— Магнифико не ти пречи, нали, Еблинг? Той сякаш стои тук ден и нощ!
— Не, не, не! Изобщо не ми пречи! Е, всъщност аз дори не го забелязвам. Той пази тишина и никога не ми се натрапва. Понякога ми носи филми или ги връща по местата им, сякаш знае какво искам, без да съм му казал. Остави го да идва тук!
— Много добре… Но, Еблинг, това не те ли учудва? Чуваш ли ме, Еблинг? Не те ли учудва?
Тя плътно придърпа един стол до неговия и се взря в него, сякаш можеше да прочете отговора в очите му.
Майс поклати глава.
— Не! Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че полковник Притчър и ти твърдите, че Мулето може да контролира емоциите на хората. Сигурен ли си, че е точно така? Не е ли самият Магнифико дефект в теорията ти?
Майс мълчеше.
Байта усети голямо желание да поразмърда психолога.
— Какво не е наред при теб, Еблинг? Магнифико е бил шут на Мулето. Защо и него не са „покръстили“ в любов и вярност? Защо след цялата си близост с Мулето той го мрази толкова?
— Но… но той е бил управляван! Разбира се, Байта — Майс изглежда набираше увереност, докато говореше. — Мислиш ли, че Мулето е третирал клоуна си като своите генерали? От тях той е изисквал вярност и лоялност, а от палячото — само страх. Не си ли забелязала, че у Магнифико състоянието на паника е патологично? Мислиш ли, че е нормално за едно човешко същество да се страхува през цялото време? Страх като този с времето става смешен! Вероятно е бил смешен и за Мулето, но също и необходим, защото заради този страх ние не можахме нищо да узнаем от него.
— Имаш предвид, че информацията на Магнифико за Мулето е фалшива? — заинтересува се Байта.
— Безполезна е! Просто е оцветена от патологичен страх. Мулето не е физически гигант, за какъвто го мисли Магнифико. По-скоро е съвсем обикновен човек, извън мозъчните си способности. Но го е забавлявало да се преструва на супермен пред бедния шут… — психологът сви рамене. — Във всеки случай, сведенията на Магнифико вече не са важни!
— Защо?
Но Майс като че ли не я чу и се върна към проектора си.
— Защо? — повтори Байта. — Втората Фондация ли…
Психологът плъзна поглед по нея.
— Да съм говорил за това? Не си спомням подобно нещо. Още не съм свършил. Какво ти казах?
— Нищо. О, Галактико, нищо не си ми казал, но бих искала да си го направил, защото съм смъртно уморена! Кога ще приключиш?
Еблинг Майс се взря в нея с разкаяние.
— Е, е, моя… мила, не исках да те обидя! Понякога забравям… кои са ми приятели и ми се струва, че изобщо не трябва да говоря за всичко това. Необходима е секретност, но заради Мулето, а не заради теб, мила моя! — той слабо потупа рамото й. Но тя не отстъпи.
— Та за Втората Фондация…
Гласът му автоматично се сниши до шепот.
— Знаеш ли колко съвършено Селдън е прикривал ходовете си? Протоколите от Селдъновия конгрес ми се струваха толкова безполезни само допреди месец, докато не се появи тази странна проницателност у мен! И даже сега ползата от тях ми се струва незначителна! Документите, останали след конгреса, често са логически несвързани и винаги — неясни. Много бих се учудил, ако членовете на конгреса са знаели всичко, което е било в главата на Селдън. Понякога си мисля, че той е използвал конгреса само като гигантска фасада, а в действителност сам е построил…
— Фондациите? — попита Байта.
— Не, Втората Фондация. С нашата Фондация всичко е било просто. Но Втората Фондация е само име. Била е основана като нашата, но е имало някакви усложнения на проекта и те са скрити дълбоко в математиката. Все още остават много неща, които дори не съм започнал да разбирам, но за тези седем дни парчетата, които имах, се съчетаха в някаква, макар и неясна картина. Фондация номер едно е свят на учени физици. В нея е концентрирана умиращата галактическа наука и условието е тя да бъде съживена отново. Там изобщо не са включени психолози. Това е странно и би трябвало да има някаква цел. Обичайното обяснение е, че Селдъновата психоистория работи по-добре в случаите, когато индивидуалностите, тоест хората, не знаят какво става и могат да реагират в съответствие с различните ситуации. Разбираш ли ме, скъпа?
— Да, докторе.
— Тогава слушай по-нататък! Фондация номер две е свят на учените психолози. Това е все едно огледален образ на нашата Фондация, но там властва психологията, а не физическите науки! Ясно ли ти е? — триумфиращо запита той.
— Не съвсем…
— Помисли си, Байта, използвай главицата си! Хари Селдън е знаел, че неговата психоистория може да предвижда само вероятностите, а не да установява нещата със сигурност. Винаги е имало възможност за грешка и с времето тази възможност е нараствала в геометрична прогресия. Естествено, Селдън се е опитвал да ни опази с всички възможни средства. Нашата Фондация е била силна с науката си, ние сме могли да побеждаваме армии и оръжия. Да противопоставяме сила на сила. Но срещу мозъчна атака от мутант като Мулето се оказахме безсилни.
— Това е работа за психолозите от Втората Фондация! — Байта чувстваше как възбудата нараства в нея.
— Да, да, да! Разбира се!
— Но те все още не са направили нищо…
— От къде знаеш, че не са?
Тя се замисли.
— Не че знам, но нима ти имаш доказателства, че са постигнали нещо?
— Аз единствено знам, че има много неща, за които нищо не знам! Не би трябвало Втората Фондация да се е развила повече, отколкото ние. Ние сме израствали бавно, но сме ставали силни — и при тях би трябвало да е така. Ала само звездите знаят каква е тяхната мощ сега. Дали са достатъчно силни да се съпротивяват на Мулето? Знаят ли въобще за опасността? Имат ли способни водачи?
— Но ако те следват Селдъновия план, тогава би трябвало да разбият Мулето!
— А! — слабото лице на Еблинг Майс придоби замислено изражение. — Пак ли това? Втората Фондация е нещо по-сложно от първата. Нейната комплексност е много по-голяма, а следователно — и възможността й за грешки също. Виж, ако Втората Фондация не може да победи Мулето, това е лошо — наистина лошо. Тогава вероятно би настанал краят на човешката раса като такава.
— Не!
— Да! Ако потомството на Мулето наследи мозъчната му способност… Разбираш ли? Хомо сапиенс няма да оцелее. Ще се появи нова доминираща раса — някаква нова аристокрация, която ще използва човеците от хомо сапиенс като роби, защото са низша раса. Не е ли така?
— Така е.
— А ако случайно Мулето не основе династия, той все пак ще основе изопачена нова Империя, подчинена единствено на неговия мозък. Тя ще умре заедно с него и Галактиката ще се върне на нивото, на което е била, преди той да се появи. С изключение на това, че там повече няма да има фондации, които да породят истинската стабилна Втора Империя. Това пък ще означава хиляди години варварство. Което е все същото!
— Какво можем да направим? Можем ли да предупредим Втората Фондация?
— Трябва да го направим или те ще влязат в капана поради невежеството си. Не бива да го допускаме, само че няма начин да ги предупредим!
— Няма начин ли?
— Нямам представа къде са разположени те! Те са на „другия край на Галактиката“, но това е всичко, което се знае, а там има сигурно милиони планети, които са могли да бъдат избрани.
— Но, Еблинг, нима в тях не казват… — тя посочи към филмите, които покриваха масата.
