„И току що сме го открили?“
„Не. Службите знаят за това от няколко години и запазихме откритието от други, като потулвахме всичко. Сега, обаче, откритието е стигнало твърде далеч.“
„По какъв начин?“
„Един от хората, които спират тази вечер на космодрума носи малко променен космолин в себе си. Химиците в системата Капела, която е извън Федерацията, ще го анализират и ще измислят начин за синтезиране на повече. Така че, положението е или да се борим с най-ужасния наркотична заплаха, която някога е виждана, или да забраним нещата още в зародиша им.“
„Имаш предвид космолина.“
„Да. А ако забраним космолина, забраняваме космическите пътувания.“
Реших да сложа пръст в раната. „И кой от тримата го пренася?“
Рог се усмихна гадно. „Ако знаехме, щеше ли да ни трябваш? Ти трябва да откриеш кой от тримата е.“
„Караш ме да върша проклето обискиране?“
„Докосни грешния и ще те подстрижем до ларинкса. Всеки от тях е известен човек на планетата си. Единият е Едуард Харпонастер, другият е Жоакин Липски и третият е Андамо Феручи. Ясно?“
Беше прав. Бях чувал за всеки от тях. Предполагам, че и вие. Важни, много важни хора и недосегаеми без предварителни доказателства. „Би ли се заел с такива сделки някой от тях?“
„Тук участват трилиони“, каза Рог, „което означава, че може да е всеки от тях. И един от тях е, защото Джак Хоук стигна до такова заключение, преди да бъде убит.“
„Джак Хоук е мъртъв?“
„Да, и един от тези е уредил убийството. Сега трябва да разбереш кой. Посочваш правилния преди 11 и ще има повишение, повишена заплата, отплата за горкия Джак, и спасение на Галактиката. Посочваш грешния и ще има отвратителна междузвездна ситуация и ти ще си във всеки черен списък от тук до Антарес и обратно.“
„А ако не посоча никого?“
„Това ще е като да посочиш грешния, що се отнася до Службите.“
„Трябва да посоча някого, но само правилния иначе ми връчват главата ми?“
„На тънки резенчета. Започваш да ме разбираш, Макс.“
В дългия си живот грозният Рог Кринтън не беше изглеждал по-грозен. Единственото удоволствие, което получавах гледайки го, беше, че той също беше женен и че живееше в Порт Марс с жена си цялата година. И го заслужаваше. Може би съм жесток с него, но го заслужаваше.
Обадих се набързо до Флора, веднага след като Рог изчезна.
Тя каза „Е?“. Магнитните шевове на робата и бяха отворени и гласът и звучеше така трептящо нежен, както и тя изглеждаше.
„Мила, скъпа, това е нещо за което не мога да говоря, но трябва да го свърша, разбираш ли? Сега почакай, ще се справя, дори ако трябва да преплувам Големия Канал до полярната шапка по бельо, а? Ако трябва да издера Фобос от небето с нокти. Ако трябва да се нарежа на парченца и да се изпратя по пощата.“
„Хей“, каза тя, „ако мислех, че ще трябва да чакам…“
Трепнах. Не беше от тези, който реагират на поезията. Всъщност беше обикновено същество на действието… но все пак, ако ще нося при слаба гравитация в море от жасминен парфюм с Флора, поетичният отговор не е това, на което най-много бих държал.
Казах бързо „Просто почакай, Флора. Няма да отнеме време. Ще го направя по пътя към теб.“
Бях разстроен, разбира се, но още не бях разтревожен. Рог току що ме беше оставил, когато измислих как ще открия виновния между останалите.
Беше лесно. Можех да се обадя на Рог и да му кажа, но няма закон против това, да искаш тоник в джина си или кислород във въздуха си. Щеше да ми отнеме пет минути и след това щях да отида у Флора; малко закъснял, но с повишение, повишена заплата и лигава целувка по всяка от бузите от Службата.
Виждате ли, така е. Големите индустриалци не летят много из космоса; те използват видео връзките. Когато отиват на някоя ултра висока междузвездна конференция, където тримата вероятно отиваха, те вземаха космолин. От една страна, нямаха достатъчно пътувания за да рискуват без него. От друга, космолинът беше скъпият начин за летене, а индустриалците го правеха по скъпия начин. Познавах психологията им.
Това се отнасяше за двама от тях. Този, който пренасяше контрабандата, обаче, не можеше да рискува с космолина — дори с цената на риска от космическа болест. Под влиянието на космолина можеше да изхвърли наркотика, или да го даде на някого или да се разприказва за него. Трябваше да остане в състояние да се контролира.
Беше толкова просто.
„Антарес“ пристигна навреме. Въведоха първо Липски. Имаше дебели, румени устни, заоблени челюсти, много тъмни вежди и коса, започваща да побелява. Погледна ме и седна. Нищо. Беше под въздействието на космолина.
Казах „Добър вечер, сър“.
Той отвърна със замечтан глас „Сюрреализмът на сърцата на Панами е три-четвърти време за чаша кафе на речта.“
Това беше космолин при всичко положения. Копчетата в човешкия ум бяха оставени да се въртят свободно. Всяка сричка водеше следваща в свободна асоциация.
Андамо Феручи влезе следващ. Черни мустаци, дълги и лакирани, мазна кожа. Седна.
Казах „Беше ли приятно пътуването?“
Той каза „Пътува светлината фантастично цъка часовникът е коронясва на птицата.“
Липски каза „Птицата на умния се подигра книга навсякъде всички.“
Усмихнах се. Оставаше Харпонастер. Бях хванал инжекционния си пистолет удобно и незабележимо и магнитната спирала беше готова да го хване.
И тогава влезе Харпонастер. Беше слаб, почти плешив, значително по-млад, отколкото изглеждаше на триизмерната си снимка. И той беше космолинизиран до козирката.
Казах „По дяволите“.
Харпонастер каза „Проклетите янки забелязаха речта за техен последен път видях дърво щом казваш“.
Феручи каза „Свиня зародишите територията се оспорват дали добре да дойдат заедно дълъг път тази нощ“.
Липски каза „Веселият господар скачат смърдят топките“.
Гледах ги един след друг, докато безсмислицата затихваше във все по-къси изблици и накрая настъпи тишина.
Беше ми ясно. Един от тях се преструваше. Беше помислил и беше разбрал, че пропускането на космолина ще го издаде. Може би беше подкупил някой служите да му инжектира физиологичен разговор или се беше изхитрил по друг начин.
Един от тях се преструваше. Не беше трудно да се престориш. Комедиантите по суб-етерната имаха пародия за космолина редовно. Впечатляващо беше какви свободи си позволяваха. Чували сте ги.
Загледах се в тях и усетих първото бодилче в основата на черепа си да казва: А ако не посочиш правилния?
Беше осем и половина и работата ми, репутацията ми, главата ми, започваща да става нестабилна на врата ми бяха засегнати. Запазих това за по-късно и помислих за Флора. Нямаше да ме чака вечно. В това отношение, по-вероятно нямаше да ме чака и половин час.
Чудех се. Можеше ли фалшификаторът да поддържа свободните асоциации ако бутнат лекичко на опасна територия?
Казах „Подът е покрит съд сили над рога“ и произнесох последните срички да прозвучат като „силна дрога“.
Липски: „Дрога изпод тесто ре ми фа сол да бъде спасена“
Феручи каза, "Спасен и подстриган над обикновено стадо нещо за еднорози като Канзас високо
