ме роди. При все че дирех някогашната си дядовска чест, аз не можах да я постигна, защото съм Адамов внук!“ „Достойно и право казваш, гостенино“ — отговориха му те. Оттогава най-вече започнаха да му отдават почест.
От многото, що написа философът, това изложихме накратко, колкото за спомен. А който иска да дири същите тия беседи и изложени подробно, ще ги намери в книгите му — доколкото ги преведе нашият учител, архиепископ Методий, като ги раздели на осем части. Тук ще види и дадената му от Бога словесна сила срещу противниците, подобна на горещ пламък.
Като изслушаха всички тия и други подобни сладки негови думи, хазарският каган и неговите велможи му казаха: „От Бога си изпратен тук за наше назидание. И понеже всички книги от него си научил, ти всичко ни разясни поред, като всички ни наслади до насита с медените слова на светите книги. Ала ние сме неуки хора. Ние вярваме в това, че ти си от Бога. Ако желаеш още повече да се успокоят нашите души, с притча ни обяснявай поред всичко, за което те питаме.“ Така се разотидоха да си починат.
Като се събраха на другия ден, хазарите му казаха: „Почтени мъжо, чрез притчи и разум покажи ни коя вяра е най-добра от всички!“ И философът им отговори: „Един мъж и неговата жена били много почитани и обичани от някой си цар. Но щом съгрешили, царят ги изгонил от земята си. Като живеели там много години, народили деца в сиромашия. Когато се събрали, децата се съветвали по кой начин пак да се възвърнат в първото си положение. Едното от тях изказало едно мнение, другото — друго, а третото — съвсем друго. На кое мнение би трябвало да се спрат? Не ли на най-доброто?“
А те му отговориха: „Та защо говориш така? Всекиму се чини, че неговото мнение е най-добро от онова на другите. Юдеите считат, че тяхното учение за вярата е най-добро от другите, сарацините — също тъй и другите — пак тъй. Поясни ни да разберем кое от тях е най-доброто?“
Философът отговори: „Огънят изпитва златото и среброто, а човекът с разум отлъчва лъжата от истината. Та кажете ми: от що произлезе първото падение — не ли от гледането и от сладкия плод, и от пожеланието за божественото?“ Те отговориха: „Така е.“ А философът каза: „Ако на едного, след като е ял мед, и на друг, след като е пил студена вода, стане лошо и дойде един лекар и каже на първия: още по- много мед като изядеш, ще оздравееш, а на онзи, който е пил студена вода, каже: като се напиеш със студена вода и застанеш гол на студа, ще оздравееш — и ако след това дойде друг лекар и не каже същото, а заповяда противно лекуване: първият да пости и вместо мед да пие горчиво, а другият вместо студено да пие топло и да се грее, тогава кой от двамата по-изкусно лекува?“ Всички отговориха: „Който заповядва противното лекуване, защото похотната ласт трябва да се умъртвява с горчивината на този живот, а гордостта — със смирение: всяко нещо трябва с нему противното да се лекува. И ние казваме: дърво, което изпърво ражда бодли, сетне ражда сладък плод.“ А философът забеляза: „Добре казахте. Изпърво и Христовият закон открива суровостта на Божия живот, ала отпосле, във вечните жилища, принася стократно плод.“
Един от тези съветници, който познаваше добре сарацинската злоба, попита философа: „Гостенино, кажи ми защо вие не почитате Мохамеда? В своите книги той много е похвалил Христа, казвайки: «Велик пророк се е родил от девица, Мойсеева сестра; мъртви е възкресявал и всякакви рани е лекувал с величава сила.»“ Философът му отговори: „Нека каганът двама ни прецени. Но я кажи: ако Мохамед е пророк, как ще вярваме на Даниил? Ако пък този рече: след Христа всяко видение и пророчество ще престане. А той, Мохамед, щом като се явил след Христа, как може да бъде пророк? Ако него наречем пророк, ще отхвърлим Даниил.“ Мнозина от тях забелязаха: „Каквото е говорил Даниил, говорил го е чрез Божия дух. А за Мохамед всички знаем, че е лъжец и пагубник на общото спасение; Най-хубавите си лъжовни учения е измислил за зло и срамотия.“
А първият съветник между тях каза на сарацинските приятели: „С Божията помощ този гостенин свали на земята всичката еврейска гордост, а вашата захвърли зад реката, защото е скверна.“ А пък към всички каза: „Както Бог е дал на християнския цар съвършена мъдрост и власт над всички народи, така той им е дал и съвършена вяра и без нея никой не може да живее вечен живот. Богу слава вовеки!“ „Амин!“ — отвърнаха всички.
Просълзен, философът се обърна към всички: „Братя отци, приятели и чада! Ето, Бог даде пояснение и достоен отговор на всичко. Ако има още някой, който да се противи, нека дойде да оборва или да бъде оборен. Който е съгласен с това, нека се покръсти в името на Света Троица, а който не ще — аз съвсем не съм виновен за това, ала той ще види в съдния ден, когато старият по дни седне да съди всички народи като Бог.“ Те отвърнаха: „Ние не сме врази на себе си, но повеляваме тъй: полека-лека, който може, нека се покръсти доброволно; който иска — още днес.“ А каганът заповяда: „А който от вас се кланя към запад или се моли като евреите, или държи сарацинската вяра, скоро ще приеме смърт от нас.“ И така се разотидоха радостни. От тях се покръстиха до 200 души, като се отказаха от поганските гадости и от незаконните женитби.
А пък каганът написа такова писмо на царя: „Господарю, изпратил ни си такъв мъж, който ни обясни чрез слово и примери, че християнската вяра е света. И като разбрахме, че това е истинската вяра, заповядахме да се покръстят самоволно, надявайки се и ние да направим същото. Ние всички сме другари и приятели на твоето царство и сме готови да ти служим, дето поискаш.“
Изпращайки философа, каганът започна да му дава много дарове, ала той не ги прие, казвайки: „Дай ми колкото пленени гърци имаш тук; за мене то е по-хубаво от всички дарове.“ Като ги събраха до 200 души, дадоха му ги. И радостно пое той своя път.
Когато стигнаха до безводни пусти места, Константин и неговите спътници не можаха да понасят жаждата. Намериха в мочурище малко вода, ала не можаха да пият от нея, понеже беше като злъч. Когато всички се разпръснаха да дирят вода, той каза на брата си Методий: „Вече не мога да търпя да жадувам. Я гребни от тази вода! Този, който някога превърна за израилтяните горчивата вода в сладка, той ще утеши и нас двама ни.“ Като гребнаха, двамата я намериха студена и сладка като медовина. И след като пиха, прославиха Бога, който върши такива добрини на своите раби.
Когато вечеряха с архиепископа в Херсон, философът му рече: „Благослови ме, отче, както баща ми би ме благословил!“ Когато някои го запитаха насаме защо прави това, философът отговори: „Наистина утре архиепископът ще ни остави и ще отиде при Господа.“ Така и стана: пророчеството му се сбъдна.
Философът отиде в Цариград. След като се яви пред царя, той, отседнал в църквата на светите апостоли, заживя безмълвно, молейки се Богу.
В „Св. София“ имаше чаша със скъп камък, Соломоново изделие. Върху нея с еврейски и самарянски букви бяха написани стихове, що никой не можеше нито да прочете, нито да разясни. Като взе чашата, философът ги прочете и разясни. Първият стих беше тъй: „Чашо моя, чашо моя, предсказвай, докато звездата изгрее! За питие бъди на Господа първенец, който бди нощя.“ След него вторият: „От друго дърво направена за вкусване Господне: с радост пий и се опий, и извикай: Алилуя — хвалете Бога!“ След него третият: „Ето княза и целият събор ще види неговата слава, и цар Давид сред него.“ А след него написано числото 909. Като пресметна по-точно, философът намери, че от дванадесетата година на Соломоновото царуване до рождението на Христа има 909 години. А това е пророчество за Христа.
Когато философът се радваше в Бога, пак пристигна нова вест и му се откри работа, не по-малка от първата. Подучен от Бога, Ростислав, моравският княз, се посъветва със своите князе и с моравците и изпрати пратеници до цар Михаила, говорейки: „за нашите хора, които се отказаха от езичеството и приеха християнството, ние нямаме такъв учител, който да ни обясни на наш език истинската християнска вяра, та и другите страни, виждайки това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител; защото за всички страни винаги излиза от вас добър закон.“
Като свика съвет, царят повика Константин философ и го накара да изслуша тази молба. И му рече: „Философе, зная, че си уморен, но ти трябва да отидеш там, освен тебе друг никой не може да свърши тази работа.“ А философът отговори: „Макар и да съм уморен и болен телесно, с радост ще отида там, ако имат букви на своя език.“
