Тя не можа да се замисли за Немезида нито веднъж през тези четири години; нито веднъж не можа да се съсредоточи над очевидното.
Наистина ли беше така? Или тя просто обръщаше гръб на това, което не искаше да види? Дали съзнателно търсеше убежище в цялата тайнственост, суетня и вълнение, в които се беше потопила.
Но дойде моментът, в който и последният етап от пътуването им през хиперпространството остана зад тях. В продължение на месец те се движиха с намалена скорост през градушка от водородни атоми, с които се сблъскаха с такава скорост, че тези атоми се превърнаха в частици от космически лъчи.
Никой обикновен космически кораб не би издържал на това, но Ротор беше покрит с дебел слой пръст, удебелен преди заминаването, и частиците бяха абсорбирани от него.
Един от специалистите в областта на хиперпространството я убеждаваше, че ще дойде време, когато човек ще може да преминава в хиперпространството и обратно с обикновена скорост. „След като вече е открито хиперпространството, каза той, не е необходимо ново концептуално откритие. Всичко е въпрос на техника.“
Може би! Останалите специалисти, обаче, не гледаха на това сериозно.
Когато научи ужасната истина, Инсиня побърза да уведоми Пит. През последната година той нямаше време за нея и тя проявяваше разбиране. Напрежението нарасна, когато вълнението около пътуването затихна, тъй като хората узнаха, че само след няколко месеца ще бъдат в района на друга звезда. Те бяха изправени пред проблема да оцелеят в съседство с една непозната звезда — червено джудже, без гаранции за наличието на подходящ планетен материал, който да послужи като източник на суровини и още по-малко за място, на което да се заселят.
Дженъс Пит вече не изглеждаше млад, въпреки че косата му още беше тъмна и по лицето му нямаше бръчки. Откакто беше отишла при него с новината за Немезида, бяха изминали само четири години. Погледът му излъчваше тревога и чувство, че са отнели радостта му и че не може да скрие грижите си.
Сега той беше кандидат-Губернатор. Може би на това се дължаха голяма част от проблемите му, но кой знае. Инсиня не познаваше истинската власт, нито отговорността, която я съпровождаше, но предполагаше, че тя е способна да озлоби този, който я познава.
Пит разсеяно й се усмихна. Това, че пазеха една тайна, за която никой, а по-късно почти никой, не знаеше, ги принуди да се сближат. Помежду си можеха да разговарят открито за неща, които не можеха да споделят с никой друг. След Отпътуването, обаче, когато тайната беше разбудена, те отново се отчуждиха.
— Дженъс, — каза тя, — нещо ме тревожи и трябва да говоря с теб. Става дума за Немезида.
— Нещо ново? Не може да си открила, че не се намира там, където си мислела. Точно там е, на по- малко от шест милиарда километра от нас. Вече я виждаме.
— Да, знам. Но когато я открих на повече от две светлинни години предположих, че е звезда спътник, че Немезида и Слънцето имат общ гравитационен център. Те са толкова близо една до друга, че не допусках друга възможност. Щеше да е толкова драматично.
— Добре. Защо от време на време нещата да не бъдат драматични?
— Защото, колкото и да е близо, тя очевидно е твърде далеч, за да бъде звезда спътник. Гравитационното привличане между Немезида и Слънцето е много слабо, толкова слабо, че гравитационните пертурбации на близки звезди биха направили орбитата нестабилна.
— Но Немезида е там.
— Да, почти два пъти по-близо от Алфа Кентавър.
— Какво общо има Алфа Кентавър?
— Истината е, че разстоянието между Немезида и Алфа Кентавър не е много по-голямо от разстоянието между Немезида и Слънцето. Не по-малко вероятно е Немезида да е звезда спътник на Алфа Кентавър. Още по-вероятно е, че към която и система да принадлежи Немезида, съществуването на другата звезда разрушава връзката или вече я е разрушила.
Пит замислено погледна Инсиня и леко почука с пръсти по облегалката на стола си.
— За колко време Немезида обикаля Слънцето… в случаи, че е негов спътник?
— Не знам. Трябва да изчисля орбитата й. Трябваше да го направя преди Отпътуването, но тогава бях заета с толкова много други неща, а и сега… но това не е оправдание.
— Опитай се да прецениш.
— Ако орбитата й е кръгова, Немезида ще направи една пълна обиколка около Слънцето или по-точно около общия им гравитационен център, за повече от петдесет милиона години, като Слънцето също ще направи такава обиколка. Линията между двете звезди винаги ще минава през този център. От друга страна, ако орбитата на Немезида е елипсовидна, пълната обиколка би отнела само двадесет и пет милиона години, при положение, че в момента се намира в най-отдалечената си точка, както би трябвало да бъде, тъй като, ако отидеше по-далеч, нямаше да бъде звезда спътник.
— Тогава последният път, когато Немезида е била на сегашното си място, почти по средата между Алфа Кентавър и Слънцето, местоположението на Алфа Кентавър е било съвсем различно от сегашното. Естествено е Алфа Кентавър да се премести за такъв голям период от време. Колко се е преместила?
— Голям фрагмент от светлинна година.
— Това означава ли, че сега за първи път двете звезди се карат за Немезида? Дали до сега нейният път е бил необезпокояван?
— Невъзможно, Дженъс. Дори ако пренебрегнем Алфа Кентавър, остават други звезди. Някоя звезда може отскоро да се намира в близост до нея, но в миналото трябва да е имало друга звезда, на разстояние, от което да й влияе в друг участък от орбиталния й път. Орбитата й е нестабилна.
— Тогава, ако не е в орбита около Слънцето, какво прави тук при нас?
— Именно, — каза Инсиня.
— Какво искаш да кажеш с това?
— Ако беше в орбита около Слънцето, скоростта й спрямо него щеше да бъде между осемдесет и сто метра в секунда, в зависимост от масата на Немезида. За звезда това е много бавно движение, така че ще изглежда, че тя дълго време стои неподвижна. Ето защо, в такъв случай, тя би останала зад облака много дълго време, особено ако облакът се движи в същата посока, в която и тя. При такава ниска скорост и при това скрита зад него, нищо чудно, че досега не е била забелязана. Само че… — тя замълча.
Пит, който не се преструваше на прекалено заинтересуван, въздъхна и каза:
— Е? Можеш ли да говориш по същество?
— Ами, ако тя НЕ е в орбита около Слънцето, тогава нейното движение е независимо и скоростта й спрямо него трябва да е около сто километра в секунда, или хиляда пъти по-голяма, отколкото ако беше в орбита. Сега тя се намира близо до нас, но ще мине покрай Слънцето и няма да се завърне някога. Въпреки това, тя стои зад облака и едва-едва се премества.
— И каква е причината?
— За това, че се движи с голяма скорост и въпреки това местоположението й не се променя ВИДИМО, има само едно обяснение.
— Не ми казвай, че ту се приближава, ту се отдалечава.
Инсиня презрително сви устни.
— Моля те, Дженъс, не си прави шеги с това. Не е смешно. Немезида може би се движи право към Слънцето. Не се премества нито наляво, нито надясно, така че изглежда, че не променя местоположението си, но всъщност идва право към нас, т.е. право към Слънчевата Система.
Пит зяпна от учудване.
— Има ли доказателства за това?
— Още не. Когато я видях за пръв път, нямаше причина да изследвам спектъра на Немезида. Едва след като забелязах паралакса разбрах, че е необходим спектрален анализ, но така и не успях да го направя. Ако си спомняш, ти ме назначи начело на проекта по Космическата Сонда и ми каза да ОТКЛОНЯВАМ вниманието на всички от Немезида. Тогава не можех да направя точен спектрален анализ, а след Отпътуването така и не го направих. Но сега ще проуча въпроса, бъди сигурен.
— Нека да ти задам един въпрос. Ако Немезида се движеше в противоположна посока и се ОТДАЛЕЧАВАШЕ от Слънцето, нямаше ли да изглежда също така неподвижна? Еднакво вероятно е да се приближава или отдалечава от Слънцето, нали?
