Нинхаймер зае мястото си и бе осведомен, че все още е под клетва. Той изглеждаше по-нервен, отколкото беше предния ден, дори загрижен. Но защитникът го гледаше любезно.
— Сега, професор Нинхаймер, вие съдите моите клиенти за сумата от 750 000 долара.
— Да, такава е… ъ… сумата.
— Това са доста пари.
— Беше ми нанесена значителна вреда.
— Със сигурност не чак толкова голяма, както твърдите. Въпросният проблем включва само няколко абзаца от книгата. Може би това са несполучливи абзаци, но все пак книгите се появяват с куриозни грешки в тях.
Ноздрите на Нинхаймер се разшириха.
— Господине, тази книга трябваше да бъде връхна точка в професионалната ми кариера! Вместо това тя ме представя като некомпетентен учен, използващ идеите на моите многоуважавани приятели и колеги и вярващ в смешни и старомодни гледни точки. Моята репутация е непоправимо съсипана! Аз никога не бих могъл да вдигна глава, без да се срамувам, на която и да била… ъ… среща на учени, независимо от крайния изход на този процес. Аз със сигурност не мога да продължа да градя своята кариера, която беше целият ми живот. Единствената цел на моя живот беше… ъ… осуетена и унищожена.
Защитникът не направи опит да прекъсне речта, но гледаше разсеяно ноктите си, докато тя траеше.
Той каза много успокоително:
— Но, разбира се, професор Нинхаймер, на вашата възраст не можете да се надявате да припечелите повече от — нека да сме щедри — 150 000 долара през остатъка от вашия живот. А сега вие искате съдът да ви възнагради с пет пъти повече.
Нинхаймер му отговори дори с по-голям изблик на емоция:
— Не е съсипан само животът ми! Не знам от колко поколения социолози, в бъдещето, ще бъда сочен като… ъ… глупак или маниак. Истинските ми постижения ще бъдат забравени и игнорирани. Аз съм съсипан не само до деня на моята смърт, но и много след това, защото винаги ще има хора, които няма да вярват, че един робот е направил тези притурки…
Точно тук Робот ЕЗ–27 се изправи на крака. Сюзън Калвин не се опита да го спре. Тя седеше неподвижно, право напред. Защитникът леко въздъхна.
Меланхоличният глас на Изи прозвуча ясно.
— Бих искал да обясня на всички, че аз наистина вмъкнах определени пасажи в шпалтите, които изглеждаха напълно противоположни на това, което беше първоначално в тях…
Дори адвокатът на обвинението беше прекалено изненадан при гледката на двуметровия робот, изправящ се, за да съобщи на съда, че е в състояние да изиска спирането на нещо, което очевидно беше много неправилна процедура.
Когато успя да се осъзнае, беше прекалено късно, тъй като Нинхаймер беше станал от свидетелския стол, а лицето му беше изкривено.
Той диво изкрещя:
— Дявол да те вземе, беше инструктиран да си държиш устата затворена за…
Той спря, защото се задушаваше, а Изи мълчеше.
Прокурорът беше станал вече на крака, искайки да бъде спрян процесът поради процесуални неточности.
Съдията Шейн отчаяно удряше с чукчето си.
— Тишина! Тишина! Тук със сигурност имам всякакво основание да обявя нарушение на процедурите, освен че в интерес на правосъдието бих желал професор Нинхаймер да завърши своето изказване. Аз отчетливо го чух да казва на робота, че роботът е бил инструктиран да държи своята уста затворена за нещо. Във вашите показания, професор Нинхаймер, не се споменава за никакви инструкции към робота да мълчи за нещо!
Нинхаймер се бе вторачил безмълвно в съдията. Съдията Шейн продължи:
— Инструктирали ли сте Робот ЕЗ–27 да запази мълчание за нещо и ако е така, за какво?
— Ваша светлост — започна Нинхаймер дрезгаво и не можа да продължи.
Гласът на съдията стана по-остър.
— Действително ли сте заповядали въпросните промени да бъдат направени в шпалтите и след това сте заповядали на робота да мълчи за вашето участие в това?
Прокурорът енергично протестира, но Нинхаймер изкрещя:
— О, какъв е смисълът? Да! Да! — И побягна от свидетелското място. Но беше спрян на вратата от съдебния пристав и потъна безпомощно в едно от местата на последната редица, заровил глава в ръцете си.
— За мен е ясно, че Робот ЕЗ–27 е бил доведен дотук, за да се направи номер — каза съдията Шейн. — Като изключим факта, че този номер послужи да се избегне сериозна грешка в правосъдието, ще смятам, че това е проява на неуважение от страна на адвоката на защитата към съда. Сега е ясно, без всякакво съмнение, че тъжителят е извършил нещо, което за мен е съвсем необяснима измама, след като той очевидно умишлено е съсипал собствената си кариера в процеса на…
Присъдата, разбира се, беше в полза на подсъдимия.
Доктор Сюзън Калвин сама съобщи за пристигането си в ергенската квартира на доктор Нинхаймер в университетското общежитие. Младият инженер, който беше докарал колата, предложи да се качи до горе с нея, но тя го изгледа пренебрежително:
— Мислите, че ще ме нападне? Чакайте долу.
Нинхаймер не беше в настроение да напада никой. Той си събираше багажа, без да губи време, изгарящ от желание да бъде далеч преди крайният резултат от процеса да стане всеобщо достояние.
Той изгледа Калвин със странно, пренебрежително изражение и каза:
— Да не би да идвате, за да ме предупредите, че завеждате дело срещу мен? Ако е така, нищо няма да ви донесе. Нямам пари, нямам работа, нямам бъдеще. Не мога дори да си покрия разходите за процеса.
— Ако търсите съжаление — каза хладно Калвин, — не го търсете при мен. Няма да завеждаме дело срещу вас, нито срещу университета. Дори ще направим каквото можем, за да ви предпазим от отиване в затвора за лъжесвидетелстване. Ние не сме отмъстителни.
— О, за това ли още не съм задържан за нарушаване на клетвата си? Чудех се. Но все пак — прибави той горчиво, — защо
— Част от това, което искаме — да — каза Калвин. — Университетът ще задържи Изи като свой служител за значително по-висока такса. Още повече, че малко нелегална реклама покрай процеса ще направи възможно да пласираме още няколко модела ЕЗ в други институции без опасност от повторение на този проблем.
— Тогава защо сте дошла при мен?
— Защото все още не съм получила всичко, което искам. Искам да знам защо мразите роботите толкова много. Дори ако бяхте спечелили, репутацията ви щеше да бъде съсипана. Парите, които щяхте да получите, нямаше да компенсират това. Задоволяването на вашата омраза към роботите щеше ли да компенсира това?
— Интересувате се и от
— Дотолкова, доколкото човешките реакции засягат благосъстоянието на роботите, да, интересувам се. Поради тази причина съм учила и малко човешка психология.
— Достатъчно, за да сте в състояние да ме изиграете!
— Това не беше трудно — каза Калвин, без да си придава важност. — Трудното беше да направим това без да нанесем щети на Изи.
— Изглежда, че сте загрижена за една машина повече, отколкото за човешко същество. — Той я гледаше с яростно презрение. Но това не й направи впечатление.
— Почти така изглежда, професор Нинхаймер. Само че бидейки загрижен за роботите, означава, че
