напускат това място — напоследък Елизабет бе станала много близка с една особа и вдовицата не одобряваше това приятелство. Въпросната дама беше дъщеря на мистър Шепърд, която след неуспешен брак се бе върнала в дома на баща си, при това обременена с наличието на две деца. Тя беше интелигентна млада жена, която добре владееше изкуството да се харесва — или поне умението да се хареса в Келинч Хол. Тя така влезе под кожата на мис Елиът, че многократно бе гостувала в имението, въпреки всички призиви на лейди Ръсел за предпазливост и сдържаност, тъй като тя смяташе една такава дружба за твърде неуместна.

Елизабет ни най-малко не се влияеше от мнението на лейди Ръсел и вдовицата я обичаше по скоро не защото Елизабет го заслужава, а защото й се искаше да я обича. Елизабет никога не бе проявявала към нея нещо повече от обикновена учтивост и любезност, а и никога не се бе вслушвала в съветите й, с изключение на случаите, когато мненията им по даден въпрос съвпадаха. Лейди Ръсел многократно се бе опитвала да склони Ан да отиде с нея в Лондон, беше дълбоко засегната от несправедливото подценяване, с което егоистично държаха момичето изолирано от светското общество и в много по-незначителни случаи се бе опитвала да убеди Елизабет в благоразумието на собствения си опит и трезва преценка, но уви! Елизабет винаги правеше каквото иска. Но никога не се бе противопоставяла на лейди Ръсел по-открито и решително, отколкото в решението си да бъде близка с мисис Клей. Тя отхвърли приятелството на своята достойна сестра, за да предложи цялата си привързаност и доверие на жена, която не заслужаваше друго, освен ледена учтивост.

Според вдовицата, общественото положение на мисис Клей беше ниско, а характерът й я представяше в доста опасна за близка приятелка светлина — затова тя придаваше огромно значение на преместването от Келинч като на начин мисис Клей да бъде отстранена, и средство, чрез което мис Елиът можеше да избира приятелите си между по-достоен кръг от познанства.

Глава 3

— Позволявам си волността да отбележа, сър Уолтър, — каза мистър Шепърд една сутрин в Келинч Хол, докато оставяше вестника си на масата — че понастоящем обстоятелствата са изключително благоприятни за нас. Сключеният напоследък мирен договор3 ще накара нашите заможни морски офицери да отседнат на сушата. Всички те ще имат нужда от жилище. Едва ли има по- удобен момент за избор на подходящи наематели — при това отговорни и сериозни кандидати.

Много хора натрупаха честно и достойно истинско състояние по време на войната. Сър Уолтър, ако попаднем на някой богат адмирал…

— Той ще извади истински късмет, Шепърд, — отговори сър Уолтър — само това мога да кажа. За него Келинч Хол ще бъде истинска награда и каквито и награди да е получавал преди, тази ще бъде най- голямата, нали, Шепърд?

Мистър Шепърд се засмя, тъй като знаеше, че от него се очаква да се засмее на подобно остроумие, след което добави:

— Бих се осмелил да отбележа, сър Уолтър, че никак не е зле човек да е в делови отношения с джентълмените от флота. Имам известен опит в това отношение и мога да ви уверя, че са доста щедри и от тях ще излязат не по-лоши наематели от повечето, с които човек си има работа. Та това е, сър Уолтър, което си позволявам да ви предложа в случай, че плъзнат слухове за вашите намерения — а такова нещо трябва да се очаква като твърде възможно, тъй като се знае колко невъзможно е едната половина от човешкия род да скрие тайните си от любопитството на другата половина. Високото обществено положение си има и лоши страни; ами че аз, Джон Шепърд, мога да крия какви ли не семейни тайни, защото никой не би си дал труд да се занимава с мене, но сър Уолтър е изложен на показ пред всички и е много трудно да се избегне подобно внимание. Затова ще рискувам да си позволя предположението, че не бих се изненадал много, ако въпреки цялата ни дискретност хората разберат за вашите намерения, и при това предположение няма начин да не се явяват кандидати. Та както вече се осмелих да предложа, струва си да обърнем внимание на нашите богати морски големци. Ще се осмеля да добавя, че в случай на необходимост ще бъда при вас само след два часа и ще ви спестя неудобството да разговаряте лично с тях.

Сър Уолтър само кимна с глава, но след малко се изправи и като крачеше напред-назад из стаята, отбеляза саркастично:

— Едва ли са много господата от флота, които не биха се смаяли при мисълта да живеят в подобен дворец.

— Без съмнение, те ще огледат къщата и ще благославят късмета си — каза мисис Клей, която също присъстваше на този разговор. Баща й я беше я докарал, тъй като нищо друго не бе така подходящо за здравето й като една разходка до Келинч Хол. — Но съм съгласна с баща си, че от един моряк би излязъл чудесен наемател. Познавам

доста хора от флота, освен че са щедри, те са толкова спретнати и внимателни във всяко едно отношение! Ако решите да оставите тук своите прекрасни картини, сър Уолтър, сигурна съм, че ще бъдат в пълна безопасност. Ще се грижат чудесно за къщата и за всичко в нея! Парковете и декоративните храсти ще бъдат поддържани така, както са. А и вие, мис Елиът, не бива да се притеснявате, че може да занемарят вашата сладка цветна градинка.

— Що се отнася до всичко останало — обади се студено сър Уолтър — ако съм принуден да напусна дома си, това съвсем не означава и че съм решил да се чувствам чужденец в него. Нямам никакво намерение да облагодетелствам когото и да било. Ще му бъде позволено да се ползва от парка, разбира се, едва ли много морски офицери или пък който и да е там биха се ползвали иначе от подобна привилегия, но съвсем друго е позволението да използват игрищата. Не ми харесва обстоятелството, че всеки ще може да се мотае из декоративните храсти и бих посъветвал мис Елиът да бъде нащрек по въпроса за цветната градина. Мога да ви уверя, че нямам никакво намерение да проявявам кой знае каква благосклонност към наемателя на Келинч Хол, независимо дали е войник или моряк.

След кратко мълчание мистър Шепърд отново поде разговора:

— В такива случаи има установени договорености, които определят открито и ясно всички отношения между наемател и собственик. Вашите интереси, сър Уолтър, са оставени в сигурни ръце. Разчитайте, че аз ще се погрижа наемателят ви да няма повече права, отколкото е справедливо. Осмелявам се да намекна, че сър Уолтър Елиът едва ли е толкова ревниво привързан към своята собственост, както неговия слуга Джон Шепърд.

В този момент се намеси Ан:

— Мисля, че флотът е направил толкова много за нас, че както всички останали, заслужава да се ползва с дом и удобства. Трябва да признаем, че моряците постигат своите удобства след тежък труд.

— Така е, така е. Това, което мис Ан казва, е точно така — отбеляза мистър Шепърд, а дъщеря му възкликна:

— О, ами да!

Ала след малко сър Уолтър направи следната забележка:

— Това е полезна професия, разбира се, но не бих искал никой от приятелите ми да се занимава с нея.

— Нима? — откликнаха другите с изненада.

— Да, вижда ми се неподходяща най-малко в две отношения и имам два основателни довода срещу нея. Първо, за хора с ниско потекло тя е средство за несправедливо постигане на място в обществото и ги дарява с почести, каквито бащите и дедите им не са сънували дори, и второ, тази професия лишава човек по такъв ужасен начин от неговата младост и сили — моряците остаряват много по-бързо от хората с други професии. Имал съм възможност да наблюдавам това през целия си живот. Във флота много повече, отколкото във всяка друга професия, човек е изложен на опасността непрекъснато да гледа как се издигат хора, за чиито родители баща му е говорил с пренебрежение, както и да се превърне в обект на собственото си презрение доста преди да му е дошло времето. Миналата пролет в Лондон бях в компанията на двама души, които са идеален пример в това отношение. Единият бе лорд Сейнт Айвз, за чийто баща се знае само, че бил селски свещеник и беден като църковна мишка, а трябваше навсякъде да давам преднина на лорда и на някой си адмирал Болдуин, най-смотания човек, когото можете да си представите — лицето му бе придобило цвят на махагон, грубо и състарено до немай-къде, цялото в бръчки и гънки, отстрани на

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×