съмнение щеше да бъде следващия Губернатор, злорадствуваше.
— Е и какво могат да направят? — каза той. — Не могат да ни спрат, а и цялата тази врява за предателството, заедно със собствените им прояви на слънчево-системен шовинизъм, отвличат вниманието им от изследванията за хиперпространствения метод, което ще ни е от полза.
— Но как се е разчуло, Дженъс? — попита Инсиня.
— Аз се погрижих за това, — усмихна се той. — На този етап вече нямам нищо против това, да научат за нашето заминаване, при условие, че не знаят къде отиваме. И без това скоро ще стане невъзможно да крием заминаването си. Ще трябва да се проведе референдум по този въпрос, а щом роторианците узнаят за отпътуването, ще узнаят и всички останали в Слънчевата Система.
— Референдум?
— Разбира се. Помисли си. Не можем да тръгнем с Колония, пълна с хора, които се страхуват или не искат да се разделят със своето Слънце. Никога няма да успеем. С нас ще дойдат само тези, които тръгват с желание.
Той беше напълно прав. Кампанията за напускане на Слънчевата Система започна почти веднага, а фактът, че новината вече се беше разчула, смекчи реакцията отвън, както и на самия Ротор.
Някои роторианци посрещнаха тази вест с вълнение, други със страх.
Фишър беше страшно ядосан и един ден каза:
— Това е лудост.
— Неизбежно е, — отвърна Инсиня, като се стараеше да звучи безпристрастно.
— Защо? Няма смисъл да тръгваме напосоки между звездите. Къде ще отидем? Там няма нищо.
— Има милиарди звезди.
— А колко планети? Ние не знаем дали съществуват други обитаеми планети и изобщо познаваме много малко други планети. Нашата Слънчева Система е единственото място, което познаваме.
— Търсенето е в кръвта на човечеството, — каза тя. Това беше един от изразите на Пит.
— Това са романтични глупости. Наистина ли има някой, който вярва, че хората ще гласуват да се разделят с човечеството и да изчезнат в космоса?
— Доколкото знам, Крайл, мненията на Ротор са по-скоро в подкрепа на това.
— Това е само пропаганда на Съвета. Мислиш ли, че хората ще искат да напуснат Земята? Да напуснат Слънцето? Никога. Ако се стигне дотам, ние ще се върнем на Земята.
Тя усети как сърцето й се свива.
— А, не. Да не би да предпочиташ някой от онези самуми или виелици, или мистрали, или както там ги наричате? Да не искаш парчета лед и падаща вода, и духащ и виещ вятър?
Той вдигна вежди.
— Не е толкова лошо. От време на време има бури, но те могат да се предсказват. Всъщност те са интересни, когато не са много силни. Има нещо очарователно в това — малко студ, малко жега, малко дъжд. Има разнообразие. Чувствуваш, че живееш. А помисли и за разнообразието от ястия.
— Ястия! Как можеш да говориш за това? Повечето хора на Земята гладуват. Ние през цялото време изпращаме хранителни продукти на Земята.
— НЯКОИ хора гладуват. Не всички.
— Не можеш да искаш Марлейна да живее при такива условия.
— Милиарди деца живеят така.
— Моето дете няма да бъде едно от тях, — каза Инсиня злобно.
Сега Марлейна беше единствената й надежда. Скоро тя щеше да навърши десет месеца, имаше две зъбчета горе и две долу, пристъпваше тромаво, като се държеше за пръчките на кошарката си и гледаше света със своите учудени и умни очи.
Фишър все по-силно се привързваше към некрасивата си дъщеря. Когато не я дундуркаше, той я гледаше захласнато и с любов коментираше красивите й очи. Като подчертаваше единственото й качество, той сякаш не забелязваше липсата на други.
Фишър не можеше да се върне на Земята и да напусне Марлейна завинаги. Инсиня не вярваше, че пред Земята той ще предпочете нея, жената, която беше обикнал и за която се беше оженил, но се надяваше, че Марлейна ще го задържи. Дали?
9.
На деня след референдума Юджиния Инсиня завари Фишър почервенял от гняв.
— Референдумът беше нагласен, — каза той и думите го задавиха.
— Ш-ш-т! Ще събудиш бебето! — каза тя. Той направи гримаса и за момент затаи дъх. Инсиня си отдъхна и каза тихо:
— Няма съмнение, че хората искат да тръгнат.
— И ТИ ли гласува „за“?
Тя се замисли. Нямаше смисъл да се опитва да спечели благоразположението му с лъжи. Беше му показала чувствата си достатъчно ясно.
— Да, — каза тя.
— Предполагам, че Пит ти е наредил да направиш така.
Тя не беше подготвена за това.
— Не! Мога сама да взимам решения.
— Но ти и той… — той не довърши изречението си. Тя усети, че кръвното й се вдига.
— Какво искаш да кажеш? — на свой ред ядосано попита тя. Да не би да я обвинява в изневяра?
— Този… този политик. Той иска да стане Губернатор на всяка цена. Всички знаят това. А ти искаш да се издигнеш заедно с него. Политическата лоялност също ще ти донесе нещо, нали?
— Какво ще ми донесе? Нищо не искам. Аз съм астроном, а не политик.
— Но те повишиха, нали? Теб, вместо по-възрастни и по-опитни хора.
— Заради работата ми. — (А сега как ще се защитава без да му каже истината?)
— Сигурен съм, че ти се ще да е така. Но Пит ти помогна.
Инсиня си пое дълбоко дъх.
— Докъде ще ни доведе този разговор?
— Слушай! — Откакто му напомни, че Марлейна спи, той говореше тихо. — Не мога да повярвам, че всички хора от Колонията ще поемат риска да пътуват с хиперпространствения метод. Откъде знаеш какво ще стане? Откъде знаеш, че ще успеете? Това може да убие всички ни.
— Космическата Сонда работи добре.
— Имаше ли живи същества на тази Космическа Сонда? Ако е нямало, откъде знаеш как ще им се отрази хиперпространственият метод? Какво знаеш за хиперпространствения метод?
— Абсолютно нищо.
— Защо? Ти работиш в лабораторията. Не работиш на ферма като мен.
(Той наистина завижда, си помисли Инсиня.) На глас тя каза:
— Като казваш лабораторияТА, изглежда мислиш, че всички сме струпани в една стая. Казах ти. Аз съм астроном и не знам нищо за хиперпространствения метод.
— Искаш да кажеш, че Пит никога не споменава нищо за него.
— За хиперпространствения метод? Самият той не знае.
— Да не искаш да кажеш, че никой не знае?
— Разбира се, че не. Специалистите по хиперпространството знаят. Хайде, Крайл. Знаят тези, които трябва да знаят. Никой друг.
— Тогава той е тайна за всички, освен за малкото специалисти.
— Точно така.
— Тогава не можеш да бъдеш сигурна, че хиперпространственият метод е безопасен. Само специалистите го знаят. Как са разбрали?
— Предполагам, че са правили опити.
— ПРЕДПОЛАГАШ?
— Това е едно разумно предположение. Те ни убеждават, че е безопасно.
