— Тогава… Имаш предвид, че когато заплашвах онзи лейтенант на Калгън само със зашеметяващ пистолет и рискувах себе си, тогава съм бил под твой емоционален контрол? — той пръскаше слюнки. — Имаш предвид, че си ме управлявал през цялото време?
Слаба усмивка плъзна по лицето на Магнифико.
— А защо не? Не смяташ, че е било така? Помисли си… Би ли рискувал да умреш за един странен циркаджия, който не си виждал преди това, би ли го направил, ако беше на себе си? Мисля, че после си останал удивен от развоя на събитията и си стоял като смразен…
— Да! — потвърди Байта. — Той наистина беше като смразен. Много точно казано.
— А освен това — продължи Мулето, — Торън беше извън опасност. Лейтенантът следваше стриктно заповедта да ни остави да си отидем. Тъй че ние тримата с Притчър пристигнахме във Фондацията и гледахме как се развива офанзивата ми. Когато съдеха Притчър и ние присъствахме, аз бях много зает. Военните съдии на това дело по-късно щяха да командват ескадрони във войната. Те се предадоха доста лесно, така че моят флот спечели при Харлегор, а и другите по-малки сражения. Освен Притчър, аз срещнах и доктор Майс, който ми донесе видеооргана изцяло по своя инициатива и много опрости работата ми. Единствено това беше негово собствено решение.
Байта вмъкна:
— Онези концерти… те не съвпадаха с останалото! Сега разбирам!
— Да — каза Магнифико, — видеоорганът действаше като фокусираща леща. Освен това той е и примитивно средство за емоционален контрол. С него можех да обработвам повече хора, а в отделните индивидуални случаи и да въздействам с по-голяма мощност. Концертите, които имах на Терминус преди завземането му, а и на Хейвън, преди и той да падне, допринесоха за всеобщото състояние. Без видеооргана можех тежко да разболея принца на Неотрантор, но нямаше да го убия. Разбирате ли? Но най- голямата ми цел беше Еблинг Майс. Той трябваше да… — в последните думи на Магнифико се прокрадна досада, после тя изчезна. — Има някои специални свойства на емоционалния контрол, които не познавате. Интуицията, проницателността и прозрението, когато желаете да ги предизвикате, могат да бъдат третирани като емоции. Или поне аз мога да ги третирам по същия начин. Не сте го разбрали, нали?
Той почака малко и сетне продължи:
— Човешкият мозък работи с нисък интензитет. Двадесет процента е обичайното ниво. Когато за момент се изкачи на по-висока степен, това се нарича прозрение, проницателност или интуиция. Рано открих, че мога да индуцирам продължително повишение на мозъчния интензитет. Това не изключва смъртоносен изход за третирания човек, но е полезно… Поглъщателят на атомно поле, който използвах във войната срещу Фондацията, беше резултат от стимулирането на мозъка на един калгънски техник. Работих и с още хора. Еблинг Майс беше лесен. Потенциалът му бе висок, а той ми трябваше. Дори преди изобщо да е започнала моята война с Фондацията, аз вече бях изпратил делегати да преговарят с Империята. Беше време да започна да търся Втората Фондация, но не успявах да я намеря. Знаех, че трябва да я открия, и Еблинг Майс беше нужното средство. С неговия мозък и походяща стимулация той вероятно можеше да повтори трудовете на Хари Селдън. И го направи. Извисих го до най-горната граница. Процесът беше разрушителен, но трябваше да бъде завършен! Майс умря в крайна сметка, но живя… — досадата му отново изплува за кратко. — Той щеше да живее достатъчно дълго. Заедно ние тримата можехме да отидем във Втората Фондация. Това щеше да е последната битка, но заради грешката ми…
Торън повиши глас:
— Защо толкова я подчертаваш? Каква е грешката ти?
— Твоята съпруга беше грешката. Жена ти е необикновен човек. Никога преди не съм срещал никой като нея. Аз… Аз… — изведнъж гласът на Магнифико секна. Беше мрачен, когато продължи: — Тя ме харесваше, без да съм подправял емоциите й. Нито се отвращаваше, нито се подиграваше с мен. Тя ме жалеше. Тя ме харесваше! Не разбираш ли? Не схващаш ли какво означаваше това за мен? Никога преди някой… Е, на мен ми допадаше това. Моите собствени емоции не ми се подчиняваха — на мен, който съм господар на чуждите! Държах се далече от мозъка й, не я манипулирах. Харесвах естествените й чувства. Това бе грешката ми — първата ми грешка! Ти, Торън, беше контролиран. Ти никога не си ме подозирал, нито пък си ме разпитвал, защото не си виждал нищо необичайно в мен. А между другото, когато „филийският“ кораб ни спря, те знаеха местоположението ни, защото поддържах връзка с тях, както бях във връзка и с генералите си през цялото време. Щом те ни спряха, аз бях заведен на борда, за да се срещна с Хан Притчър, когото държаха затворен там. Щом се оттеглих, той вече не беше затворник, а полковник, човек на Мулето и негов командващ. Цялата процедура беше твърде елементарна дори за теб, Торън! Но ти прие моето обяснение, въпреки че беше пълно с безсмислици. Разбираш ли какво имам предвид?
— Как си поддържал връзката с генералите си? — Торън се намръщи.
— Не беше трудно! УКВ-предавателите са елементарни при употреба и са удобни за пренасяне. Всеки, който ме свареше да предавам, щеше да си отиде без спомен за събитието. Това се случваше, между другото! На Неотрантор моите собствени глупави емоции ме предадоха отново. Байта не беше под мой контрол, но даже и така тя никога не би ме заподозряла, ако се бях овладял спрямо принца. Но неговите намерения спрямо Байта ме раздразниха. Аз го убих. Беше глупава постъпка. Едно малко сбиване щеше да свърши същата работа. И все пак твоите подозрения нямаше да се потвърдят, ако бях спрял Притчър или пък обръщах повече внимание на вас и по-малко на Майс — той сви рамене.
— И това е краят? — попита Байта.
— Да, краят.
— А сега какво?
— Ще продължа програмата си. Съмнявам се, че ще намеря някой достатъчно умен и ще успея да го стимулирам, както Еблинг Майс в тези дни на упадък. Тъй че ще търся Втората Фондация по друг начин. В този рунд вие ме победихте!
Байта триумфиращо скочи на крака.
— В този рунд ли? Само в този рунд? Ние те победихме напълно! Всичките ти победи извън Фондацията не струват нищо, защото Галактиката сега тъне във варварски вакуум. А и самата Фондация не е голяма победа, защото не тя трябваше да спре твоя вариант на криза. Втората Фондация е тази, която трябва да победиш — Втората! — защото тя е тази, която е предвидена да те спре. Единственият ти шанс е да я откриеш и да я нападнеш, преди да е готова. А не можеш да го направиш сега! С всяка минута от този момент нататък тя ще се оказва все по-подготвена срещу теб. Машината вече може би е задействана. Ти ще знаеш — когато тя те нападне и твоето кратко властване приключи, че си просто още един свален узурпатор, бързо проблеснал и угаснал на фона на кървавото лице на историята! — тя дишаше дълбоко, почти задавена от страстната си ярост. — Ние те победихме — Торън и аз! Сега вече мога да умра спокойно.
Тъжните кафяви очи на Мулето си бяха тъжните, кафяви, любящи очи на Магнифико:
— Не искам да убивам нито теб, нито съпруга ти. Освен всичко друго, вие двамата сте неспособни да ми попречите по-нататък. Дори и да ви убия, това няма да върне Еблинг Майс. Моите грешки са си мои собствени, така че аз трябва да отговарям за тях. Ти и твоят съпруг можете да си тръгнете. Вървете си с мир, заради това, което аз наричам приятелство! — после той добави с внезапен прилив на гордост. — А междувременно, аз все още си оставам Мулето, най-силният човек в Галактиката и ще разбия Втората Фондация!
Байта изстреля последната си стрела с непоколебима увереност:
— Няма да можеш! Все още вярвам в мъдростта на Селдън. Ти си и ще си останеш първият и последният член на своята династия!
Нещо засегна Магнифико:
— На моята династия? Да, често съм мислил за това, че мога да основа династия и да си имам подходяща съпруга!…
Байта изведнъж разбра значението на погледа му и се вцепени от ужас, ала Магнифико поклати глава:
— Усещам отвращението ти, но това е глупаво. Ако нещата стояха по друг начин, бих те направил щастлива с лекота. Това би бил изкуствен екстаз, макар и неотличим от този, постигнат с помощта на естествените чувства. Само че нещата имат по-различен смисъл! Аз се наричам Мулето — но очевидно не заради силата си… — и той си тръгна, без нито веднъж да се обърне назад.
