— Да, да, да, гуу.
Роботът все още беше висок, прав, но дясната му ръка се придвижи нагоре и един от пръстите се пъхна в устата му.
Техникът го погледна с ужас и побягна. Той заключи вратата след себе си и от другата стая се обади спешно на доктор Сюзън Калвин.
Доктор Сюзън Калвин беше единственият робопсихолог на „Ю Ес Роботи“ (а всъщност и на човечеството). Не й беше нужно да се задълбочава в тестването на прототип Ел Ен И, преди заповеднически да поиска копие от компютърните планове на функциите на позитронния мозък и инструкциите, които ги ръководеха. След кратко изучаване тя изпрати за Боджърт. Нейната метално сива коса беше строго отметната назад. Студеното й лице с резки вертикални черти, белязани от хоризонталния разрез на бледите, тънки устни, се обърна рязко към него.
— Какво е
Боджърт проучи онази част, която тя му посочи с нарастващо изумление и каза:
— За бога, Сюзън, това няма никакъв смисъл.
— Със сигурност няма. Как е попаднало в инструкциите?
Отговорният техник, който беше извикан, искрено се кълнеше, че това не е направено от него, и че той не може да го обясни. Компютърът не успя да открие никакви повреди.
— Позитронният мозък — каза Сюзън Калвин замислено, — не може да се спаси. Толкова много от висшите функции са били унищожени от тези безсмислени указания, че в резултат роботът се е превърнал в нещо като бебе.
Боджърт изглеждаше изненадан и Сюзън Калвин веднага придоби смразяващо изражение, както правеше винаги, при най-малкото показано или намекнато съмнение в нейната дума.
— Полагаме всички усилия, за да създадем робот, чието съзнание да прилича колкото е възможно повече на човешкото — каза тя. — Елиминирай това, което наричаме функции на възрастен и това, което естествено остава, е бебето в човека, като тук става въпрос за съзнанието. Защо изглеждаш толкова изненадан, Питър?
Прототипът Ел Ен И, който по нищо не показваше, че разбира нещата, които стават около него, изведнъж седна и започна едноминутно изследване на краката си.
Боджърт го наблюдаваше.
— Срамота е, че трябва да разглобим това нещо. Такъв красавец е.
— Да го разглобите? — попита робопсихоложката.
— Разбира се, Сюзън. Каква е ползата от това нещо? За бога, ако има нещо, което е напълно и безкрайно безполезно, това е робот, който не може да върши никаква работа. Не мислиш, че има някаква работа, която това нещо може да върши, нали?
— Не, разбира се, че не.
— Е, тогава?
— Искам да направя още тестове — каза упорито Сюзън Калвин.
Боджърт я погледна нетърпеливо за момент, след това сви рамене. Ако в „Ю Ес Роботи“ имаше един човек, с който да е безсмислено да се спори, то това беше със сигурност Сюзън Калвин. Роботите бяха единственото нещо, което обичаше и дългото общуване с тях, както му се струваше на Боджърт, я беше лишило от всякаква човечност. Тя можеше да бъде разубедена от взето решение толкова, колкото можеш да убедиш работещ реактор да спре да работи.
— Каква е ползата? — въздъхна той. А след това каза по-силно и колебливо: — Ще ни осведомиш ли, когато приключиш с тестовете?
— Да — отговори тя. — Ела, Лени.
(Ел Ен И, помисли си Боджърт. Оттук идва Лени. Неминуемо.)
Сюзън Калвин протегна ръка, но роботът само я гледаше. Робопсихоложката се протегна внимателно към ръката на робота и я хвана. Лени се изправи леко на крака (механичната му координация поне работеше добре). Те излязоха заедно, робота надвишаваше жената с половин метър. Множество очи ги проследиха любопитно по дългите коридори.
Една стена от лабораторията на Сюзън Калвин, точно срещу кабинета й, беше покрита със силно увеличено копие на схема на позитронните връзки. Сюзън Калвин я беше изучавала задълбочено около половин месец.
Тя сега внимателно я проучваше, проследявайки дебелите връзки при техните криволичения. Лени седеше зад нея на пода, събирайки и раздалечавайки краката си и си тананикаше безсмислени думички с толкова хубав глас, че някой би могъл да слуша с удоволствие тези безсмислици.
Сюзън Калвин се обърна към робота:
— Лени… Лени…
Тя повтаряше това упорито, докато той най-накрая погледна нагоре и издаде въпросителен звук. Робопсихоложката позволи изражение на удоволствие да премине за кратко по лицето й.
Вниманието на робота беше привлечено за много по-кратък интервал.
— Вдигни си ръката. Лени — каза тя. — Ръката — горе. Ръката — горе.
Тя вдигаше собствената си ръка, когато казваше това, отново и отново.
Лени следваше движенията й с очи. Нагоре, надолу, нагоре, надолу. След това направи неумел жест със собствената си ръка и каза напевно:
— Е… Ъ.
— Много добре, Лени — похвали го сериозно Сюзън Калвин. — Опитай отново. Ръката — горе.
Много внимателно тя протегна собствената си ръка, взе тази на робота, повдигна я и я свали.
— Ръката — горе. Ръката — горе.
Глас от кабинета й се обади и я прекъсна.
— Сюзън?
Калвин спря и стисна устни.
— Какво има, Алфред?
Директорът по проучванията влезе и погледна схемата на стената и робота.
— Още ли се занимаваш с това?
— Да, още си върша работата.
— Е, нали знаеш, Сюзън…
Той извади една пура, наблюдавайки я съсредоточено и направи движение като че ли ще отхапе края. Докато правеше това, очите му срещнаха суровия, неодобрителен поглед на жената. Той прибра пурата и започна отначало.
— Е, нали знаеш, Сюзън, Ел Ен И моделът вече е в производство.
— Да, чух за това. Да не би да искаш от мен нещо в тази връзка?
— Не. Все пак самият факт, че е в производство и върви добре, означава, че работата с този повреден екземпляр е безполезна. Не трябва ли да бъде изхвърлен на боклука?
— Накратко, Алфред, не си доволен от това, че губя толкова ценното си време. Не се притеснявай. Аз не си губя времето. Аз
— Но работата няма никакъв смисъл.
— Аз ще преценя това, Алфред. — Гласът й беше застрашително тих и Ленинг реши, че е по-разумно да промени подхода.
— Ще ми кажеш ли какъв смисъл има? Какво правиш с него точно сега например?
— Опитвам се да го накарам да вдигне ръката си, когато му кажа. Опитвам се да го накарам да повтаря звука от думите.
Съвсем на място Лени каза „Е… ъ…“ и повдигна ръката си колебливо.
Ленинг поклати глава.
— Този глас е невероятен. Как се е получил?
— Не съм съвсем наясно — каза Сюзън Калвин. — Неговият микрофон е нормален. Може да говори нормално, сигурна съм. Но въпреки това не говори така. Може би е резултат от повреда в позитронните
