Мур не бе успяла да постигне желаното въздействие, — ние отново сме изолирани. Преди двадесет години бяхме изолирани от Веста. Днес сме изолирани от забравата. И сега ето ни тук тримата, най-накрая отново заедно и това ни изтегли до Веста. Нека сега да разрешим този нов проблем.
— Да се измъкнем от забравата ли имаш предвид? — попита Мур. — Отново да станем известни?
— Разбира се, защо не? Знаеш ли по-добър начин за отбелязване на двадесетата годишнина?
— Не, но бих искал да знам откъде възнамеряваш да започнеш. Не мисля, че хората изобщо си спомнят за „Сребърната кралица“, освен за Куентин, така че ще трябва да измислиш някакъв начин да им напомниш за разбития кораб.
Шии се раздвижи смутено и замислено изражение премина по прямото му лице.
— Някои хора си спомнят за „Сребърната кралица“. Застрахователната компания например. И знаете ли, че това е интересно, сега като повдигнахте този въпрос. Аз бях на Веста преди около десет-единадесет години, и попитах дали останките от кораба, който бяхме свалили, още са там, а те ми отговориха: „Разбира се, кой ще се занимава да ги превозва?“ Така че реших да му хвърля един поглед и отидох дотам с реактивна раница. Знаете, че при гравитацията на Веста един реактивен мотор е напълно достатъчен. Както и да е, не успях да видя останките, освен от доста голямо разстояние. Бяха заградени със силово поле.
Веждите на Брандън се повдигнаха.
— Нашата „Сребърна кралица“? По какви причини?
— Аз се върнах и ги попитах. Не ми отговориха и казаха, че не са знаели, че ще ходя там. Казаха още, че те сега принадлежат на застрахователната компания.
Мур кимна с глава.
— Разбира се, взеха кораба, когато се разплащаха. Подписах, че се отказвам от своите права, когато приех компенсационния чек. Сигурен съм, че и вие сте постъпили по същия начин.
— Но защо силово поле? — чудеше се Брандън. — Защо е тази тайнственост?
— Не знам.
— Останките не струват нищо дори като отпадъчен материал. Би излязло прекалено скъпо, за да се прекара.
— Точно така — каза Шии. — Смешно, нали. Те събираха парчетата от Космоса. Там имаше цяла купчина. Аз успях да я видя и изглеждаше, че е само от отломъци, нали знаете, изкривени парчета от корпуса на кораба. Аз ги попитах и за това и те казаха, че често се приземяват кораби и разтоварват още отломки и застрахователната компания определила постоянна цена за всяко донесено парче от „Сребърната кралица“, така че корабите в близост до Веста винаги се оглеждат за такива отломъци. След това, при последното си пътуване дотам, аз отново отидох да видя „Сребърната кралица“ и купчината беше много по- голяма.
— Искаш да кажеш, че все още са търсили? — очите на Брандън блеснаха.
— Не знам. Може би бяха спряли. Но купчината беше по-голяма отколкото преди десет-единадесет години, така че през това време са продължавали да търсят.
Брандън се облегна на стола и кръстоса крака.
— Хм, това е доста странно. Разумна застрахователна компания харчи толкова пари за почистване на Космоса около Веста, опитвайки се да открие части от разбил се преди двадесет години кораб.
— Може би се опитват да докажат, че това е било саботаж — каза Мур.
— След двадесет години? Няма да си получат парите обратно дори и да го докажат. Не е това.
— Може да са престанали да търсят преди години.
Брандън се изправи, вече взел решение.
— Нека да попитаме. Има нещо много интересно тук и аз съм достатъчно джабрифиран и ентусиазиран, за да искам да разбера какво.
— Разбира се — каза Шии, — но кого ще попитаме?
— Ще попитаме Мултивак — отговори Брандън.
Очите на Шии се отвориха широко.
— Мултивак! Господин Мур, да не би да имате прекаран Мултивак тук?
— Да.
— Никога не съм го виждал, а винаги съм искал.
— Не е кой знае какво, Майк. Изглежда точно като пишеща машина. Не бъркай системата Мултивак със самия Мултивак. Не познавам никой, който да е виждал Мултивак.
Мур се усмихна при тази мисъл. Той се съмняваше, че някога през живота си ще се срещне с някой от многобройните експерти, които прекарват по-голямата част от работните си дни на скрито място във вътрешността на Земята, обслужвайки дългия един километър супер компютър, който съхраняваше всички факти, известни на човека, които ръководеха човешката икономика, насочваха научните изследвания, помагаха за вземане на политически решения, и имаше милиони вериги, предназначени да отговарят на индивидуални въпроси, които не нарушават принципите на поверителността.
Докато се изкачваха към втория етаж, Брандън каза:
— Мислех да инсталирам Мултивак-пулт за децата. Нали знаете, за домашни работи и други неща. Но не искам да им изглежда като красива и скъпа играчка. Как работи, Уорън?
— Първо ми показват въпросите — каза кратко Мур. — Ако не ги премина, значи Мултивак не ги е видял.
Мур набра координатите, които отваряха неговата част на планетарната система връзки и каза:
— Сега слушайте. Нека да се знае, че аз съм против това, и че го правя само защото е годишнина и защото съм достатъчно глупав, за да съм любопитен. Как трябва да построя въпроса?
— Просто попитай: „Все още ли се издирват части от останките на «Сребърната кралица» в близост до Веста от Транскосмическата застрахователна компания?“ Този въпрос изисква прост отговор — да или не — каза Брандън.
Мур сви рамене и започна да пише, докато Шии наблюдаваше със страхопочитание. Той попита:
— Как дава отговорите? Говори ли?
Мур леко се засмя.
— О, не. Не изкарвам чак толкова пари. Този модел просто печата отговора върху ивица хартия, която излиза през тази пролука.
Късо парче лента излезе точно оттам, откъдето каза той. Мур я взе и й хвърли един поглед.
— Е, Мултивак каза да.
— Ха! — извика Брандън. — Казах ли ви! А сега попитай защо.
— Това е глупаво. Подобен въпрос очевидно е в нарушение на поверителността. Ще получиш само жълта лента с надпис „обосновете въпроса си“.
— Попитай и ще видим. Събирането на парчетата не е било държано в тайна. Може и причината за това да не е тайна.
Мур повдигна рамене и написа: „Защо Транскосмическата застрахователна компания провежда проект за издирване на части от «Сребърната кралица»?“
Жълтата лентичка се появи почти веднага:
— Добре — каза невъзмутимо Брандън. — Кажи, че ние сме тримата оцелели и имаме право да знаем. Давай. Кажи им го.
Мур написа това с не толкова емоционални изрази и пред тях се появи друга жълта лента:
— Не мисля, че имат право да пазят това в тайна — каза Брандън.
— Това се решава от Мултивак — обясни му Мур. — Той преценява дадената причина и ако реши, че принципите на поверителността не позволяват отговор, това е. Дори самото правителство не може да наруши тези принципи без съдебна заповед, а съдът се обявява срещу Мултивак един път на десет години. Така че какво ще правиш?
Брандън скочи на крака и започна да се разхожда бързо в стаята — нещо, което беше толкова характерно за него.
— Добре, тогава нека да разгадаем това за себе си. Това е нещо важно, за да си създават толкова проблеми. Съгласихме се, че не се опитват да открият доказателства за саботаж, не и след двадесет години.
