— Разбирам, инструктор…
— Дано наистина разбирате, курсант!
— Заради това ли е днешното събеседване, инструктор?… Получил съм назначение в екипаж? Или Ерика… курсант Ди Пиетро е разпределена?
— Спрете се, млади човече. Поемете си дълбоко въздух. Пребройте до десет. Взехте ли се в ръце, курсант?
— Да, инструктор.
— Тогава, поздравления. Ще летите заедно с Ди Пиетро…
— Инструктор!… Извинете, слушам ви.
— В един екип с втори астропилот Ди Пиетро до Зета Тукан. Слънцеподобна звезда на седем точка едно четирийсет и четири1 парсека. Полет по стандартна схема, номинално ускорение едно точка двайсет и пет. Планирано време на мисията: бордово време — пет години, четири месеца и петнайсет денонощия. При спазване на плана, независимият срок за достигане на младата колония на Зета Тукан IV ще бъде не по-малко, но, надявам се не много повече от двайсет и четири години, десет месеца и почти една седмица отгоре… А сега избършете прекомерното щастие от физиономия си, Иванов, и се съсредоточете, защото следва… необичайното. Отворете папката пред вас. Прочетете ми на глас разпечатката.
— Обичам… ъ…
— Четете, четете.
Курсант Камен Иванов първо обхвана с поглед целия текст.
Бавно произнесе четиристишието на глас. Вдигна учудено лице. Инструкторът отсреща седеше неподвижен като нарисуван, само устните мръднаха:
— Запомнете добре този стих, Иванов. Може да ви спаси живота. За сметка на любовта на този ваш живот.
2.2
Повод за скандала стана най-сериозната обезопасителна маневра, извършвана от кораба за последните двайсет и пет непълни месеца след старта от базата Юпитер-9. Камен тъкмо обикаляше с инспекция кърмовите трюмове, натоварени с биологичен растителен материал — семена и храни. Не се чувстваше уютно да обикаля хибернаторите, и без това си даваше сметка, че обиколките му са чисто формални, че се нуждае от тях психически самият той, а не самоподдържащият се кораб. Разходка от няколко километра, оставане насаме. Не че отношенията с Ерика се разваляха, напротив. И все пак, единствените живи хора в съзнание из целия конкистадор… за космическия безкрай отвъд бронята на кораба по-добре да не се сещаме. Неизбежно започват дразнения за дребни неща, дори без повод. Един месец на всеки четири единият от тях прекарваше в служебния хибернатор — период, който вливаше свежи сокове в отношенията им.
И все пак, и все пак…
Човешките чувства, човешките контакти, настроения, предпочитания, щения — съзнателни и неосъзнати, подмолни и открити… колко оплетено кълбо представляват те. Колко по-прости и сигурни, лишени от подобни изненади са машините. Например складовете с фино производствено оборудване, предназначени за колонията, към която Камен и Ерика летяха, карайки двеста хиляди души в стаза. Камен предпочиташе да обикаля тези отсеци. Еднозначността на механизмите му помагаше да се разтовари.
Ерика пък е твърде сложна натура. Не е престанал да я обича, да се стреми да я разбира, да й угажда, да я радва, да говори и да споделя мисли с нея. Живо обсъждат прочетените книги, филмите някак излязоха от „мода“ след почти година интензивно гледане. Само че понякога се задушава покрай нейните настроения (които е на малка стъпка от това да ги обяви за „капризи“). Вероятно също толкова сложен и обременителен е и той за нея. Така е, защото са само двамата. Твърде малък свят.
Е, почти половината от пътя да Зета Тукан е преодолян. Скоро ще последва обръщане на тягата. Няколкочасова безтегловност, докато дюзите на двигателната уредба, надяната като пръстен върху цилиндричната дантелена колона на звездолета, не се обърнат напред по курса. Следва тестване, после ново отваряне на ПП-канала чрез продухване с термоядрен пламък от реактора. Ако пък ПП-агрегатът е изпуснал капиляра да колапсира, ще последва малко по-сложната процедура по повторно пробиване на телепортационен канал, може дори пак към родното Слънце… макар че е по-вероятно на „хоботчето“ на гладния конкистатор да се „отзове“ Зета Тукан. Пиещата сила от звездните недра маса на звездолета ще започне да „пада“ към набелязаната си цел, светило с цели дванайсет достатъчно големи планети, от които цели три стават за живеене.
И когато пристигнат, светът ще се разшири отново, а почти шестгодишното им „затворничество“ ще приключи. Може би тогава ще им се случва понякога да си спомнят с носталгия за периода на „греховно монашество“ както на шега го нарича Ерика, когато светът се е състоял само от тях двамата… и от пустотата, обсипана с образуващи релативистка дъга звезди…
Тласък разлюля кораба, отвсякъде изпищяха компенсатори във възлите на решетчестата конструкция, прокънтя сирена, тревожен хор звукови индикатори се заглуши от безличния глас на бордовия МИ, съобщаващ, че е заобиколил масивно тяло по курса и връщането към планираната траектория ще се осъществи с по-щадящи микроманеври в продължение на седемнайсет часа… Последва изреждане на незначителните понесени щети и доклади за пристъпването към ремонт…
Разтуптяното сърце на Камен не сполучи да възстанови ритъма си на покой, защото астронавтът хукна към централната шахта. Бързаше да се прибере в командния модул, където на вахта бе останала Ерика.
А тя го посрещна с несвързани упреци, истеричен тон, сълзи в очите…
А той, кой знае защо, й отвърна грубо, дори я отблъсна, нарече я… как я нарече? Не помнеше.
Но ясно си спомни странния лудешки блясък, избухнал в очите й, израза на лицето й и сплескана с длан метална ваза.
Спомни си последвалото ПРИПОМНЯНЕ.
И своето бягство.
1.3
— Може да ви се струват твърде субективни и дори смешни страховете на повечето хора пред МИ, курсант, но те така или иначе съществуват и наистина имат своите основания. Нещо повече, имало е… инциденти с неограничено програмирани системи за машинен интелект, за щастие без сериозни щети и жертви. Не знаете за тях, разбира се. Секретни са. Наистина не ви е нужно да ги знаете.
Машинният Интелект НЕ Е човешки ум. МИ са личности до голяма степен, но не и ЧОВЕШКИ личности. Именно това смущава и всява фобии. Непредвидими остават реакции на МИ извън възложените им за изпълнение програми, повод за притеснение представляват смущения в самите програми. Разбира се, ограниченията, приложени с цел да се постигне повече сигурност и предвидимост, неизбежно снижават интелектуалния капацитет на МИ. Това, както сам отбелязахте, е цената, която се плаща за да бъдат хората спокойни. Надали някой сериозно вярва, че машините ще се вдигнат на бунт и ще ни поробят, че дори и унищожат. Основателното опасение е, че по-скоро просто ще ни зарежат. Съмненията не са в сферата на предполагаемата злонамереност на МИ, а по-скоро в тяхната почти сигурна липса на лоялност към човечеството. Чуждостта им спрямо хората. Пропастта „бащи — синове“ в контекста „човешки разум — машинен разум“ е далеч по-драстична… и фактически непроучена, а вероятно и непроучваема без
