Развъждане на хора…

Грант се усмихна уморено:

— Това е приятна новина за мене…

— Вие, разбира се, ще бъдете внимателен. На Ваше място не бих обсъждал каквото и да било с него, освен работата му. Ако той сам изяви желание да говори за теориите си, в което се съмнявам, ограничете се до нещо уклончиво в отговор и си излезте. И през цялото време дръжте настрана от него остри и режещи предмети. Не му позволявайте да стига до прозореца. Опитайте се ръцете му винаги да бъдат в полезранието Ви. Разбирате ме, нали? Оставям моят пациент на вашите грижи, доктор Грант.

— Ще направя каквото мога, доктор Блаущейн.

Два месеца Ролсън живя в един от ъглите в кабинета на Грант, а самият Грант живя край него. Пред прозорците бе монтирана мрежа, дървената мебелировка бе преместена и на нейно място бяха вкарани тапицирани дивани. Ролсън размишляваше, легнал на канапето, а изчисленията си правеше на една дъска, която слагаше върху възглавничка за коленичене.

Табелката „Не влизай!“ си стоеше постоянно пред вратата на кабинета. Яденето оставяха отвън в коридора. Съседната стая, в които живееха другите мъже, беше отделена и вратата между нея и офиса беше зазидана. Грант започна да се бръсне с електрическа самобръсначка. Той настоя Ролсън да взима сънотворни хапчета всяка нощ и чакаше докато заспи, след което си позволяваше и сам да легне.

И винаги донасяха докладите на Ролсън. Той ги четеше, докато Грант го наблюдаваше и се стараеше да се преструва, че не го наблюдава.

След това Ролсън пускаше листата и се заглеждаше в тавана, засенчвайки очите си с длан.

— Има ли нещо ново? — запита го веднъж Грант.

Ролсън поклати глава.

— Виж какво — каза Грант, — аз ще прочистя сградата по време на една от смените. Важното е че ти виждаш някои от експерименталните белезници, с които ще сме свързани с тебе.

Те наистина ходеха винаги заедно, блуждаеха из осветената празна сграда като носещи се из пространството призраци, ръка за ръка. Винаги ръка за ръка. Хватката на Грант беше здрава. Но след всяка разходка Ролсън дълго въртеше главата си от една страна на друга.

Много пъти той започваше да пише и всеки път се получаваха само няколко драскулки, след което блъскаше възглавничката и тя се преобръщаше.

Най-накрая веднъж се зае с писането отново и бързо изпълни половин страница с текст. Грант веднага се приближи до него. Ролсън вдигна поглед и покри листа с треперещата си ръка.

— Извикайте Блаущейн — каза той.

— Какво?

— Казах, извикайте Блаущейн. Да дойде тук. Сега!

Грант отиде до телефона.

Ролсън отново започна да пише бързо, спираше само за да избърше яростно челото си с опакото на ръката си. Ръката му плувна в пот.

След миг той отново вдигна поглед към Грант и изкрещя:

— Идва ли?

Грант го погледна разтревожен:

— Няма го в офиса му.

— Търсете го у дома. Намерете го където и да е. Използвайте този телефон. Не си играйте с него.

Грант вдигна телефона, а Ролсън притегли още един лист към себе си.

Пет минути по-късно Грант каза:

— Той пристига. Какво се е случило? Изглеждаш ми болен.

Гласът на Ролсън беше ужасно дрезгав:

— Няма време… не мога да… говоря…

Той пишеше, дращеше, чертаеше някаква диаграма. Ръцете му като че ли отлитаха от тялото, като че ли се сбиваха една с друга.

— Диктувай! — настоя Грант. — Аз ще пиша.

Ролсън го отблъсна. Думите му бяха напълно неразбираеми. Беше стиснал китката на едната си ръка с пръстите на другата, побутвайки я като парче дърво, а след това се сгромоляса върху листа хартия.

Грант измъкна листовете изпод тялото му и положи Ролсън на канапето. Засуети се около него, разтревожен и обезнадежден до мига, в който не пристигна Блаущейн.

Блаущейн хвърли поглед на обстановката:

— Какво се е случило?

— Мисля, че е жив — каза Грант. Но в този миг сам Блаущейн се бе уверил в същото и Грант му разказа какво се бе случило.

Блаущейн използва някакъв хиподермик и след това двамата зачакаха резултата. Очите на Ролсън не виждаха, когато отвори клепачи. Чуха го да простенва.

Блаущейн се наведе над него:

— Ролсън…

Ръцете на Ролсън се протегнаха напред слепешката и сграбчиха психиатъра:

— Докторе, върнете ме обратно.

— Ще го направя. Още сега. Ти си открил силовото поле, нали?

— На листа е. Грант, то е на листа…

Грант грабна листата и започна да ги разглежда колебливо.

— Не всичко е там. — Ролсън наруши мълчанието немощно. Това е всичко, което можах да напиша. Вие ще трябва да извадите главното от него. Върнете ме, докторе!

— Почакай — каза Грант и зашепна настоятелно на ухото на Блаущейн. — Не можете ли да го оставите тук, докато не проверим това нещо? Аз няма да мога да изтръгна най-главното от тези листа. Почеркът е нечетлив. Запитайте го какво го кара да мисли, че това ще свърши работа…

— Да го запитам? — вторачи поглед в него Блаущейн. — Не е ли той единственият, който винаги знае?

— За всеки случай ме попитай — обади се Ролсън, който бе дочул разговора им от канапето. Очите му изведнъж бяха се разширили и оживили.

Двамата се обърнаха към него.

— Те не искат силово поле — каза Ролсън. — Те! Експериментаторите! Ако не ми беше хрумнало, нещата щяха да си останат такива, каквито бяха. Но аз не бях схванал тази мисъл… тази мисъл, която е там, на хартията… Аз…, аз не я бях проумял цели трийсет секунди, а когато я проумях, почувствах… почувствах… докторе…

— Какво е това? — запита Блаущейн.

Ролсън отново зашепна:

— Аз съм проникнал по-дълбоко в пеницилина. Можах да почувствам как се гмуркам по-надълбоко и по- надълбоко, колкото по-надълбоко навлизах… никога не съм бил толкова надълбоко… И в същото време съзнавах, че съм на прав път. Изведи ме оттук.

Блаущейн се изправи:

— Ще трябва да го отведа оттук, Грант. Нямаме алтернатива. Ако можеш да разбереш какво е написал, добре. Ако не успееш да го проумееш, не мога да ти помогна с нищо. Този човек не може повече да работи в своята област защото ще умре, не разбираш ли?

— Но — възпротиви се Грант, — той умира от нещо въображаемо.

— Добре де и така да е, той ще бъде наистина мъртъв, както и ако не умираше от нещо въображаемо, нали?!

Ролсън отново беше изпаднал в безсъзнание и не чу нищо от този разговор. Грант погледна мрачно към него и след това каза:

— Ами, в такъв случай отведи го…