88
Вратата не се отвори веднага след техния сигнал и Данил предположи, че ги оглеждат. Най-после отвътре се показа една млада жена и боязливо ги поведе към вътрешните помещения на сградата. Тя избягваше да гледа към Жискар, но към Данил прояви нещо повече от обикновено любопитство.
Завариха заместник-министър Квинтана седнала зад огромно бюро. Тя се усмихна и заговори с малко престорено весел тон.
— Два робота без придружител. Не е ли малко опасно това за мен?
— Съвсем не, мадам Квинтана — сериозно отвърна Данил. — За нас е не по-малко необичайно да виждаме хора, несъпровождани от роботи.
— И аз си имам роботи, не се притеснявайте — рече Квинтана. — Наричам ги подчинени — една от тях ви придружи дотук. Странно как не е припаднала при вида на Жискар. Сигурно щеше да е неизбежно, ако предварително не я бях предупредила. Пък и ако не беше твоята изключително интересна външност, Данил. Но както и да е. Капитан Бейли настоя решително да се срещна с вас, а аз самата съм заинтересована да поддържам добри отношения с един толкова влиятелен Заселнически свят като Бейлиуърлд. В крайна сметка се съгласих да разговарям с вас. Но въпреки всичко денят ми е доста натоварен и ще ви бъда благодарна, ако свършим по-бързо… Какво мога да направя за вас?
— Мадам Квинтана … — започна Данил.
— Един момент. Ще седнете ли? Нали седеше, когато разговаряхме снощи?
— Можем да седнем, но няма да се чувстваме по-неудобно, ако стоим прави. Безразлично е за нас.
— Но за мен не е. Не ми е удобно да стоя права, а ако остана на стола, ще ми се схване врата да гледам нагоре към вас. Вземете си по един стол и седнете. Благодаря… Кажи сега, Данил, за какво става дума?
— Мадам Квинтана, сигурно си спомняте снощния инцидент, когато след банкета някой стреля с бластер по балкона.
— Естествено. Дори знам, че този „някой“ е бил хуманоиден робот, въпреки че не сме го съобщавали официално. И въпреки това седя на едно бюро с два робота, и то без никаква охрана. Да не говорим, че единият е хуманоиден.
— Аз нямам бластер, мадам — каза Данил усмихнато.
— Надявам се… Онзи хуманоиден робот изобщо не приличаше на теб. Ти си истинско произведение на изкуството, Данил.
— Сложно съм програмиран, мадам.
— Имам предвид външността ти. Но кажи за инцидента с бластера.
— Този робот, мадам, има база някъде на Земята. Дойдох от Аврора специално за да я открия и да предотвратя бъдещи инциденти, които могат да нарушат мира между нашите светове.
— Ти си дошъл? Не капитанът? Не мадам Гладиа?
— Ние, мадам. Аз и Жискар. Не съм в състояние да ви разкажа цялата история на включването ни в тази операция, нито мога да ви съобщя името на човека, за когото работим.
— Охо! Международен шпионаж! Много интересно. Съжалявам, че не мога да ви помогна, но не знам откъде е дошъл роботът. Нямам абсолютно никаква представа къде може да се намира базата му. Всъщност дори не мога да разбера защо сте дошли при мен. На твое място, Данил, щях да отида в Министерството на планетарната сигурност — тя се наведе към него. — Истинска ли е кожата ти, Данил? В противен случай имитацията е просто невероятна — тя протегна ръка и леко докосна бузата му. — И на пипане е съвсем като истинска.
— Въпреки това не е истинска, мадам. При порязване не заздравява сама. Затова пък скъсаното място лесно може да се завари или да се настави с кръпка.
— Уф! — сбърчи нос Квинтана. — Впрочем това беше всичко, защото не мога да ви помогна — поне що се отнася до атентатора. Не знам нищо.
— Нека ви обясня по-нататък, мадам — не се отказваше Данил. — Този робот вероятно участва в групировка, която се интересува от ранния енергодобивен метод, който ми описахте снощи — атомното делене. Нека приемем, че е така и че има хора, които се интересуват от атомното делене и от съдържанието на уран и торий в земната кора. Къде би било най-удобно за тях да разположат базата си?
— Може би в някоя стара уранова мина? Дори и не подозирам къде би могло да има такива. Трябва да разбереш нещо, Данил… Земята изпитва почти суеверно отвращение към всякакви ядрени устройства, особено към атомните. В популярните материали по енергетика не може да се намери почти нищо за атомния процес, а в техническите издания за експерти има само най-същественото. Дори аз самата знам много малко, макар наистина да съм администратор, а не научен работник.
— Има още нещо, мадам. Разпитахме евентуалния атентатор за местоположението на базата му, и то много настойчиво. Той беше програмиран да се дезактивира необратимо при подобна ситуация — тоест мозъчните му вериги окончателно да изключат. И това наистина стана. Накрая обаче, когато у него се бореха импулсът да отговори и импулсът да се дезактивира, той три пъти отвори уста, сякаш се опитваше да произнесе три срички, три думи, три фрази или някаква комбинация от трите. Втората сричка или дума, или просто звук, беше „миля“. Говори ли ви това нещо във връзка с атомното делене?
Квинтана бавно поклати глава.
— Не. Не бих казала. Такава дума определено не може да се намери в речника на стандартния галактически. Съжалявам, Данил. Много ми беше приятно да се видим пак, но ме чака цял куп служебна работа. Моля да ме извините.
— Казаха ми — продължи Данил, без да обръща внимание на думите й, — че „миля“ може да е някаква архаична дума, която означава древна мярка за дължина — вероятно повече от километър.
— Дори и да е така — отвърна Квинтана, — не виждам какво общо може да има със случая. Откъде един робот ще знае архаичните изрази и древните…
Внезапно тя млъкна. Лицето й пребледня като платно, очите й се разшириха.
— Нима е възможно? — промърмори тя.
— Какво, мадам? — попита Данил.
— Има едно място, което всички избягват — и хора, и роботи. Ако трябва да представя нещата в по- драматични краски, то е направо злокобно. Дотолкова, че хората почти са заличили в съзнанието си неговото съществуване. Дори не се отбелязва на картите. То е еманация на всичко, свързано с атомното делене. Попаднах на него случайно в един много стар филм за служебно ползване, още когато току-що бях постъпила на работа в министерството. Непрекъснато го споменаваха във връзка с някакъв „инцидент“, който завинаги настроил земляните против използването на атомната енергия. Мястото се нарича Три Майл @(миля англ…) Айланд.
— Значи то е напълно уединено място, което не крие никаква опасност от нежелани посещения. Място, което няма как да убегне на някой, който си направи труда да се порови из древните справочни материали по атомна енергия. Място, което веднага ще му привлече вниманието като идеална база за секретна дейност. Място, чието име се състои от три думи, втората от които е „миля“. Няма начин да не е мястото, което търсим, мадам… Можете ли да ни кажете как се стига дотам, както и да уредите по някакъв начин да излезем от Града и да отидем до Три Майл Айланд? Или поне възможно най-близо до него?
Квинтана се усмихна. Усмивката я подмладяваше.
— Предполагам, че нямате никакво време за губене, щом се занимавате с междузвезден шпионаж, нали?
— Да, мадам, точно така.
— Мисля, че в такъв случай в задълженията ми влиза едно посещение на Три Майл Айланд. Защо да не ви заведа с въздушна кола? Мога да управлявам.
— При вашата натовареност, мадам…
— Работата няма да ми избяга. Ще си стои тук и ще ме чака да се върна.
— Но нали ще трябва да излезете извън Града…
— Какво от това? Времената вече са други. Наистина, в дните на космолитското господство земляните изобщо не напускаха Градовете. Но вече почти двайсет десетилетия излизаме навън и заселваме Галактиката. Все още има някои по-необразовани хора, които държат на провинциалните си възгледи, но повечето започнаха доста да пътуват. Сякаш непрекъснато имаме усещането, че рано или късно може да се присъединим към някоя заселническа група. Лично аз нямам подобни намерения, но често летя с въздушната
