Я как се вкисна момичето, помисли си Фери и приятелски потупа по лакътя спътничката си:
— Не им обръщай внимание, те така си вибрират. Не е като да стърже или да пищи като в роботизиран завод, чак зъбите да те заболят…
— Звукът е най-малкият ми проблем — отвърна Инга гнусливо. — Тръбите. Едните отвеждат първична биомаса към фабриките за синтеза. До тях са кабелите за поемане на излишъка произведена електроенергия. До тях — тръбите, по които помпите тласкат тор, необходима за фотосинтезата. Органична тор. Откъде според теб идва?
— Ами…
— От кенефите на гигаполиса! — троснато го прекъсна момичето. — Лайна! Човешки лайна. Защото няма животински тор, той е само за екофермите!
Наистина, рече си Ференц, така е. Екофермите, които произвеждат „естествени“ продукти, не са повече от двайсетина за целия континент. И понеже там отглеждаха генетично подобрени животни, от които под упойка се отстранява ненужна им мускулно-сланинена маса, там си се и произвеждаше нормален животински тор, никъде другаде.
— Хм — каза Фери, надявайки се да бъде разбран правилно и положително.
— А, да, смесват го и с отпадъци от фабриките за синтеза — продължи девойката сприхаво. — Пак лайна!… Извинявай, много съм гнуслива… И ако дадеш някой циганин да ме ПИПНЕ, ще пищя! Освен ако не повърна преди да се разпищя.
— Ъ…
— И ти не ги пипай. Те знаеш ли откъде вземат ток? А храна? От клиентите по битаците? Глупости! Само тарторите им ядат каквото ядем ние. Останалите просто режат тръбите, за да източват суровина за примитивни продоволствени синтезатори, да хранят конете си… а съм чувала, че дори и ТЕ я КОНСУМИРАТ направо, без преработка! А пък, може да знаеш, всички тръбопроводи са еднакви наглед, белязани са с микромаркировка, та затова циганите често бъркат коя точно да срежат. И ги удря ток или заливат лайна! Представяш ли си?! — довърши Инга и потръпна от отвращение.
Фери също усети леко гадене. Беше чувал за такива работи, разбира се. Не беше вчерашен. Само че досега нито беше се замислял, нито, ако се замислеше, не го приемаше толкова навътре. Обаче като чу това от Инга… някак взе да му пука.
А тя не мирясваше, макар да се сдържаше да не повишава глас. От вълнение навярно акцентът й съвсем изчезна, но пък тук-там в речта й се мяркаха немски думи, които тя машинално поправяше:
— И тия кражби им се РАЗМИНАВАТ, доннерветтер, по дяволите! И наистина, какво могат да им направят? Да ги тикнат в затвор? Вдига се врява до небесата за нарушени права на едно беззащитно малцинство и врявата я вдига бюрокрацията от най-далечния от мястото на инцидента сектор. После, като им се случи под носа, предишните оплюти от колегите си бюрократи си го връщат. А дори да се размине оне скандале, без скандал — къде толкова затвори?… Интеграция! Как пък не! Нали с тая идея ги вкараха в Толерантните зони! Унд вас? И какво? Шайзе! Мамка му!
Ференц смутено я следваше, тя бе извадила отдавна ръката си от сгъвката на лакътя му. Крачеше подире й и не толкова я слушаше, колкото гледаше да не настъпи някоя тръба, подала се от земята като пластмасов корен. Тю, да му се не види, от тия нейни приказки взе да му се струва, че от тръбите СМЪРДИ. А не би трябвало — херметични са.
Херметични, да. Докато не мине някой циганин с кирка и кофа. Или с кирка и акумулатор. А после се прибира — целият омазан с говна… или с щръкнала коса, изгорени пръсти, заекващ и с тикове по мургавата физиономия. Пфу…
— Не е имало никаква идея за интеграцията им! — каза й почти грубо, за да я накара да млъкне. — Като пълноправни граждани те участват в избори и референдуми и търгуват с гласовете си. Ако не са те, поне на четвърт от бюрократите на изборни длъжности ще им изстинат местата!
Инга спря и се обърна, с незнайно от какво просветлено лице.
— Нали? — жадно попита, хващайки го за ръката. — Правилно! Точно бюрократите са виновни, не циганите! Въпрос на култура, не на етнос… — Изведнъж тя посърна, но продължи да стиска ръката на Фери, който се клатушкаше, мъчейки се да запази равновесие след рязкото спиране, което предприе, за да не се блъсне в нея. — А с Жорж изобщо не може да се говори на тая тема! Той е толкова ЛОЯЛЕН!
Неволно Фери въздъхна. Илона също не обичаше да приказват за обществени проблеми. Не че на него му допадаше кой знае колко тази тема. И все пак — за някои неща просто не може да се мълчи. Не бива. От друга страна — никога не би нарекъл Илона „лоялна“. Тя имаше вкус към забранени неща. Удоволствия предимно. При двеста артикула легални опиати тя предпочиташе да търси нещо все още неразрешено дори под лекарски надзор. Пред позволените в частна обстановка забавления тя предпочиташе публичните, от ония дето попадаха под удара на разпоредбите за прилично поведение…
— Бюрократите са виновни — повтори по инерция Инга. — Те приемат кретенски закони, а понеже Машината е тази, която непосредствено следи гражданите да ги спазват, разни там „бунтовници“ пишат „Долу Машината!“. Дай на човек всичко, а той вместо да тръгне да става по-добър, ще се превърне в прасе… — довърши съвсем тихо и с това гневният й заряд, вероятно породен от борбата й с погнусата от афсидните тръбопроводи и от близкия битак, се изчерпа. Тя стеснително издърпа дланта си от изтръпналите пръсти на Фери, обърна се и продължи по пътеката.
Около минута вървяха в мълчание.
— Не те попитах ти какво търсиш при циганите — внезапно се обади Инга.
— ККС — отвърна младежът. — Краен кухненски синтезатор. Легално струва три хиляди евро без екотаксите, ДДС-то и акциза за категория лукс. Такъв само го зареждай с хранителни брикети средно качество и ще ти изплете от белтъчните нишки почти истинска сочна пържола готова за незабавна консумация. Осемстотин вида вкусови аранжименти. Ниска консумация на енергия. Експлоатационен срок без ремонт — пет години. Качеството на хранителните продукти е почти неотличимо от гарантирано екологичните дето са само за милионери. По принцип функционира без допълнителни консумативи, но можеш да добавиш малко зеленчукова каша от екомарките. И ще ядеш евтина, но отлична манджа, почти като богаташ. — Фери тежко-тежко въздъхна. — Не мога да си го позволя легално, на социални помощи съм, ти знаеш колко строго се контролират доходите и разходите. А не почвам работа, понеже уча като зубрач да си взема провалените изпити, само така ще се прехвърля друга специалност…
— Толкова ли ти е наложително? — учуди се Инга, без да се обръща. — В смисъл, имаш минимума, пък и си само временно така… нима не можеш да устискаш малко? Вместо да рискуваш да ти лепнат черна точка в биографията.
— Приятелката ми — каза гузно Фери и почувства, че е излишно да продължи да обяснява.
Стори му се, че по гърба на Инга премина вълна отрицателна емоция.
— О, приятелка значи — сухо реагира тя.
Продължиха още десет минути по пътеката. А после съвсем изведнъж афсидното поле свърши.
4. Есенен предиобед — Битакът
Пътеката излезе на открито. Пред тях се намираше дере с полегати брегове, по каменистото дъно на което шаренееха парцаливи палатки, разхождаха се коне, щъкаха невъобразимо мърляви деца и кучета, а клиенти и търговци стояха на раздалечени на няколко метра купчинки и преговаряха. До тях имаше кашони и торби със стоки. Гълчавата бе съвсем умерена. Миризмата — поносима. Чуваше се ориенталска музика.
Инга и Фери се спогледаха и тръгнаха напред. А насреща им вече бързаше един върлинест търговец с ярка лъскава риза и мръсни панталони. Златни пръстени и гривни святкаха по ръцете му, светеше и златен зъб в устата му.
Попита ги нещо, Инга отвърна и циганинът, без никакви слушалки и програми за машинен превод, нахакано забъбри на унгарски. Кой знае защо се обърна към Ференц.
— Какво ща търсиш бе, бате? — радостно запита циганинът с характерния си гърлен акцент, при който всички гласни се усещат като твърди и многобройни, а съгласните звуци са ударени и разредени като летви на декоративна ограда. — Всичко имаме тука, само казваш и ти го носим! Нема лъжа, честен кръст ти правя пред тебе… Искаш ли момиче? Младо момиче, чисто… Не щеш? Момче? На час, на ден, на седмица,
