Лейтън Девърс го проследи с поглед.
— Нещо става там, за където бърза! Какво ли се е случило?
— Има битка, предполагам! — рязко каза Бар — Флотът на Фондацията пътува към първото си сражение. Вие по-добре елате с мен!
Влязоха въоръжени войници. Държанието им бе респектиращо, лицата — каменни. Девърс последва стария сиуенианин извън стаята, плътно охраняван войниците.
Новата стая, в която влязоха, беше по-малка. В нея имаше две легла, видеоекран, душ и санитарен възел. Войниците напуснаха помещението и дебелата врата тежко се захлопна зад тях.
— Ха… — Девърс неодобрително се огледа. — Това прилича на затвор!
— Прилича! — отсече Бар и му обърна гръб.
Търговецът раздразнено каза:
— Каква е твоята игра, док?
— Аз не играя игри. Просто си ми поверен, това е всичко.
Търговецът се надигна и пристъпи напред. Тяло му заплашително надвисна над неподвижния патриций.
— Така ли? Само че и ти си с мен в тази килия, а когато идвахме насам, някои от оръжията бяха насочени не към мен, а към теб!… И освен това видях как целият се разтресе преди малко от моето изказване по повод на войната и мира! — той почака малко и прибави: — Е, добре. Нека тогава те питам нещо. Ти каза че твоята страна някога е била победена. От кого? Дошли са хора от друга Галактика?
— Направи го Империята — отвърна сухо Бар.
— Отново тя? Тогава какво правиш тук?
Старецът запази гордо мълчание.
Търговецът сви устни и бавно кимна. Сетне свали гривната от плоски брънки, която обхващаше дясната му ръка и я подхвърли:
— Какво мислиш за това? — той я хвана с лявата си ръка, на която носеше също такава гривна, после я подаде на Бар.
Сиуенианинът опипа орнаментите. Бавно повтори жеста на търговеца и си сложи гривната. Странното затопляне на китката му бързо изчезна.
Гласът на Девърс леко се промени:
— Всичко е наред, док, приборът започнала действа. Говори спокойно. Ако тази стая е под наблюдение, няма да чуят или видят нищичко. Гривната е силов контактор — изкривява полетата. Геният Малоу я е изобретил. Струва двадесет и пет кредита от тук до другия край на Периферията. Можеш да я носиш безплатно! Дръж устните си свити, докато говориш, и го прави внимателно. Бързо ще се научиш!
Дакъм Бар внезапно се почувства отпаднал. Твърдият поглед на търговеца изискаше и настояваше… Бар усещаше, че не може да му се съпротивява.
— Какво искаш? — думите едва изпълзяха между бавните му старчески устни.
— Казах ти! Правиш се на това, което ние наричаме патриот. Твоят собствен свят е бил премазан от Империята, а ти тук си „играеш на топка“ с един имперски генерал. Нещо не се връзва, а?
— Дал съм своето! Завоевателят, имперският вицекрал — умря от моята ръка — отвърна Бар.
— И кога? Скоро?
— Преди четиридесет години.
— Преди четиридесет години! — изглежда тези думи имаха някакъв особен смисъл за търговеца. — Твърде дълго живеете със своите спомени… Знае ли този млад умник в генералска униформа за това?
Вар кимна. Очите на Девърс потъмняха.
— Искаш ли Империята да победи?
Старият сиуенианин излезе извън себе си от гняв
— Ако ще Империята да пропадне с всичките си чудеса вдън най-ужасната катастрофа! Цялата Сиуена ежедневно се моли за това! Някога аз имах братя, сестра, баща… Само че сега имам деца и внуци, а генералът знае къде може да ги намери!
Девърс чакаше. Бар продължи шепнешком:
— Но това не може да ме спре, ако намеренията оправдават риска. Наследниците ми знаят как да умрат!
Търговецът каза меко:
— Веднъж си убил вицекраля, а? Знаеш ли, известни са ми някои неща! Имали сме един кмет — Хобър Малоу, който посетил твоя свят, нали? Та там той е срещнал някакъв човек на име Бар.
Старецът се огледа подозрително.
— Какво знаеш за това?
— Каквото знае всеки търговец на Фондацията. Виж, много е вероятно ти да си един дърт пръч, затворен тук с мен, за да проучи какво всъщност знам… Ето защо те насочваха оръжия към теб — ти мразиш Империята и би направил всичко за нейното смазване. Тук би трябвало да излея сърцето си пред теб и генералът много щеше да се зарадва. Само че няма да стане, док! Така, че аз бих искал да докажеш факта, че си синът на Онум Бар от Сиуена — шестият и най-малкият му син, който е преживял Клането.
Ръката на Дакъм Бар трепереше, докато отвори плоската метална кутия, вградена в стената. Металният предмет остро звънна, когато той го пусна в дланта на търговеца.
— Виж това! — каза Бар.
Девърс огледа внимателно предмета. Очите му се спряха на елегантната централна брънка от верижката:
— Това е монограмът на Малоу или аз съм върл звезден мошеник! Устройството е от преди петдесет години… — той погледна нагоре и се усмихна. — Чудесно, док! Персоналното силово поле е достатъчно доказателство — и Девърс подаде на Бар широката си ръка.
6. Фаворитът
Малките корабчета изникваха от дълбините на Космоса и се втурваха към центъра на Армадата. Без изстрели или взривове от енергия, те дълго се мотаеха около гигантските звездолети; сетне мигновено пропадаха, когато имперските преследвачи се хвърляха след тях като побеснели зверове. Изведнъж две безшумни припламвания затъмниха звездите. Два от малките кораби изчезнаха в пламъците на атомната дезинтеграция, а останалите се оттеглиха.
Гигантските кораби претърсиха района, а след това се върнаха към първоначалната си задача и един след друг световете продължиха да потъват по схемата на обграждането.
Униформата на Броудриг беше величествена — елегантно ушита и също тъй елегантно носена. Неговите разходки из градините на неизвестната преди планета Уанда, сега временен имперски щаб, изглеждаха спокойни, но изражението му бе мрачно.
Бел Райъс се разхождаше с него. Полевата му униформа беше с разкопчана яка, а той имаше печален вид скучната си сива дреха.
Райъс забеляза малка черна пейка под една дървовидна папрат, чиито широки гланцирани листа се извиваха право към слънцето.
— Вижте това, сър! — посочи генералът. — Реликва от Империята. Украсените пейки, направени за влюбените, все още са годни за употреба, докато факториите3 и дворците са се превърнали в руини.
Той седна, а личният секретар на Клеон II остана прав до него, сечейки ловко листата наоколо с прецизни махове на жезъла си от слонова кост.
Райъс кръстоса крака и предложи цигара на Броудриг. Докато говореше, извади една и за себе си.
— Човек би трябвало да очаква от ненадминатата мъдрост на Негово Императорско Величество да изпрати тук такъв компетентен наблюдател като вас. — каза той. — Това успокоява съмненията, които бих могъл да имам, че някаква по-важна и наложителна работа може да засенчи малкия ми поход към Периферията.
— Очите на Императора са навсякъде! — изрече Броудриг автоматично. — Няма нищо по-важно от походите, освен онези от тях, които изглеждат твърде мащабни и биват отменяни заради трудностите. Но,
