стана неизбежно ясен, докато само преди миг всичко това би било немислимо, невъзможно.
Мъжът показа своето удостоверение за самоличност, прекрачи прага на къщата, затвори врата след себе си и каза тържествено:
— Господин Норман Мюлер, длъжен съм да ви информирам от името на президента на Съединените щати, че вие сте избран да представяте американския електорат във вторник, четвърти ноември 2008 година.
Норман Мюлер успя, макар и трудно, да се добере до стола си без чужда помощ. Седеше пребледнял и почти изпаднал в несвяст, докато Сара му донесе вода и взе да потупва ръцете на съпруга си. Самата тя се бе паникьосала, но все пак простена през стиснати зъби: „Стегни се, хайде, Норман.
Когато бе в състояние да говори, Норман успя да прошепне:
— Извинете ме, сър.
Агентът от тайните служби бе свалил палтото си, разкопчал сакото си и седеше спокойно на дивана.
— Няма нищо — отговори той, бюрократичния му вид сякаш се бе изпарил при оповестяването на официалното решение и сега той бе един съвсем обикновен, едър и дори приятелски настроен човек. — За шести път правя такова съобщение, виждал съм всякакви реакции. И нито една от тях не прилича на онази, която наблюдаваме по видеото. Знаете ли какво имам предвид? Блаженото предано изражение на човека и образа, който заявява: „За мен ще е велика привилегия да служа на своята страна.“ Ей такива работи.
Агентът се засмя успокояващо.
В същия миг се засмя и Сара, но в нейния глас звучаха резки, истерични нотки.
— Сега ще трябва да бъдем заедно с вас известно време — каза агентът. — Аз се казвам Фил Хендли. Ще съм ви благодарен, ако ме наричате Фил. Господин Мюлер не може да напуска дома до деня на изборите. Госпожо Мюлер, ще трябва да съобщите в магазина, на работното му място, че мъжът ви е болен. Вие можете да вършите работата си засега, но трябва да дадете съгласието си да не казвате нито дума за ситуацията тука. Ясно ли е, госпожо Мюлер?
Сара кимна енергично:
— Да, сър. Нито дума.
— Добре. Но, госпожо Мюлер — Хендли я изгледа сериозно, — да знаете, че не си правим шеги. Излизайте от дома само ако е необходимо да го правите, в такива случаи ще има човек, който ще ви следи. Съжалявам, но сме длъжни да действаме единствено по този начин.
— Ще ме следят?
— Не явно. Не се притеснявайте. А и тази мярка е само за два дена, докато бъде направено официалното обръщение към нацията. Вашата дъщеря…
— Тя вече е в леглото — побърза да каже Сара.
— Добре. На нея трябва да й се каже, че съм някакъв роднина или приятел, който ще остане известно време. Ако разбере каква е истината, не може да излиза оттук. За баща ви е най-добре във всички случаи да си стои вкъщи.
— На него това няма да му хареса — каза Сара.
— Няма избор. И така, понеже тук не живеят други хора…
— Очевидно вие знаете всичко за нас — прошепна Норман.
— Доста — съгласи се Хендли. — И така, това са моите изисквания към вас засега. Ще се постарая да ви съдействам, доколкото мога, и да не ви причинявам неудобства. Правителството ще заплаща издръжката ми тук, така че няма да ви вкарам в разходи. Всяка нощ ще ме замества някой от колегите ми, който ще остава в тази стая, затова няма да имате никакви проблеми за осигуряването на спането ми. А сега, господин Мюлер…
— Да, сър?
— Можете да ме наричате Фил — каза отново агентът. — Целта на моя двудневен престой преди официалното изявление е да ви подготвим за вашето решение. Предпочитаме да ви срещнем с Мултивак, когато сте във възможно най-уравновесен статус на мозъка. Само си почивайте и се постарайте да си внушите, че това е единствената ви работа за цял ден. Окей?
— Окей — каза Норман, след което разтърси силно глава. — Но аз не искам да поемам такава отговорност. Защо аз?
— Така — каза Хендли, — хайде да започнем направо оттук. Мултивак преценява всевъзможни съществуващи фактори, милиони данни. Все пак един от тях е неизвестен и няма да бъде познат още дълго време. Това е моделът на реакцията на човешкия мозък. Всички американци са под влиянието на моделиращия натиск на онова, което останалите американци правят и говорят, под влиянието на нещата, които им се случват и които те причиняват на другите. Всеки американец може да бъде доведен при Мултивак, за да бъдат изследвани възможностите на неговия мозък. По този начин могат да бъдат оценени способностите на всички останали мозъци в страната. Някои американци в определени моменти са по-добри за тази цел, отколкото другите, в зависимост от събитията през годината. Мултивак ви избра като типичен представител на тази година. Не най-умният или най-силният, или човекът с най-голям късмет, а типичният представител. А ние не поставяме под съмнение Мултивак, нали?
— Не може ли да е сгрешил? — запита Норман.
Сара, която досега слушаше разговора им неспокойна, веднага се намеси:
— Не го слушайте, сър. Той просто е изнервен, както разбирате. Всъщност той е много начетен и винаги следи политиката съвсем отблизо.
— Мултивак прави заключенията и взима решенията, госпожо Мюлер — каза Хендли. — Той избра вашия съпруг.
— Но дали той знае всичко? — настояваше Норман необмислено. — Не е ли могъл да сгреши?
— Да, възможно е. Няма смисъл да се лъжем. През 2003 година избраният гласоподавател умря от сърдечен удар два часа преди да му бъде съобщено каква е неговата роля. Мултивак не предвиди тази ситуация. Не можа. Един гласоподавател може да е умствено неуравновесен, от нравствена гледна точка неподходящ или, понеже това е от значение, нелоялен. Мултивак не може да знае всичко за всеки, докато не му се подаде цялата съществуваща информация. Затова има винаги допълнителни варианти, готови за прилагане. Не мисля, че този път ни се наложи да се възползваме от някой. Вие се радвате на добро здраве, господин Мюлер, наблюдаваха ви много внимателно. Вие отговаряте на изискванията.
Норман зарови лице в шепите си и остана като вцепенен.
— До утре сутринта, сър, той ще е в изрядно състояние — каза Сара. — Просто му е нужно да свикне с мисълта за този избор, това е всичко.
— Разбира се — каза Хендли.
Когато останаха сами в спалнята си, Сара Мюлер се изрази по друг, много по-решителен начин. Основната част от лекцията й беше: „И така, стегни се, Норман. Ти се опитваш да отхвърлиш шанса на живота си.“
— Това ме плаши, Сара — прошепна отчаяно Норман. — Цялата тази работа.
— За бога, защо? Какво толкова има, освен да отговориш на един-два въпроса?
— Отговорността е прекалено голяма. Не мога да я поема.
— Каква отговорност? Няма никаква отговорност. Мултивак те е избрал. Отговорността си е на Мултивак. Всеки го знае.
Норман изведнъж се вдигна от възглавницата във внезапен изблик на недоволство и терзание в едно и също време:
— Всеки би
— По-тихо — изсъска Сара с ледена интонация. — Ще те чуе целият град.
— Те не знаят — Норман реагира бързо и започна пак да говори шепнешком. — Когато говорят за администрацията на Риджели през 1988 година, казват ли, че той ги спечели с обещания-небивалици и с расистки измишльотини? Не! Те говорят за проклетия глас на Макомбер, сякаш Хъмфри Макомбер бе единственият, който имаше нещо общо с това, защото той се изправи пред Мултивак. Аз самият казвах
