исканията за широка интерпретация на Хартата. Винаги се стига до там!
— Това не може да бъде избегнато, сър. Щеше да е по-добре, ако Вашият августейши баща беше потушил последния бунт, без да подпише Хартата. Но щом тя е налице, ще трябва да я търпим поне известно време.
— Прав си, така трябва да стане… Но защо е тая тържественост, човече? В крайна сметка това е нещо маловажно. Успехите на разни дребни завоевателчета по далечните ни граници едва ли засягат нашите непосредствени държавни дела!
Броудриг леко се усмихна и отбеляза хладно:
— Това е дело на романтичен глупак, но един такъв глупак може да бъде смъртоносно оръжие, ако го използва човек с трезв разум. Сър, този мъж е известен и тук, и там. Той е млад. Ако успее да завладее една или две варварски планети, той ще стане завоевател. А един млад завоевател, който е доказал способността си да пробужда ентусиазъм у пилоти, миньори, търговци и друга подобна пасмина, е опасен във всяко отношение. Ако днес той изявява желание да служи на Вас и блаженопочившия Ви баща, то утре някой от Вашите верни лордове може да пожелае да го използва като оръжие…
Клеон II мръдна бързо ръката си и я сви от болка
Полека-лека дойде на себе си, но усмивката му остана слаба, а гласът му се загуби в шепот:
— Ти си ценен човек, Броудриг. Винаги предвиждаш по-далеч, отколкото е необходимо, и съм принуден да вземам поне половината от препоръчаните от теб предпазни мерки, за да се чувствам сигурен. Ще прехвърлим проблема за Райъс на лордовете. Нека видим какво ще кажат и тогава ще вземем съответните мерки. Надявам се, че младият мъж все още не е предприел враждебни действия?
— В съобщението не споменава нищо подобно. Но вече помоли за подкрепления.
— Подкрепления! — очите на Императора се разшириха от удивление. — С какво разполага той?
— Десет кораба, сър, с пълен комплект допълнителни съдове. Два от корабите са снабдени с двигатели от стария Велик флот, а друг има артилерийска батарея от същия източник. Останалите са ново производство от последните петдесет години, но са в чудесно състояние.
— Десет кораба изглеждат достатъчно за каквато и да било успешна операция. С по-малко от десет моят баща е спечелил първата си победа! Какви са варварите които Райъс смята да подчини?
Личният секретар смръщи вежди.
— Нарича ги „Фондация“.
— Какво е това?
— Нямам записи за нещо подобно, сър. Претърсих архивите внимателно. В тази част на Галактиката се намирала древната провинция Анакреон, която през последните два века е затънала в разбойничество, варваризъм и анархия. В провинцията никога не е имало планета с име Фондация. Но е имало Група учени, заточени в тази област точно преди отцепването. Те трябвало да подготвят Енциклопедия! — той се усмихна подигравателно. — Мисля, че те наричат Енциклопедията „Фондация“.
— Добре! — Императорът счете това за заключение. — Но не виждам някаква особена връзка…
— Аз въобще не намирам връзка, сър. Няма име, което да е останало за тази организация след избухването на анархията в региона. Ако нейните потомци все още живеят и пазят името й, то тогава най- вероятно те да се превърнали във варвари.
— И това изисква подкрепления? — Императорът погледна красноречиво секретаря си. — По-вероятно е да започнеш да се биеш с десет кораба и да поискаш още, преди да нанесеш решаващия удар. Но аз започвам да си припомням този Райъс — той беше хубаво момче от вярно нам семейство. Броудриг, тук има нещо, което не разбирам. Проблемът е много по-сложен, отколкото изглежда… — пръстите му лениво си играеха с блестящия чаршаф, който покриваше краката му. — Трябва да пратя човек там! И то наблюдателен, умен и верен. Броудриг…
Секретарят наклони глава.
— А кораби, сър?
— Не още! — Императорът изпъшка, когато се помръдна. Вдигна пръст. — Не, докато не научим повече. Свикай Съвета на лордовете за тази седмица. Тъкмо ще ни се отдаде възможност за въвеждане на някои лимити. И нека само се опитат да възразяват — ако не им е скъп животът!
Той отпусна болната си глава върху успокояващата топлота на силовата възглавница.
— Тръгвай, Броудриг, и ми изпрати лекаря, макар че той е най-големият бърборко от всички!
5. Войната започва
Армията на Императора напускаше Сиуена и предпазливо потъваше в непознатата чернота на Периферията. Огромните кораби пресичаха безкрайните разстояния, които деляха звездите по края на Галактиката и тръгваха по пътя си към контролираното от Фондацията пространство.
Изолираните в двувековното си варварство светове усетиха още веднъж господството на Империята над техните земи и се заклеха във вярност на Императора след масирания артилерийски огън, изсипан върху техните столици. Навсякъде бяха настанени имперски гарнизони и на старите хора им се наложи да си припомнят отново забравените легенди от времето на техните прапрадядовци, когато Вселената е била голяма, богата и мирна под управлението на мъжете, носещи знака „слънце и космически кораб“ на своите униформи.
След това гигантските звездолети продължиха своя път все по-напред и по-напред и всеки новозавзет свят заемаше подобаващото си място в съответствие с набелязания план, а рапортите се връщаха при Бел Райъс в Генералния щаб, който той беше установил на скалиста и безплодна планета, лишена от слънце.
Сега Райъс седеше отпуснат и се усмихваше предизвикателно на Дакъм Бар.
— Е, какво мислите, патриций?
— Аз? А каква стойност има моето мнение? Аз не съм военен! — старецът уморено хвърли отвратен поглед на хаоса в претъпканата стая, която беше издълбана в скалите и снабдена с изкуствен въздух, светлина и топлина. Тя всъщност беше един вид символ на подземния живот сред многобройните тъмни светове. — За помощта, която мога да Ви осигуря… — тихо добави той, — е, или поне за тази, която бих искал Ви осигуря, ще трябва да ме върнете на Сиуена.
— Не още! Не още! — генералът завъртя стола си към ъгъла, където стоеше тежката прозрачна сфера — карта на древната провинция Анакреон и съседните й сектори, взря се в нея и рече:
— По-късно! Когато това бъде завзето. Вие ще можете да се отдадете на книгите си, нещо повече — ще се погрижа семейните Ви имоти да се върнат при Вас и Вашите деца…
— Благодаря Ви — каза Бар с тънка ирония, — само че ми липсва Вашата вяра в щастливото завръщане от „това“.
Райъс грубо се засмя.
— Не започвайте отново с профанското си дрънкане! Тази карта говори повече от всичките Ви мрачни теории. — Той ласкаво погали извитите, почти невидими контури на сферата. — Можете ли да разчитате карта с радиален профил? Да? Добре, ето тук, вижте сам! Звездите в жълто са имперски територии. Червените звезди са тези, които са във владение на Фондацията; розовите са онези, които може би попадат в сферата на икономическото й влияние. А сега…
Райъс завъртя кръглата ръкохватка и бавно в областта на центъра белите точици се смениха с тъмносини. Като обърната чаша те покриваха червеното и розовото.
— Сините звезди са завзетите от моите сили — каза Райъс със задоволство. — А флотът ми продължава да напредва. Няма никаква съпротива от страна на варварите. Не срещаме съпротива и от страна на Фондацията. Те спят кротко и тежко!
— Разпръснали сте флота си нарядко, нали? — попита Бар.
— Ами… всъщност — да — призна Райъс, — но и не съвсем. Ключовите точки, където съм поставил укрепления, са няколко, ала внимателно подбрани. Факт е, че флотът ми е малък, но стратегически добре организиран. Така се проявяват много предимства — повече, отколкото може да си представи някой, който не е изучавал тактика. Очевидно е, че мога да започна атака от всяка точка в оградената сфера, и когато приключа, за Фондацията ще бъде невъзможно да ме нападне по фланговете или в тила. Просто аз няма да имам флангове или незащитени пространства. Тази стратегия на предварително обграждане е използвана
