— Доста изтрити са. Приличат на Дж. К. К.
— К.?
— Точно така. Тази химикалка може да е принадлежала на Куентин. Семейна ценност, която е носел за късмет или от сантименталност. Може да е била собственост на някой прадядо в дните, когато са се използвали такива химикалки. Прадядото се е наричал Джейсън Кейт Куентин или Джуда Кейт Куентин, или нещо такова. Можем да проверим имената на предците на Куентин чрез Мултивак.
Мур поклати глава.
— Виждаш ли, твоята лудост ме прихваща.
— И ако е така, това доказва, че си я взел от стаята на Куентин. Значи си взел оттам и далекогледа.
— Чакай малко. Не си спомням да съм взел и двете неща от едно и също място. Не си спомням толкова добре обиколката около разбития кораб.
Брандън разглеждаше малкия далекоглед отново и отново под светлината на лампата.
— Тук няма инициали.
— Да не би да си очаквал да има?
— Всъщност не виждам абсолютно нищо освен тази свързваща резка тук.
Той прекара нокътя на палеца си по нареза, който обграждаше стъклото до по-тънкия му край. Той направи неуспешен опит да го завърти.
— Цяло парче е.
След това го сложи на окото си.
— Това нещо не работи.
— Казах ти, че е счупено. Няма лещи…
Шии се намеси.
— Трябваше да се очаква някаква повреда, тъй като космическият кораб се удари в доста голям астероид и направо се разпадна на парчета.
— Така че дори това да е същото нещо, което търсим — каза Мур, възвърнал песимизма си — дори ако това беше оптиконът, ние няма да имаме никаква полза.
Той взе далекогледа от Брандън и прокара пръст по празните рамки.
— Дори не може да се разбере къде точно са били лещите. Не напипвам никакъв нарез, в който те са могли да бъдат разположени. Сякаш там никога не е… хей! — извика силно той.
— Какво? — попита Брандън.
— Името? Името на това нещо?
— Оптикона ли имаш предвид?
— Оптикон, но не е точно оптикон! Фитцсаймън го нарече аноптикон по телефона, а ние решихме, че е казал оптикон.
— Той каза точно това — обади се Брандън.
— Точно така, и аз го чух — потвърди Шии.
— Просто сте си мислили, че чувате това. Той каза „аноптикон“. Не разбирате ли?
— И каква е разликата? — попита неразбиращо Брандън.
— Разликата е огромна. „Оптикон“ би означавало инструмент с лещи, но „аноптикон“ има гръцката представка „ан-“, която означава „без“. Думите с гръцки произход я използват, за да изразят, че нещо липсва. „Анархия“ означава „без управление“, „анемия“ означава „без кръв“, „анонимен“ означава „без име“, а „аноптикон“ означава…
— Без лещи — извика Брапдън.
— Точно така! Куентин трябва да е работил върху оптичен инструмент без лещи и това нещо може да е точно този инструмент и той да не е счупен.
— Но не се вижда нищо, когато се погледне през него — каза Шии.
— Трябва да е изключено — предположи Мур. — Трябва да има някакъв начин, за да се включи отново. — И също като Брандън той започна да го върти с двете си ръце и се опита да го завърти при кръгообразния нарез. Той натисна по-силно, сумтейки.
— Да не го счупиш — обади се Брандън.
— Поддава. Предполагам, че или нещо запъва, или е ръждясало. — Той спря, погледна нетърпеливо инструмента и отново го постави пред окото си. Мур се забърза, отвори един прозорец и погледна към светлините на града.
— Проклет да съм — едва изрече той.
— Какво? Какво? — попита Брандън.
Мур му подаде мълчаливо инструмента. Брандън го постави пред очите си и силно извика:
— Това е телескоп.
— Дай да видя — веднага каза Шии.
Те прекараха почти цял час, превръщайки го ту в телескоп при завъртане на едната страна, ту в микроскоп при завъртане на другата страна.
— Как работи това нещо? — непрекъснато питаше Брандън.
— Не знам — непрекъснато му отговаряше Мур. Най-накрая той каза:
— Сигурен съм, че включва концентрирани силови полета. Въртим срещу значително противодействие на полетата. Силовото приспособяване ще бъде задължително при по-големи такива инструменти.
— Доста добре измислено — каза Шии.
— Нещо повече — продължи Мур. — Обзалагам се, че това представлява нов обрат в теоретичната физика. То фокусира светлина без лещи и може да бъде настройвано да променя фокусната дължина. Обзалагам се, че тук имаме комбинирани копия на тринадесетметровия телескоп Церес, от една страна, и електронен микроскоп, от друга. Още повече, че аз не виждам никакво цветово разсейване, което означава, че то трябва да пречупва еднакво светлина с всякакви дължини на вълните. Може би пречупва и радиовълни, и гама лъчи. Може би разсейва гравитацията, ако гравитацията е някакъв вид лъчеизпускане. Може би…
— Ще паднат ли пари? — намеси се сухо Шии.
— Много, ако някой успее да разбере как действа.
— Тогава няма да занесем това на Транскосмическата застрахователна компания. Първо ще посетим някой адвокат. След като подписахме, че се отказваме от правата си върху кораба, тези неща включват ли се или не? Ти вече си притежавал тези неща, преди да подпишеш документите. И в тази линия, важат ли изобщо документите, след като не сме знаели какво подписваме? Това може да се сметне за измама.
— Ако става въпрос — каза Мур, — не знам дали е редно някоя частна компания да притежава нещо такова. Ще трябва да проверим в някоя правителствена агенция. Ако в това има някакви пари…
Но Брандън удари с юмруци но коленете си.
— По дяволите парите, Уорън. Искам да кажа, ще взема всичките пари, които биха ми предложили, но не това е важното. Отново ще бъдем известни, момчета, известни! Представете си историята. Невероятно съкровище изгубено в Космоса. Огромна корпорация претърсва Космоса, за да го намери, а през цялото това време ние, забравените, сме го притежавали. И тогава, на двадесетата годишнина от първоначалната загуба, ние отново го откриваме. Ако нещата потръгнат, ако аноптиката се превърне в нова, голяма научна технология,
Мур първо леко се усмихна, след това започна да се смее.
— Точно така. Направи го, Марк. Направи точно това, което беше решил да направиш. Спаси ни от това, да бъдем обречени на забвение.
— Всички го направихме — каза Брандън. — Майк Шии ни насочи с началната основна информация. Аз развих теорията, а у теб беше инструментът.
— Добре. Късно е, съпругата ми скоро ще се върне, така че нека да задействаме нещата. Мултивак ще ни каже коя агенция ще е най-подходяща и кой…
— Не, не — каза Брандън. — Първо ритуалът. Заключителният тост по случай годишнината, моля, но със съответните промени. Не си ли съгласен, Уорън? — Той му подаде все още пълната до половина бутилка с Джаброва вода.
