препасаха мушамени престилки, запретнаха си ръкавите и заровиха във вътрешностите на красивата Роса, докато установиха категорично, че момичето е погълнало огромна доза отрова за мишки.

— За Северо са я кроили тая — поклати глава докторът, докато си миеше ръцете на мивката за съдовете.

Развълнуван до немай-къде от красотата на мъртвата, помощникът не искаше да я оставят зашита като чувал и предложи да я понаредят и понагласят. Тогава двамата отново се заловиха за работа — намазаха тялото с мехлеми, за да се запази по-дълго, напълниха го с балсамиращи пластири. Работиха до четири през нощта, когато доктор Куевас, грохнал от умора и от мъка, не издържа повече и излезе. В кухнята Роса остана в ръцете на помощника. Той я изми с гъба, за да заличи петната от кръв, облече я с везаната й риза, за да закрие шева от гърлото до слабините, и сложи в ред косата й. После почисти следите от работата си.

Във всекидневната доктор Куевас завари Северо и Бавачката пияни от плач и от херес.

— Готова е — каза той. — Ще я понагласим, преди да я види майка й.

Обясни на Северо, че подозренията му като лекар са се оправдали и че в стомаха на дъщеря му е намерил същото смъртоносно вещество, което е имало в подарената ракия. Тогава Северо си спомни предсказанието на Клара и това окончателно го съсипа — не можеше да се примири с мисълта, че дъщеря му е умряла вместо него. Разкисна се и захленчи, че виновният е той, защото бил амбициозен и хвалипръцко, че никой не го е бил по главата да си пъха носа в политиката, че по-рано, като прост адвокат и глава на семейство, живеел къде-къде по-спокойно, че се отказва завинаги от проклетата кандидатура и от Либералната партия, че не й ще нито жилото, нито меда, че се надява никой от потомците му да не се меси в политиката, че това е работа на убийци и разбойници. Доктор Куезас се смили над него и го донапи. Хересът надделя над мъката и над чувството за вина. Бавачката и докторът го занесоха на ръце в спалнята, съблякоха го и го сложиха на леглото му. После отидоха в кухнята, където помощникът още се суетеше около Роса.

Нивеа и Северо дел Вале се събудиха късно на другата сутрин. Роднините бяха наредили къщата за траурните обреди, завесите бяха спуснати и окичени с черен креп, покрай стените се редяха венците, пропили въздуха със сладникавото си ухание. Бяха положили тялото за поклонение в трапезарията. На голямата маса, покрита с черно сукно със златисти ресни, лежеше Росиният бял ковчег със сребърни нитове. Дванайсет големи жълти свещи в бронзови канделабри осветяваха девойката с разсеяно сияние. Бяха я облекли с булчинската й рокля и й бяха сложили венчето от восъчни портокалови цветове, което тя пазеше за сватбения си ден.

На обед започна шествието на роднини, приятели и познати, дошли да изкажат съболезнования на семейство Дел Вале. Дойдоха дори най-върлите политически врагове на Северо и той ги изгледа втренчено един по един, като се мъчеше да открие тайната на убиеца във всеки поглед, в който се взираше. Ала във всички, дори в очите на председателя на Консервативната партия, той видя същата скръб и същата невинност.

По време на бдението господата се разхождаха из салоните и коридорите на къщата и си приказваха полугласно за работа и за сделки. Запазваха почтително мълчание, когато се приближаваше някой от семейството. Щом влезеха в трапезарията и пристъпеха до ковчега, за да погледнат за последен път Роса, всички потръпваха, защото през тези часове красотата й само бе пораснала. Госпожите минаваха във всекидневната, където наредиха в кръг столовете от къщата. Там бяха създадени удобства, за да може човек да си поплаче на воля и да използва чуждата смърт като добър повод, за да се разтуши за собствените си скърби. Плачеха обилно, но достойно и тихо. Някои редяха под носа си молитви. Прислугата сновеше из салоните и коридорите и предлагаше чай, коняк, чисти носни кърпички за жените, домашни сладки и марли, напоени с амоняк, за госпожите, на които прилошееше от застоялия въздух, от миризмата на свещите и от мъката. Всички сестри на Роса без Клара, която беше още много малка, носеха строг траур и седяха около майка си като наредени в кръг гарвани. Изплакала си очите, Нивеа стоеше вдървена на стола си. Не въздишаше, не отронваше и дума, а амонякът не я облекчаваше, защото й причиняваше алергия. Щом дойдеха, гостите отиваха да й изкажат съболезнованията си. Някои я целуваха по двете бузи, други я прегръщаха крепко за няколко секунди, но тя с нищо не показваше, че познава дори най-близките. Бяха й умирали и други деца — или при раждане, или в ранно детство, но смъртта на никое не бе породила у нея такова чувство за загуба, каквото изпитваше сега.

Всичките братя и сестри се сбогуваха с Роса с целувка по леденото й чело. Само Клара така и не пожела да се доближи до трапезарията. Не настояха да дойде, защото познаваха крайната й чувствителност и склонността й да върви като сомнамбул, когато й се разпалеше въображението. Остана сгушена до Барабас в градината, отказа да яде и да участва в бдението. Внимание й обърна само Бавачката. Тя понечи да я утешава, но Клара й се озъби.

Въпреки че Северо взе мерки, за да не плъзнат клюки, смъртта на Роса стана обществен скандал. На всички желаещи да го изслушат доктор Куевас даде напълно приемливо обяснение за смъртта на девойката. Според него тя бе настъпила вследствие на скоротечна пневмония. Пусна се обаче мълва, че е била отровена по грешка вместо баща й. По ония времена политическите убийства бяха непознати в страната и отровата, тъй или иначе, бе средство, до което прибягваха само женоря, не се тачеше твърде и не се използуваше от колониалната епоха, защото дори при престъпленията от ревност до развръзката се стигаше в открито единоборство. Вдигна се голям протестен шум около покушението и преди Северо да е успял да попречи, новината бе поместена от един опозиционен вестник. Той обвиняваше с недомлъвки олигархията и добавяше, че консерваторите са способни дори и на такова нещо, защото не могли да простят на Северо дел Вале, че въпреки произхода и положението си е преминал в лагера на либералите. Полицията се опита да тръгне по следите на шишето ракия, но единственото, което се изясни, бе, че не е дошло от земите на пълненото с яребици прасе и че избирателите южняци изобщо нямат пръст в тая работа. Тайнственото шише било намерено случайно на черния вход на къщата на Дел Вале в същия ден и в същия час, когато пристигнало печеното прасе. Готвачката предположила, че то си върви заедно с другия подарък. Нито усърдието на полицията, нито разследванията на един частен детектив, нает от Северо, разкриха убийците и зовът за възмездие сподиряше като сянка следващите поколения и не им даваше мира. Това бе първото от поредицата събития, свързани с насилие, които оставиха своя отпечатък върху по-нататъшната съдба на семейството.

Спомням си отлично, като да беше вчера. Този ден започна много щастливо за мене — появи се нова жилка, тлъстата и чудесна жилка, която бях гонил през цялото това време на жертви, разлъка и очакване и която можеше да ми донесе така желаното богатство. Бях уверен, че за шест месеца ще събера достатъчно пари, за да се оженя, и че след година ще мога да се смятам за заможен човек. Имах рядък шанс, защото в разработването на мини преуспяваха малцина, повечето се разоряваха, както казвах — пишех де — на Роса този следобед. Бях толкова радостно възбуден, толкова нетърпелив, че пръстите ми се заплитаха о клавишите на старата машина и думите излизаха залепени една за друга. Както се бях унесъл в писмото, на вратата се похлопа и аз чух тези удари, от които завинаги ми пресекна вдъхновението. Един мулетар, подкарал няколко животни, носеше от селото телеграма, подадена от сестра ми. С нея Ферула ме известяваше за смъртта на Роса.

Едва когато прочетох за трети път листа хартия, осъзнах, че ме обзема безкрайно отчаяние. Единственото, което никога не ми беше минавало през ум, е, че Роса е смъртна. Бях се косил при мисълта, че като й дойде до гуша да ме чака, тя може да реши да се омъжи за друг или че никога няма да се появи проклетата жила, от която щях да забогатея, или че мината някой ден ще се срути отгоре ми и ще ме премаже като хлебарка. Бях си представял всички тези възможности и някои други, но никога, въпреки пословичния си песимизъм, поради който винаги очаквам най-лошото, не бях допускал, че Роса ще умре. Почувствах, че без Роса животът става безсмислен за мене. Паднах духом, сякаш се спука балон, изпари ми се целият ентусиазъм. Тъй си и останах седнал на стола и загледан през прозореца в пустинята. Кой знае колко съм стоял така, докато лека-полека душата ми се върна в тялото. Първата ми реакция бе яростна. Скочих, заблъсках по слабите дъсчени стени на къщата, докато ми потече кръв от кокалчетата на пръстите, скъсах на хиляди парчета писмата и рисунките на Роса и копията от запазените мои писма, набързо натъпках в куфарите дрехи, документи и брезентовата торбичка със златото и после излязох да намеря надзирателя, за да му предам парите за надниците на работниците и ключовете от склада. Мулетарят предложи да ме

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×