Галактиката и завладяването й. Искал е да го предотврати. Затова замесените в заговора може да са сметнали за необходимо да го премахнат. Всеки един тук би могъл да е участник в заговора, разбира се, включително и госпожа Делмар, но така също и изпълняващият длъжността шеф на Службата за сигурност Коруин Атълбиш.
— Аз? — каза Атълбиш, без да трепне.
— Опитахте се да прекратите разследването веднага щом заехте мястото на Груър след произшествието.
Бейли отпи няколко бавни глътки от питието си (направо от оригиналната му опаковка, недокосната от други човешки ръце освен неговите собствени, нито пък от тези на робот) и събра сили. Дотук беше игра на очакване и той бе благодарен, че соларианите не предприемаха нищо. Липсваше им опитът на землянина да работи с хората отблизо. Те не можеха да водят ръкопашен бой.
Той продължи:
— Сега да видим кой е имал възможността. Всеобщо е мнението, че единствено госпожа Делмар е имала възможност да го убие, тъй като само тя е имала физически достъп до съпруга си.
Сигурни ли сме в това? Да допуснем, че друг е бил намислил (или намислила) да убие доктор Делмар. Нима едно такова отчаяно решение не би изместило на втори план неудобството от личното присъствие? Ако вие сте се решили на убийство, не бихте ли изтърпели нечие лично присъствие, колкото да свършите работата? Не бихте ли могли да се промъкнете в дома на Делмар…
Атълбиш го прекъсна студено:
— Не са ви ясни тези неща, землянино. Дали бихме, или не бихме могли няма значение. Работата е там, че самият доктор Делмар не би търпял ничие лично присъствие, бъдете сигурен. Ако някой отидеше при него лично, независимо колко близко и дългогодишно приятелство ги е свързвало, доктор Делмар би му наредил да се махне и ако трябва, би повикал роботи да го изхвърлят.
— Така е — каза Бейли, — но ако доктор Делмар е могъл да знае, че става дума за лично присъствие.
— Какво искате да кажете? — попита изненадано доктор Тул с треперещ глас.
— Когато сте преглеждали госпожа Делмар след убийството — отвърна Бейли, гледайки го право в очите, — тя е мислила, че я наблюдавате по видеофона, докато не сте я докоснали. Така ми каза тя и аз й вярвам. Аз самият съм свикнал само да се виждам с хората. Когато пристигнах на Солария и се срещнах с шефа на сигурността Груър, помислих, че го виждам. Когато в края на разговора ни Груър изчезна, бях безкрайно изненадан.
Сега да допуснем обратното. Да предположим, че от юношеската си възраст Делмар е използувал само видеоконтакта; без да се вижда с когото и да било, освен в редки случаи със съпругата си. Да предположим, че някой друг отиде при него лично. Няма ли той автоматично да си помисли, че това е видеоконтакт, особено ако някой робот е инструктиран да му съобщи, че е установена видеовръзка?
— Нито за миг — обади се Куемът. — Еднаквата обстановка би разкрила измамата.
— Може би, но колко от вас са обърнали внимание на обстановката сега? Ще измине около минута най- малко, преди доктор Делмар да забележи, че нещо не е в ред, а през това време приятелят му, който и да е той, би могъл да се приближи до него, да вдигне нещо и да го стовари върху главата му.
— Невъзможно — не отстъпваше Куемът.
— Не мисля така — каза Бейли. — Смятам, че възможността да извърши убийство не е сигурно доказателство за вината на госпожа Делмар. Тя е имала възможност, но и други са имали такава.
Бейли отново изчака. По челото си усети пот, но да я избърше би било проява на слабост. Трябваше да остане пълен господар на положението. Човекът, в когото се целеше, трябваше да осъзнае неизгодната си позиция. Трудно беше за землянин да доведе дотам един космолит.
Погледът му мина по лицата им и той реши, че нещата се развиват поне задоволително. Дори Атълбиш изглеждаше съвсем по човешки заинтересован.
— И ето, че стигаме — каза Бейли — до средството и то е най-голямата загадка. Оръжието, с което е било извършено убийството, не е намерено.
— Известно ни е — обади се Атълбиш. — Ако не беше така, щяхме да считаме делото срещу госпожа Делмар за приключено. Нямаше изобщо да поискаме разследване.
— Може би — каза Бейли. — Но нека анализираме въпроса за средството. Има две възможности: или госпожа Делмар е извършила убийството, или някой друг. Ако госпожа Делмар е извършила убийството, оръжието е трябвало да остане на мястото на престъплението, освен ако не е било преместено по-късно. Моят партньор, господин Оливо от Аврора, който не присъствува в момента, изказа предположението, че доктор Тул е имал възможност да вземе оръжието. Сега питам доктор Тул в присъствието на всички дали е сторил това, дали е премествал оръжие, докато е преглеждал припадналата госпожа Делмар?
Д-р Тул се тресеше целият.
— Не, не. Кълна се. Готов съм да отговарям на всякакви въпроси. Кълна се, че не съм пипал нищо.
Бейли каза:
— Има ли някой, който би се усъмнил в думите на доктор Тул?
Настъпи мълчание, по време на което Лийбиг погледна към някакъв предмет извън полезрението на Бейли и измърмори нещо за времето. Бейли продължи:
— Втората възможност е някой друг да е извършил престъплението и да е отнесъл оръжието със себе си. Но ако е така, следва да се попитаме защо. Изнасянето на оръжието е потвърждение на факта, че госпожа Делмар не е убийцата. Ако убиецът е външен човек, той би трябвало да е пълен идиот, за да не остави оръжието при трупа и да хвърли подозрението върху госпожа Делмар. И в двата случая следователно оръжието трябва да е там! Все пак никой не го е видял.
Атълбиш каза:
— За глупаци ли ни взимате или за слепци?
— За солариани — отвърна спокойно Бейли — и поради това вие сте неспособни да различите оръжието, което е останало на мястото на престъплението.
— Не разбирам нито дума — отчаяно промърмори Клориса.
Дори Гладиа, която едва ли бе помръднала по време на срещата, сега се втренчи изненадано в Бейли. Бейли каза:
— Мъртвият съпруг и припадналата съпруга не са били сами. Имало е и един повреден робот.
— Е, и? — сърдито подхвърли Лийбиг.
— Не е ли очевидно тогава, че като елиминираме невъзможното, това, което остава, колкото и невероятно да е то, е истината. Намиращият се на местопроизшествието робот е оръдието на убийството, оръдие, което никой от вас не е забелязал поради начина ви на мислене.
Всички те заговориха едновременно; всички освен Гладиа, която само гледаше втренчено. Бейли вдигна ръце.
— Почакайте. Тихо! Оставете ме да ви обясня! — И отново разказа за покушението срещу Груър и за начина, по който е могло да бъде извършено. Този път той прибави и историята за покушението върху собствения му живот в бебешката ферма.
Лийбиг вметна нетърпеливо:
— Предполагам, че някой робот е бил накаран да намаже стрелата с отрова, без да знае, че използува отрова, а после друг робот е подал отровната стрела на момчето, след като му е казал, че сте землянин, без да знае, че стрелата е отровна.
— Нещо подобно. И двата робота трябва да са били добре подготвени.
— Звучи абсурдно — каза Лийбиг.
Куемът бе пребледнял и изглеждаше така, сякаш щеше да му прилошее всеки момент:
— Никой соларианин не би използувал роботи, за да навреди на човек.
— Може и да е така — сви рамене Бейли, — но важното е, че роботите могат да бъдат използувани по този начин. Попитайте доктор Лийбиг. Той е експертът.
Лийбиг каза:
— Това е невъзможно в случая с доктор Делмар. Вчера ви го казах. Как може някой да накара робот, по какъвто и да било начин, да разбие човешки череп?
— Да обясня ли как?
