„… закачалка за мръсното бельо на Гарома…“
„… жалък, нищожен, плашлив охлюв…“
„… Гарома киха, Модо подушва с радост…“
Но в тази роля на презрян лакей можеше да бъде действителният творец на прилагания политически курс, да направлява съдбините на човечеството, да бъде истинският диктатор, издигнал се над хорицата.
Още веднъж вдигна ръка и я плъзна по бръчките на челото си. Главоболието беше все по-нетърпимо. А официалната церемония по случай постигането на пълен контрол май щеше да се проточи още цял час, ако не и по-дълго.
Ех, сега да се отбие при Целителя Лууб за двайсетина-трийсетина минутки, но така, че Гарома да не настръхне излишно. В подобни твърде важни периоди се налагаше да бъде особено предпазлив с Всеобщия слуга. Първоначалният страх, насаден му от Модо, можеше всеки момент да се раздуе недопустимо и да го подтикне към прибързани, взети самостоятелно решения. В никакъв случай не биваше да си позволява такъв риск. Опасността би била неприемливо висока.
Слугата на просветата замалко се вслуша в дъднещия глас на младия докладчик — похвати и средства, наклонени криви и коефициенти на корелация. И всичко това на статистическия жаргон, който прикриваше великолепието на революцията в психологията, която извърши именно той — Модо.
… Да, ще се проточи поне още час… Преди тридесет и пет години, докато усърдно събираше материали за дисертацията си в библиотеката на Висшето централно училище на Възпитателната служба, той напипа същинска буца самородно злато в трупаната през столетията шлака на статистическите данни за възпитанието на масите — концепцията за индивидуалния подход.
Дълго му се струваше, че е невероятно трудно тя да бъде приложена на практика. Ако всичко, на което са те учили, е насочено към ефективно въздействие върху психиката в мащаби, измерващи се с милиони хора, отчитането на нагласите и чувствата на отделния човек ти изглежда неуловимо и хлъзгаво като току- що извадена от водата змиорка.
Въпреки това щом довърши и защити дисертацията си, посветена на методите за постигане на пълен контрол, които предишната администрация пренебрегваше, той се върна към проблема за индивидуалното възпитание.
През следващите години се занимаваше със скучната си работа в Бюрото по приложна статистика на Възпитателната служба, но едновременно и решаваше въпросите за отделяне на личността от групата, за прехода от общото към особеното.
За него беше очевидно, че колкото по-млади са обектите, толкова по-леко е да се изпълни задачата, също като при масовото възпитание. Но започнеш ли в детската им възраст, ще минат немалко години, преди възпитаваният да въздейства видимо на околния свят от свое име. А и захванеш ли се с възпитанието на дете, непрекъснато се сблъскваш с необходимостта да преодолееш идеологическата обработка, на която е било подложено в първите класове.
Имаше нужда от млад човек, заемащ не съвсем незначителен управленски пост, който по една или друга причина е натрупал неосъществен или зле разработен потенциал. Предпочиташе миналото на този човек да е повлияло върху оформянето на личността му, у която вече са заложени такива страхове и желания, че да се превърнат в полезни лостове за управлението й.
Модо се трудеше нощем, проучваше личните досиета на сътрудниците в своята организация, за да издири такъв човек. И намери двама-трима, които подхождаха напълно. Най-много му допадаше едно забележително хлапе от Транспортната служба.
И тогава му попадна досието на Гарома.
Този младеж беше истинско съвършенство. И то от началото. Бе роден да управлява. Обаятелен, умен, възприемчив, чувствителен…
— Мога да се поуча на толкова неща от вас — притеснено сподели той с Модо при първата им среща. — Столицата още ме обърква малко, а вие сте израснал тук и се чувствате в свои води.
Заради нескопосаната работа на Специалния пълномощник по просветата на шести окръг в местата, където бе живял и Гарома, се намериха изненадващо много хора с независими нагласи в мисленето, и то на най-различни равнища на интелектуалното развитие. Повечето имаха наклонности и на революционери, особено след десетилетие на слаби реколти и непосилно увеличение на данъците. Но Гарома беше честолюбив. Той загърби селяшкото минало и си намери ниша в ниските равнища на Службата за сигурност.
Когато в шести окръг избухна въстание, приносът му в потушаването бе възнаграден с повишение. Но най-важно бе, че така се отърва от надзора и допълнителната идеологическа обработка, които неизбежно щяха да сполетят всеки друг с толкова подозрителни семейни връзки.
По този начин в ръцете на Модо попадна не само изгряваща звезда, но и личност със забележителна податливост.
Личност, на която можеше старателно да наложи замисления за нея образ.
Най-значимо беше отличителното й качество — чувството за вина пред бащата, тласнало младия Гарома да напусне фермата, а по-късно подтикнало го да доносничи за своето семейство и съседите си. Тази вина, събудила опасения и ненавист към всичко, свързано с миналото, можеше да бъде насочена към омразния нов „баща“ — Слугата на сигурността, началника на Гарома.
И след като Гарома стана Всеобщ слуга, благодарение на неуморните усилия на Модо у него продължаваха да избуяват угризенията и всепоглъщащият страх, независимо кой оглавяваше в момента Службата за сигурност.
Просто беше необходимо вождът да не се досети, че си има господар — високият мъж, който винаги сядаше вдясно от него и постоянно изглеждаше толкова неуверен и развълнуван…
Модо неуморно възпитаваше и превъзпитаваше Гарома. От първите дни прозря, че му е нужно да подхранва без прекъсване тесногръдото селяшко високомерие на Гарома, затова усърдно се унижаваше пред него. И дори втълпи на Всеобщия слуга, че той е опитомил Модо, а не обратното. А идеите колко незаслужаващ доверие е Слугата на сигурността всеки път вдъхваше у Гарома лично.
Модо вече се захващаше да полага основите на грандиозни планове за бъдещето и изобщо не би искал те да рухнат заради натрупани обиди. Напротив, трябваше да бъдат подкрепени от безмерна обич към любимото кученце, чиято смирена зависимост само засилва у стопанина представата за собствената му значимост и води до още по-тясно обвързване, за което стопанинът дори не подозира.
Модо трудно сдържа усмивката си, щом си спомни с какъв явен потрес Гарома откри, че Всеобщият слуга всъщност е Всеобщ диктатор. Е, и самият той дочу в детските си години подобна фраза, изтървана в разговор между родителите му по време на морско пътуване с привилегиите, които баща му имаше като дребен чиновник в Риболовната и мореплавателна служба. Откровението така разтърси неукрепналата душа на Модо, че той повърна… Лишаването от вяра се понася тежко, особено пък в зряла възраст.
А Модо още шестгодишен загуби не само вярата си, но и своите родители. Дърдореха твърде невъздържано и излишно откровено…
Притисна длани към слепоочията си. Много дни не бе страдал от толкова силно главоболие. Независимо от всичко трябваше да отскочи за 15–20 минути при Лууб. Целителят ще възстанови силите му, които ще са необходими до края на този изтощителен ден. Поначало беше полезно да се отдели от Гарома замалко, за да обмисли на спокойствие кой ще бъде следващият Слуга на сигурността.
Модо вдигна глава.
— Налага се да проверя как изпълняват някои мои незначителни нареждания, преди да потеглим обратно. Ще ме освободите ли за двадесет, най-много за двадесет и пет минути?
Гарома се намръщи величествено, вперил поглед право напред.
— Не можеш ли да се заемеш по-късно? Този ден е твой, колкото е и мой. И ми се иска да бъдеш до мен.
— Разбирам и съм ти благодарен, Гарома. Но… — Той докосна умолително коляното на Всеобщия слуга. — Но все пак те моля да ме извиниш. Не бива да отлагам. Една от задачите е свързана, макар и косвено, със Слугата на сигурността…
Лицето на Гарома тутакси се оживи.
— Върви, но непременно се върни преди края на церемонията. Искам да излезем заедно оттук.
