваш табелката, която краси олющената врата:
Сонгбърд ще рече „пойна птица“, кимваш ти — вероятно е някой от местните поети, такива се въдят със стотици навсякъде из Обитаемия космос. Въздишат по старите времена, дрънкат за дружбата си с легендарни пилоти и си изкарват прехраната като съчиняват стихове по поръчка на туристите. Понякога се случва да са достатъчно добри, за да ги открие някой издател и да направи от тях прословути личности — Никлас Хармъни е един добър пример — но в повечето случаи поетическият им талант е доста посредствен… Както е, ако се съди по четиристишието, този на Сонгбърд.
Бутваш вратата и решително влизаш в бара.
Въздухът в огромното помещение е задимен, спарен и смърди на какво ли не — от алкохол до мръсни чорапи, скъп парфюм и мокра кучешка козина. Заведението е претъпкано и най-малко подозрителният клиент изглежда като измъкнат чрез взрив от аграв-затвор.
Пробиваш си път до бара. Естествено, няма нито едно свободно място… Впрочем не, има едно в ъгъла, но на плота пред него е поставена табелка, която гласи: „Тук седя капитан Морган, когато оповести откритието на аурита и почерпи всички“. На съседния стол побелял старец мрачно сърба коктейл, чийто цвят го определя като „Влачена за косите“. На масата отсреща компания оръфани типове блъска карти и ти хвърля повече от подозрителни погледи.
Ако решиш да напуснеш заведението и да отидеш в „Идиот“, мини на 37. Ако заговориш картоиграчите, те очаква 41. Ако седнеш на свободния стол, иди на 11, а ако опиташ да заприказваш стареца, се прехвърли на 31.
23
С въздишка хлопваш вратата зад гърба си, изоставяйки отвратителния Курти и къщата, в която си прекарал целия си живот…
На стълбите се сблъскваш с дребно оръфано човече, което щом те забелязва, бързо започва да каканиже:
— Последнибилетизакосмолотарията…
— По-полека! — казваш му недоброжелателно ти.
— Извинете! — човечето се изпъчва — Предлагам последните три билета за космическата лотария! Тиражът се тегли след точно два часа, а цената на едно билетче е само половин звездичка! Имате уникалната възможност да спечелите четвърт милион само срещу половинзвездичканемиотказвайтемоляви…
Ако не искаш да си купуваш билетче, мини на 40. Ако имаш пари и искаш билетче, те очаква 26, а ако нямаш пари, но ти се ще да участваш в лотарията, иди на 34.
24
Красавицата обявява:
— Номерът е ADZ14958763456! Честито на печелившия!
Ако това е номерът на твоя билет, те очаква 30. Ако не печелиш, мини на 4.
25
Още докато корабът ти приближава към Кораба, на главния екран се появява сърдитата Дансе.
— Изчезвай! — изръмжава тя.
— Ама… — заекваш ти.
— Махай се, казах! Имаме лазерно оръдие на борда и…
Не ти остава нищо друго, освен да изчезнеш по-експедитивно.
Върни се на [[#t-karta|картата]].
26
Засмиваш се:
— Казах по-спокойно, дърдорко! Ще си купя билет…
— Само три са останали — гордо заявява човечето. — Ето, изберете си!
Можеш, разбира се, да вземеш и трите билетчета — просто извади съответната сума от наличните си пари. Номерата на билетчетата можеш да разгледаш съответно на:
за първото — 2, за второто — 6, за третото — 10.
Запиши си някъде номера на билетчето, което си избрал и премини на 47.
27
След няколко гръмогласни опита успяваш да привлечеш вниманието на бармана и получаваш една съвсем прилична като качество „Влачена за косите“. Десет минути по-късно картоиграчите си събират картите и излизат. Добираш се до масата им съвсем навреме, за да седнеш.
След като вече си се устроил комфортно, „Сметановият пай“ започва да ти изглежда приятно местенце. С течение на времето свеждаш близко запознанство с шест-седем коктейла. Старецът на бара се изправя и си тръгва.
Лека-полека заведението се опразва и накрая барманът те потупва по рамото:
— Ще затваряме, приятелче!
Неохотно се изправяш и напускаш „Пая“ олекнал със 100 звездички.
Премини на 54.
28
Статуетката е неочаквано тежка и, интересно, топла при допир. Вдигаш я решително — може би, все пак, би получил пет или десет звездички…
На масичката под статуетката има нещо оранжево и не ти трябва да си гений, за да се сетиш, че това е банкнота от десет звездички, прилежно сгъната и укрита под Курти за в случай на необходимост… Кога баща ти я е сложил там и защо прислужниците не са я намерили, не те вълнува особено. Слагаш божеството на мястото му, разгъваш банкнотата и я пъхаш в джоба си. Десет звездички не са кой знае колко, но все пак…
Вратата се изкашля и обявява:
— Имате посетител, господин Хардрайт!
Ще приемеш ли този посетител (20) или ще кажеш, че нямаш желание да
