— Да, вляво.
Момчето протегна глава вляво. В тоя миг друг писък, по-остър и по на ниско от първия, проряза въздуха. Момчето цяло изтръпна.
— Дявол да ги вземе! — възкликна то. — С мене се заяждат!
Куршумът беше минал край него.
— Долу! — извика повелително и сърдито офицерът.
— Веднага слизам — отвърна момчето. — Но дървото ме пази бъдете сигурен. Вляво, искате да знаете, нали?
— Вляво — отвърна офицерът, — но слизай.
— Вляво — извика момчето, като издаде гърдите на тая страна, — дето е параклисът, струва ми се, че виждам…
Трети яростен писък мина високо и почти в същия миг момчето почна да се свлича надолу, като се задържа за миг за стъблото и клоните и след това падна надолу с разперени ръце.
— Проклятие! — извика офицерът, като се затича.
Момчето падна по гръб на земята и остана проснато с разперени ръце; струя кръв течеше от лявата страна на гърдите му.
Подофицерът и двама войници скочиха от конете си. Офицерът се наведе и разгърди ризата: куршумът беше проникнал в левия дроб.
— Умряло е! — възкликна офицерът.
— Не, живо е! — отвърна подофицерът.
— Ах, клето, храбро момче! — извика офицерът. — Не се бой, не се бой!
Но докато му казваше да не се бои и натискаше с носната си кърпа раната, момчето облещи очи и отпусна глава — беше умряло. Офицерът побледня и го загледа втренчено, След това го положи върху тревата, изправи се и пак го загледа. Подофицерът и двамата войници, застанали неподвижно, също го гледаха. Другите бяха извърнати към неприятеля.
— Клетото момче! — повтори тъжно офицерът. — Клето и храбро момче!
След това се приближи до къщата, откачи от прозореца трицветното знаме и покри с него като с погребален саван малкия мъртвец, като остави само лицето му открито. Подофицерът сложи от страна на умрялото момче обувките, шапката, тояжката и ножа му.
Постояха още малко смълчани. След това офицерът се обърна към подофицера и му каза:
— Ще изпратим от лазарета да го вземат. То умря като войник и войници ще го погребат.
След тия думи той изпрати с ръка на умрялото момче една целувка и извика:
— На конете!
Всички се метнаха на конете си, отрядът се съедини отново и пое своя път.
При залез слънце цялата линия на италианските предни постове напредваше към неприятеля и по същия път, по който бе минал сутринта кавалерийският отряд, настъпваше в две редици една голяма дружина от стрелци, която няколко дни преди това бе храбро оросила с кръв хълма Сан Мартино. Вестта за смъртта на момчето се беше вече разнесла сред войниците, преди да напуснат стана. Пътеката, покрай която течеше едно поточе, минаваше на няколко крачки от къщата. Когато първите офицери на дружината видяха малкия труп, проснат в подножието на ясена и покрит с трицветното знаме, му отдадоха чест със саби. Един от тях се наведе над брега на поточето, целия покрит с цветя, откъсна две цветчета и ги хвърли върху него. Всички стрелци, които минаваха, късаха цветя и ги хвърляха върху умрялото момче. За няколко минути момчето бе покрито с цветя и офицерите и войниците, като минаваха, му изпращаха своя поздрав:
— Браво, ломбардче!
— Сбогом, момче! За тебе, русокосо момче! Да живее! Слава! Сбогом!
Един офицер му хвърли своя кръст за храброст, друг отиде да целуне челото му. И цветята продължаваха да валят върху босите му крака, върху окървавените му гърди, върху русата му глава.
А то си спеше там в тревата, покрито с трицветното знаме, с бледо, леко усмихнато лице. Клетото момче! То сякаш чуваше поздравите и беше доволно, че е дало живота си за своята Ломбардия.
Бедните
Да дадеш живота си за родната страна като ломбардчето е велика добродетел; но ти, сине, не пренебрегвай малките добродетели. Тая сутрин, като вървеше пред мене на връщане от училище, ти мина край една бедна жена, която държеше на колената си хилаво и бледно дете. Тя ти поиска милостиня. Ти я погледна и не й даде нищо, а в джоба си имаше пари. Слушай, синко, недей свиква да минаваш равнодушен край нищетата, която ти протяга ръка, и още по-малко покрай майка, която иска едно петаче за детето си. Помисли, че това дете може би е гладно, помисли за мъката на тая бедна жена. Представяш ли си колко отчаяно би плакала майка ти, ако някой ден се наложеше да ти каже: „Енрико, днес не мога да ти дам хляб!“ Когато аз дам на някой просяк едно петаче и той ми каже: „Бог да даде здраве на вас и на децата ви!“, ти не можеш да разбереш каква наслада дават на сърцето ми тия думи и благодарността, която чувствувам към тоя беден. Струва ми се, че наистина това пожелание ще ви запази здрави за много време, и се връщам в къщи доволна, като си мисля: „О, тоя беден ми даде много повече, отколкото аз на него!“
Е добре, направи така, че някой път да чуя това добро пожелание, предизвикано, заслужено от тебе, отделяй от време на време от малкото си пари по едно петаче, за да го пуснеш в ръката на някой старец без поддръжка, на някоя майка без хляб, на някое дете без майка. Бедните обичат милостинята на децата, защото не ги унижава и защото децата, които имат нужда от всички, приличат на тях. И затова около училищата винаги има бедни. Милостинята на един мъж е проява на милосърдие; но милостинята на едно дете е едновременно проява на милосърдие и милувка. Разбираш ли? Все едно че от ръката му падат едновременно едно петаче и едно цвете. Помисли, че на тебе не липсва нищо, а на тях им липсва всичко; че докато ти искаш да бъдеш щастлив, за тях е достатъчно да не умрат. Помисли колко е ужасно, че сред толкова великолепни сгради по улиците, дето минават файтони и облечени в кадифе деца, има жени и деца, които нямат какво да ядат. Да нямат какво да ядат! Боже мой! Деца като тебе, добри като тебе, умни като тебе, които сред един голям град нямат какво да ядат, подобни на зверове, загубени в някоя пустиня! О, никога вече, Енрико, никога вече не минавай покрай някоя майка, която проси, без да сложиш в ръката й едно петаче!
Декември
Търговецът
Баща ми иска всеки ден през ваканцията да каня в къщи някои от другарите си или пък аз да отивам у някого, за да се сприятеля малко по малко с всички.
В неделя ще отида да се разходя с Вотини, добре облечения, който си глади винаги дрехите и който завижда толкова много на Дероси. Днес дойде в къщи Гарофи, оня високият и мършавият, с носа на кукумявка и с малките и хитри очи, които шарят навсякъде. Той е син на дрогерист. Голям чудак е. Винаги
