филмите, които бяха гледали, обществените си ангажименти и малките промени в живота им.
Това не доведе до истинско нещастие. Тортата бързо се превърна в бял хляб, но в живота има и по- лоши неща от белия хляб.
Това положение дори имаше някои предимства. Строго секретната работа означаваше да не говориш с НИКОГО за нея, но колко бяха онези, които успяваха да запазят мълчание пред съпруга или съпруг? Инсиня не споделяше с Крайл, защото нямаше какво да я изкушава, тъй като работата й не изискваше строга секретност.
Но когато откри Звездата Съсед това изведнъж се оказа строго секретно — щеше ли да успее да запази мълчание? Разбира се щеше да бъде естествено да разкаже на мъжа си за великото откритие, с което името й щеше да остане в астрономията за вечни времена. Можеше да му го каже дори преди да каже на Пит. Можеше да се втурне в къщи: „Познай какво стана! Познай! Никога няма да познаеш.“
Но не го направи. Не й мина през ум, че това ще представлява интерес за него. Той сигурно разговаряше с другите за тяхната работа, дори с фермери и кофражисти, но не и с нея.
Така че не й костваше усилие да не спомене Немезида пред него. Този въпрос не стоеше между тях, не съществуваше до онзи ужасен ден, в които настъпи краят на техния брак.
8.
В кой момент Инсиня се довери на Пит окончателно?
В началото мисълта да пази в тайна Звездата Съсед я ужасяваше, перспективата да напусне Слънчевата Система и да се отправи към място, за което не се знаеше нищо друго, освен къде се намира, дълбоко я тревожеше. Тя считаше, че от нравствена гледна точка е нередно и непочтено крадешком да започнат да строят нова цивилизация, като изключат останалата част на човечеството.
Тя се съгласи заради сигурността на Колонията, но имаше намерение да продължи да спори с Пит насаме, да го убеждава. Репетираше наум, докато аргументите й не станеха неоспорими и неопровержими, но така и не ги изложи пред него.
Винаги, винаги той поемаше инициативата.
Още в началото той й каза:
— Запомни, Юджиния, ти си открила Звездата Съсед почти случайно и някой от колегите ти също може да го направи.
— Малко вероятно е… — започна тя.
— Не, Юджиния, няма да разчитаме на това, че е малко вероятно. Ще се подсигурим. Ти ще се погрижиш никой да не поглежда в тази посока, никой да не изследва точно тези документи, които могат да издадат местоположението на Немезида.
— Но как да направя това?
— Много просто. Говорих с Губернатора и от сега нататък ти изцяло ръководиш изследванията на Космическата Сонда.
— Но това означава, че съм повишена без знанието на…
— Да, означава повишаване на отговорността ти, заплатата, общественото положение. Кое от тези неща не одобряваш?
— Не възразявам срещу нито едно от тях, — каза Инсиня с разтуптяно сърце.
— Сигурен съм, че ще се справиш с длъжността на Главен Астроном много добре, но главната ти цел ще бъде да се погрижиш работата да се изпълнява възможно най-качествено, при условие, че не се занимавате с Немезида.
— Но, Дженъс, не можем да я крием вечно!
— Нямам такова намерение. Щом напуснем Слънчевата Система всички ще узнаят къде отиваме. Дотогава ще го знаят колкото може по-малко хора, а и те ще научат това колкото може по-късно.
Инсиня се смути, когато установи, че повишението разся възраженията й.
Друг път Пит я попита:
— А мъжът ти?
— Какво мъжът ми? — каза Инсиня, готова да се отбранява.
— Разбрах, че е Землянин.
Тя стисна устни.
— Той е роден на Земята, но е гражданин на Ротор.
— Разбирам. Предполагам, че не си му казвала за Немезида.
— Абсолютно нищо.
— А казвал ли ти е този твой съпруг защо е напуснал Земята и е положил толкова усилия, за да стане гражданин на Ротор?
— Не, не е. А и аз не съм го питала.
— А никога ли не си си задавала този въпрос?
Инсиня се поколеба и каза истината:
— Случвало се е.
Пит се усмихна.
— Може би аз трябва да ти кажа.
И го направи малко по малко. Никога не натрапваше тази тема, никога не я налагаше, но тя неизменно присъствуваше във всеки техен разговор. Това измъкна Инсиня от интелектуалната й черупка. В края на краищата, след като живееше на Ротор й беше много лесно да пренебрегва нещата, които ставаха другаде.
Благодарение на Пит, на неговите разкази, на филмите, които й препоръча, тя започна да мисли за Земята като за една планета, населена с милиарди гладуващи, изпълнена с насилие, наркотици и отчуждение. Тя започна да я възприема като бездна от страдание, от която всеки иска да се измъкне. Вече не се чудеше защо Крайл Фишър е напуснал Земята. Чудеше се защо толкова малко хора правеха това.
Но Колониите не бяха много по-добре. Тя започна да забелязва, че те се затварят за останалия свят, че хората не могат свободно да посещават други Колонии. Всяка Колония се пазеше от микроскопичната флора и фауна на останалите. Търговията постепенно западаше и все по-често се извършваше от автоматично управлявани кораби, със старателно стерилизиран товар.
Колониите се караха помежду си и се мразеха. И тези в орбита около Марс не се различаваха много. Само Колониите в астероидния пояс се размножаваха свободно, но дори те започваха да губят доверие в по-вътрешните Колонии.
Инсиня чувствуваше, че започва да мисли като Пит и дори с ентусиазъм да очаква бягството от непоносимото страдание и създаването на една система от светове, в която семената на мъката са унищожени. Едно ново начало, един нов шанс.
Тогава тя разбра, че чака дете и ентусиазмът й започна да отслабва. Струваше си да изложи себе си и Крайл на опасностите по време на такова дълго пътешествие, но да рискува едно бебе, едно дете…
Пит беше невъзмутим. Той я поздрави.
— Ще се роди тук и ще имаш малко време да свикнеш с положението. Подготовката за пътя ще ни отнеме почти година и половина. А дотогава ще осъзнаеш какъв късмет имаш задето няма нужда да чакаш повече. Детето няма да има спомен за страданието на една съсипана планета и едно безнадеждно раздвоено човечество. То ще познава само новия свят и културното разбирателство между неговите членове. Дете с късмет. Щастливо дете. Синът ми и дъщеря ми са вече големи, вече са белязани.
Инсиня отново му повярва и когато Марлейна се роди, тя наистина се ужасяваше при мисълта, че заминаването може да се забави, страхуваше се, че докато тръгнат, детето ще бъде белязано от провала на Слънчевата Система.
По това време тя вече беше изцяло на страната на Пит.
За нейно голямо облекчение Фишър изглеждаше запленен от Марлейна. Тя не вярваше, че от него ще излезе особено добър баща, но той бдеше над детето и пое своя дял от задълженията за неговото отглеждане. В резултат на това, той сякаш стана по-весел.
Когато наближи първият рожден ден на Марлейна, из Слънчевата Система плъзнаха слухове, че Ротор възнамерява да отпътува. Това доведе до криза в почти цялата Слънчева Система и Пит, който без
