Боже, не мога да го понеса!
Робъртсън прошепна колебливо:
— Ами ако не ни е било съдено да узнаем истината? Ако това е знак…
Видял сълзите на Богърт, той не събра сили да продължи.
— Предполагам, че загубата не е непоправима — успя да изрече Богърт. — Останалите Джейн са програмирани да ни помогнат. Бихме могли да дадем женски глас и на други роботи, ако това би окуражило публичното възприятие. Само ако знаем какво е казала Джейн–5!
— В последното си обаждане Меръдаян споменава за свидетел?
— Знам и съм мислил върху това. Вече съм се свързал с Флагстаф. Никой от запознатите с възможностите на Джейн не я е чувал да говори за обитаема планета.
— Възможно ли е Меръдаян да ни е заблудил? Той така силно желаеше положителен резултат. Може да е откачил и…
— Искаш да кажеш, че за да спаси репутацията си, той е измислил получения отговор? После би могъл да инсценира някаква повреда, за да лиши Джейн от реч? Нито за минута не бих допуснал такава възможност. По същата логика можеш да предположиш, че е нагласил и метеорита?
— Тогава какво ще правим?
— Ще се върнем обратно във Флагстаф! Отговорът е там. Трябва само по-основно да се разтърсим, това е всичко. Заминавам там и ще взема няколко човека от отдела на Меръдаян. Ще преобърна, ако трябва, цялата станция с главата надолу!
— Но защо не помислиш? Дори и да открием свидетеля, как би ни помогнал, след като я няма самата Джейн? Тя ни е необходима за обяснение на процеса?
— Всяка информация в случая е от значение. Джейн е посочила имената на звездите, или техните каталожни номера. Ако някой си спомни тях, значи имаме нещо. Може да липсва съзнателен спомен, тогава ще приложим психотест. Ако сравним резултата с подадените й данни в началото, тогава бихме могли да вникнем в нейната интуиция… Ако постигнем това, сме спасени!
Богърт се завърна след три дни, умълчан и отчаян. Когато Робъртсън нетърпеливо го попита за резултата, той мрачно пророни:
— Нищо!
— Абсолютно нищо?
— Точно така. Говорих с целия екип на Флагстаф, с всеки учен, техник, с всеки студент, имал допир до Джейн. За щастие, не бяха много. Бих поздравил Меръдаян за неговата дискретност. Позволил е достъп до нея само на онези, които биха могли да й дадат планетологична информация. Двадесет и трима са я виждали, а дванадесет са разговаряли с нея.
— Проверих няколко пъти всичко, което е изрекла. Спомнят си я много добре. Това са запалени по своя експеримент хора и имат мотивация да я помнят. Имали са работа с говорещ робот и то с такъв, който се изразява като телевизионна водеща. Не могат да я забравят.
— Направихте ли психотест? — попита Робъртсън.
— Ако имах и най-малък намек за това, което ни интересува, щях да го приложа. Но да подлагаме без основание на стрес мозъка на хора, които си вадят хляба с него… Пък, честно казано, и това не би помогнало. Ако Джейн бе споменала имената на трите звезди с предполагаем живот, това би взривило цялата лаборатория. Как би могъл някой да забрави?
— Тогава може би някой от тях е излъгал — предположи мрачно Робъртсън. — Иска да запази информацията за себе си и да извлече полза от това?
— Какво би постигнал? Цялото управление и персонал знаеха задачата на Меръдаян и Джейн, това първо. Второ — знаят защо съм отишъл аз. Ако в бъдеще някой излезе със становище за планети с предполагаем живот на тях и той работи във Флагстаф, без съмнение, данните са откраднати. Няма да успее да реализира проекта си.
— Тогава сигурно Меръдаян е допуснал грешка?
— Не мога да повярвам и на това. Меръдаян, както всеки роботопсихолог, бе доста странен. Признавам, че това ме дразнеше, но за мен бе обяснимо. Всеки специалист с неговата професия, имащ работа повече с роботи, отколкото с хора, би бил същия. Беше особен, но не бе глупак. Не би допуснал грешка от такава величина!
— Тогава… — Бяха дискутирали всички възможности и винаги бяха достигали до задънена улица. Накрая Робъртсън предложи: — Защо не попитаме Сюзан?
Богърт се вкамени от изненада.
— Какво каза?
— Да попитаме Сюзан. Ще й се обадим и ще я помолим да дойде тук!
— Защо? Какво повече би могла да направи?
— Не знам, но тя е роботопсихолог и би могла да разбере по-добре от нас Меръдаян. Между другото… По дяволите, тя винаги е имала повече мозък от нас!
— Но Сюзан скоро ще навърши осемдесет години!
— Ти си на седемдесет и какво от това?
Богърт въздъхна. Молеше се острият й език да бе станал по-малко жилещ през годините. На глас изрече:
— Добре, да се консултираме с нея.
Сюзан Калвин влезе в кабинета на Богърт. Погледът й бавно обходи обстановката и накрая се спря върху Директора на изследователския отдел. Беше доста остаряла след пенсионирането си. Косата й бе абсолютно бяла, лицето — покрито с бръчки. Беше много отслабнала, почти прозрачна. Като че само очите й се бяха запазили. Гледаха все така пронизващо и осъдително.
Богърт се запъти към нея, прострял радушно ръце за поздрав.
— Сюзан!
Гостенката благосклонно пое ръката му и рече:
— Изглеждаш учудващо добре за старец, Питър. Ако бях на твое място, не бих чакал до следващата година. Пенсионирай се веднага и позволи на младите да продължат… А Меръдаян е мъртъв! Дали не ме викаш, за да заема неговото място? Може би си решил да задържиш антиките, докато не умрат на своя пост?
— Не, Сюзан! Повиках те във връзка с… — Той внезапно млъкна. Осъзна, че няма представа как да започне.
Но Сюзан отгатна мислите му така, както винаги го бе правила. Тя седна с видима болка в остарелите си стави.
— Питър, повикал си ме, защото имаш някакъв проблем? Знам, че би желал да ме видиш само мъртва.
— Моля ти се, Сюзан…
— Не си губи времето в любезности. Лично аз никога не съм го правила като млада и сега не възнамерявам да се променям. Смъртта на Меръдаян и твоето обаждане са две необичайни събития. Значи между тях има някаква връзка. Започни отначало и не се притеснявай, че ще изглеждаш като глупак. Това ми е известно отдавна.
Богърт прочисти гърлото си нещастно и започна. Сюзан слушаше внимателно, без да помръдне. Мършавата й ръка се вдигна само веднъж, когато зададе съществения въпрос:
— Женска интуиция? Заради нея ли трябваше да създадете робот? Такива сте вие, мъжете! Използвате жената, за да стигнете до правилния извод. После ви е страх да признаете, че тя е равна на вас, дори интелектуално е по-извисена. По тази причина решавате да създадете нещо, което да притежава женска интуиция?
— Точно така, Сюзан, но позволи ми да продължа…
И той го направи. Когато стигна до очарователния контраалт на Джейн, тя отново го прекъсна.
— Трудно е наистина да решиш да мразиш мъжете, или просто да ги презираш!
Когато Богърт свърши, Сюзан попита:
