45
Поклащаш глава:
— Не ме интересуват никакви съобщения! Курс към база „Елатрон“!
Премини на 5.
46
Малко след като Сонгбърд си тръгва, електронният сън на Хепи приключва и компютърният мозък жизнерадостно отбелязва:
— Я, ти си бил вече тук! Май даже е имало някого… Чакай да превъртя записите! А, сработил си се със Сонгбърд, а?
— Точно така!
— Хубаво! Астрономията на флиперяните и Ферол Лекътейпър… Да, на картата ги има и Добро утро, и Ферол Лекъртейпър. Лесно става, като наложиш участъка от стандартна карта и си сигурен, че…
— Хепи?
— Да?
— Излитаме!
Запиши си:
K7 — Добро утро, кодировка 95.
K11 — Ферол Лекъртейпър, кодровка 104.
За „Елатрон“ кодировката се променя на 14.
47
Удовлетворен, билетопродавачът си тръгва. Прибираш шанса си за космолотарията в джоба. Едва сега с пълна сила осъзнаваш, че всъщност си нямаш нищичко на този свят и си просто бездомник… Мъката те залива на вълни и аха си се разплакал, но мъжете не плачат, разбира се. Свеждаш глава и започваш да зяпаш обувките си, които, според Денсър, също не притежаваш…
Билетопродавачът е изтървал банкнота от 50 звездички, която сигурно нямаше и да видиш, ако не бе погледнал надолу!
Понеже си честен, ти я вдигаш и хукваш след него, но той сякаш се е изпарил. Две-три пресечки по- нататък се отказваш от преследването. Здраве да е — затова пък сега притежаваш цели петдесет звездички (запиши си ги)… А точно срещу теб примамливо примигва рекламата на „Бар и грил Тодориъс“.
След като и без друго си излязъл от къщи, можеш да се пошляеш няколко часа, отдаден на мъката си (18) или пък да се опиташ да удавиш в пет-шест коктейла същата тази мъка (36).
48
Оказва се, че изобщо не си в състояние да бръкнеш в дупката — пръстите ти са твърде дебели за такава деликатна „очна операция“ на Куртландър.
— Може би — скептично отбелязва Хепи, — ще е разумно да вземеш пинсети от аптечката?
Идеята е добра — след няколко опита успяваш да изщипеш хартийката и да я измъкнеш от скривалището й. Малко се е посмачкала, разбира се, но това е малка беда, поне доколкото нарисуваното върху нея се вижда доста ясно.
Не е печатна грешка — на лицевата й страна е не начертана, а просто нарисувана, грубо и на ръка, бегла карта на някакъв звезден участък.
— Къде е това? — питаш мозъка.
— Нямам ни най-малка представа! — той издава звук, наподобяващ сумтене — Бих казал, че авторът на тази карта я е чертал на тъмно и през пръсти!
— Хепи!
— Добре де! — шеговитата нотка в тона му изчезва — Може би това е част от секретността… Във всеки случай, според мен, в картата са произволно съчетани няколко различни области, разстоянията между които не отговарят на никакви мащаби… Не знам! Вече започнах да правя проверка поотделно на всеки отбелязан обект, но сигурно ще ми отнеме пет-шест часа да идентифицирам с някаква минимална сигурност поне някои от…
— Хепи…
— Между другото…
— Да?
— Стори ми се, че на гърба на картата пише нещо!
Обръщаш хартийката. Вярно, там има къс надпис:
„Това око е възпято от пойните птици в сметаната, когато изгревът проблясна над жонгльорите и бе донесено на Петте парсека, за да замръзне под зъба на дракона. Куртландър славя, бог на водите… Взри се в ириса и ще видиш отвъд убиец, и зомби, и граф, и мъртвец. Но не възкресявай мъртвеца, не помилвай убиеца, и не докосвай зомби, а от графския звяр се пази!“
— Нищо не разбирам! — признаваш ти.
— Секретност! — изсумтява Хепи — Но мисля, че идентифицирах със сигурност базата „Елатрон“ ето там…
— Смяташ, че онова е „Елатрон“?
— Точно така. Виж, това е единствената орбитална база, закотвена край двойна звезда, която няма планети. Двойната звезда е налице, има ги също трите най-близки съседни звезди, ената от които е тройна. А базата, ако забелязваш, е начертана като конус, а не като кръгче…
А сега премини на 51, където да се запознаеш с прословутата карта и правилата за игра от тук нататък!
49
Съвсем си забравил стария Курти!
Изхвърчаш от кораба и наемаш такси, което да те закара до вкъщи.
Къщата обаче е не само празна, но и заключена. Свързваш се с Денсър от уличен видеофон и той нещастно те уведомява, че се е получила грешка — всъщност срокът за изселването ти е бил два часа, така че съдия-изпълнителят е дошъл и е описал имуществото, което вече е продадено на търг…
Всичките ти усилия да откриеш статуетката на Курти са напразни. Не ти остава нищо друго, освен да се върнеш на кораба и да стартираш.
Премини на 5.
50
В полунощ официално ти отнемат и кораба, така че оставаш абсолютно безпаричен и крайно нещастен. Няколко нощи прекарваш на улицата, докато успееш да си намериш работа като градинар при едни свои приятели… Няма да издам тайна, ако кажа, че постепенно успяваш да се издигнеш и на тридесет и седем години вече си пилот на една яхта за разходки в близкия космос. Тъй като нещастния ти живот никак не ти е приятен, ти се пропиваш и веднъж, пиян, се удряш с яхтата в астероид. Няколко от пътниците ти влизат в болница, а ти самият си сплескан на каша и, разбира се, не оцеляваш.
Ако този край те устройва — тогава ще се видим в някоя друга моя книга. Но ако ти се иска да преживееш истинско приключение, пробвай си късмета отново… Чао!
