Гладиа влезе в апартамента по хавлия и пантофи. Косата й бе току-що изсушена.
— Какъв абсурд! — възкликна тя. — Сутрин землянките се помъкват из коридорите към обществените Лични чорлави и развлечени. Нарочно, струва ми се. Било невъзпитано да се решиш на път за Личната. Явно първоначалната немарлива външност засилва ефекта от издокарания вид на излизане. Трябваше да си взема пълния сутрешен тоалет. Да знаете само как ме гледаха, когато излязох по хавлия! На излизане от Личната трябва да си нагласена от главата до петите… Какво има, Данил?
— Мадам, ще разрешите ли да поговорим с вас? — попита Данил.
Гладиа се поколеба.
— Съвсем накратко, Данил. Както сигурно ви е добре известно, денят се очертава да е изключително натоварен и сутрешните ми срещи започват почти веднага.
— Точно за това искаме да поговорим с вас, мадам — каза Данил. — В този исторически ден по-добре да не сме до вас.
— Какво?
— Ефектът, който бихте искала да окажете върху земляните, ще бъде много по-силен, ако не сте заобиколена от роботи.
— Няма да съм заобиколена. Ще бъдете само вие двамата. Как ще се оправя без вас?
— Налага се да се научите, мадам. Докато сме с вас, вие сте белязана сред земляните. Това създава впечатлението, че се боите от тях.
— Но аз имам известна нужда от охрана, Данил — обезпокоено рече Гладиа. — Спомни си какво се случи снощи.
— Нямаше да успеем да предотвратим случилото се, мадам, и нямаше да можем да ви предпазим — ако се беше наложило. За щастие снощи не стреляха по вас. Изстрелът от бластера беше насочен към Жискар.
— Защо към Жискар?
— Как може робот да се прицели във вас или в някое човешко същество въобще? По някаква причина той се целеше в Жискар. Затова с присъствието си ние можем само да ви изложим на още по-голяма опасност. Не забравяйте, че мълвата за снощния инцидент се разпространява, и независимо от опитите на правителството да потули подробностите ще плъзне слух, че атентаторът, насочил бластера и стрелял с него, е робот. Това ще възбуди негодуванието на обществеността срещу роботите — срещу нас — и дори срещу вас, ако продължавате да се появявате с мен и с Жискар. По-добре да не сме с вас.
— Колко време?
— Поне докато трае мисията ви, мадам. През идните дни капитанът ще ви е от по-голяма помощ, отколкото ние. Той познава земляните, които имат високо мнение за него, а той пък има много високо мнение за вас, мадам.
— Наистина ли мислиш, че той има високо мнение за мен? — попита Гладиа.
— Така ми се струва, въпреки че съм робот… Разбира се, ние ще застанем отново до вас в мига, в който пожелаете да се върнем, но засега смятаме, че най-доброто, което можем да направим за вашата сигурност, е да ви оставим в ръцете на капитан Бейли.
— Ще си помисля — рече Гладиа.
— През това време ще отидем при капитан Бейли, мадам — рече Данил, — и ще го попитаме дали е съгласен с нас.
— Добре — съгласи се Гладиа и влезе в спалнята си.
— Склонна ли е? — обърна се Данил възможно най-тихо към Жискар.
— Склонна е меко казано — отвърна Жискар. — В мое присъствие тя винаги се е чувствала неловко, така че няма много да страда от отсъствието ми. Към теб, приятелю Данил, мадам Гладиа изпитва противоречиви чувства. Ти определено й напомняш за приятеля Джендър, чиято дезактивация така я травмира преди много десетилетия. Тази прилика едновременно я привлича и отблъсква, така че бе нужна съвсем лека намеса от моя страна. Отслабих привличането към теб и засилих привличането към капитана. Ще се чувства съвсем добре без нас.
— Хайде тогава да намерим капитана — каза Данил. И двамата излязоха от стаята във вестибюла пред апартамента.
86
Данил и Жискар бяха идвали и по-рано на Земята; последен бе посещавал планетата Жискар. Знаеха как се използва компютърният указател, в който откриха района, крилото и номера на апартамента, даден на Д.Ж., разбираха също и цветните кодове във вестибюлите, които ги упътваха към съответните завои и асансьори.
Беше доста рано и по коридорите нямаше оживено движение, но малкото минувачи се заглеждаха изумено в Жискар, после извръщаха поглед с подчертано безразличие.
Когато наближиха апартамента на Д.Ж., Жискар закрачи по-неуверено. Не се забелязваше много, но Данил веднага обърна внимание.
— Не си ли добре, приятелю Жискар? — попита го той тихо.
— Наложи се да залича изумлението, страха, дори прекаления интерес у няколко души, сред които и едно дете — при него беше още по-трудно — отвърна Жискар. — Нямах време да проверя дали не причинявам вреда.
— Трябвало е да го сториш. Никой не бива да ни спира.
— Разбирам, но Нулевият закон не е много ефикасен при мен. Нямам твоите способности в това отношение — после продължи, сякаш за да отвлече собственото си внимание от неразположението си. — И друг път съм забелязвал, че повишеното съпротивление в позитронните ми вериги се отразява първо на стойката и походката, а едва след това на речта.
Данил задейства сигнала на вратата.
— И при мен е така, приятелю Жискар — каза той. — В повечето случаи е трудно да се поддържа равновесие само върху две опорни точки. Още по-трудно е да се поддържа контролирано неравновесие както при ходенето. Чувал съм, че в началото са правени опити роботите да бъдат с четири крака и две ръце. Наричали са ги „кентаври“. Работели много добре, но били неприемливи заради фрапиращата си нечовешка външност.
— Много бих се радвал в този момент да имам четири крака — каза Жискар. — Но мисля, че неразположението ми преминава.
Д.Ж. се показа на вратата и ги посрещна с широка усмивка. След това огледа коридора и в двете посоки, при което усмивката изчезна от лицето му и се замени с изражение на крайно безпокойство.
— Какво правите тук без Гладиа? Как…
— Мадам Гладиа е съвсем добре, капитане — прекъсна го Данил. — Нищо не я застрашава. Ще ни позволите ли да влезем и да ви обясним?
Д.Ж. ги стрелна гневно с поглед и ги пусна да влязат. Тонът му стана гневен — естествената реакция, която можеха да предизвикат две зле работещи машини.
— Защо сте я оставили сама? Как може изобщо да си позволявате да я оставяте сама?
— Тя е сама колкото всеки друг човек на Земята и е изложена на опасност колкото всички останали. Ако по-късно се обърнете към нея по този въпрос, тя положително ще ви каже, че докато по петите я следват аврориански роботи, мисията й на Земята не може да се развива успешно. Положително ще ви каже още, че ако някой трябва да й помага и да я пази, то това сте вие, а не роботите й. С положителност смята, че точно това е желанието й — поне в момента. Ако някога, когато и да е, поиска да се върнем при нея, ще ни има на свое разположение.
Лицето на Д.Ж. облекчено се разтегна наново в усмивка.
— Значи иска аз да я пазя?
— Според нас, капитане, в момента тя желае много по-силно вашето присъствие, отколкото нашето.
Усмивката на Д.Ж. се разля до ушите.
— Как да й се сърди човек!… Ще се приготвя и ще отида в апартамента й колкото се може по-
