Барбара Алистър

Удобно решение

Глава първа

— Все още можеш да промениш решението си — напомни Едуард Мередит на сестра си.

Беше застанал в преддверието на енорийската църква, вперил поглед към нея. Макар денят да беше топъл, вътре беше студено и явно личеше, че тя потреперва под тъмносиньото си вълнено палто, метнато върху бялата муселинова рокля. Той улови брадичката й и вдигна лицето й така, че да го вижда по-ясно изпод синята й шапчица.

— Татко не би те упрекнал.

— Но Ричард ще е в пълното си право да го направи. Мислех, че ти е приятел — каза Луси тихо, осъзнавайки, че макар прошепнати, всички изречени думи отекват сред каменните стени. Не искаше баща й да чуе и едно изречение от този спор. — И ако обществото разбере, че съм анулирала още една женитба, отново ще се превърна в тема за клюки в Лондон.

Тя вдигна очи към него, отметна леко глава назад и вдигна едната си вежда нагоре — не беше привърженик на чак такова спазване на приличие. Ако останалите бяха до тях, Едуард нямаше да има възможност отново да постави на обсъждане решението й.

— Два годежа в разстояние на осем години не са нещо необикновено. Освен това Ричард настоя да не обявяваме официално вашия годеж. И затова няма да се гневи, че си го изложила на присмех. Освен това той може да ми е приятел, но ти си ми сестра. Приятелството ни няма нищо общо с този спор.

Сестра му едва сдържа смеха си — толкова приличаше на баща им в този момент. Брат й за миг се вгледа право в очите й и продължи:

— Даже и Ричард, ако е в състояние все още да прояви повече разум, също би…

— Достатъчно. Започваме да се повтаряме. Дадох дума на Ричард. Да започваме. Сигурно всички вече се чудят какво става. — Луси се вгледа със сериозните си очи в Едуард. — Нямам намерение да променям решението си — завърши тя меко.

Нямаше и намерение повече да обсъжда каквото и да било по този въпрос. Лекичко го улови за ръката, той въздъхна и я поведе към вътрешността на църквата. Тъй като вниманието на Луси бе изцяло погълнато от него, тя се подхлъзна по изтърканата каменна настилка и ако не беше подкрепата на братовата й ръка, щеше да падне.

— Добре ли си — попита я той разтревожен.

Един мъж, стоящ също в преддверието на църквата, се извърна към тях, по позата му личеше, че е готов всеки миг да им се притече на помощ, но те продължиха по-спокойно пътя си.

— Добре съм — промълви тихо Луси, стараейки се по израза на лицето й да не проличи колко много я боли.

Криеше болката си и от най-близките си, така правеше и в течение на изминалите осем години. Първите няколко стъпки винаги й костваха много усилия, след това придвижването й се удаваше по-леко. Едуард Мередит забави крачка, знаейки, без да трябва да му се казва, че сестра му се нуждае от това забавяне. Хвърли й един бърз кос поглед, прииска му се да беше в негова власт да отмени това, което й се беше случило преди осем години.

Винаги обожавана от семейството си, тя се бе показала в превъзходна светлина в своя първи Сезон пред обществото. Беше сподиряна от погледите на всички приемливи за семейството им кандидати за женитба, както и на много от не чак толкова подходящите. Тя приемаше като нещо съвсем естествено отправяните й комплименти. За щастие чувството й за хумор я предпазваше да си вирне прекалено нагоре носа. Даже и когато усмихнатите й сини очи и тежката й къдрава кестенява коса вдъхновяваха много от младите мъже да им посветят поеми.

В края на Сезона тя вече бе получила няколко предложения. Когато реши да приеме предложението на граф Хавършам, цялото семейство бе на мнение, че те напълно си подхождат.

Щом като Сезонът свърши, цялото семейство се върна в имението, за да се подготви за сватбата. И тогава, само в течение на един ден, всичко се бе променило. По време на лов Луси бе прескочила с кобилата си ограда, но бе паднала от другата страна. Там някой бе натрупал камъни, вероятно за да довърши поправката й. Кобилата се приземи върху тях, подхлъзна се и падна върху нея — Луси нямаше възможност да се измъкне, защото кракът й се беше заплел в дамското седло.

За щастие един от ловците беше видял какво се е случило и почти веднага себе притекъл на помощ. Твърде късно за кобилата, не толкова късно за Луси, макар пораженията, които бе получила, да бяха такива, че дълго време никой не бе сигурен дали изобщо ще оживее.

В началото тя изобщо не си даваше сметка колко сериозно е пострадала — беше като замаяна. Когато се оправи дотолкова, че да започне да задава въпроси на лекуващия я лекар, отказа да му позволи да спести нещо в отговорите си. В обясненията му на последствията за нея се усещаше безнадеждност — точно от това се беше страхувала най-много. Макар че се беше постарала лекарят да не забележи колко я бяха поразили думите му, когато той излезе от стаята и я остави само със слугинята, сълзите й рукнаха като порой. След като първоначалният шок отмина и след известно време на размисъл, тя взе решение какво да предприеме по-нататък.

Луси изпрати да повикат годеника й. Едуард се оказа неволен свидетел на срещата им. Виждайки, че вратата на стаята й е отворена, той прекрачи прага и едва тогава видя графа до нея. Луси тъкмо му обясняваше как лекарят не вярва, че тя някога би могла да има деца и, че го освобождава от дадената й дума. Заради готовността, с която младият граф прие предложението й, на Едуард му се прииска да го удари, докато Луси с нищо не показа, че е огорчена. Изразът на лицето й беше все така приветлив и спокоен, Едуард я чу да казва довиждане на вече бившия си годеник, без да му позволи да разбере колко жестоко я беше наранил. Щом вратата след него се затвори и тя си помисли, че е останала сама, покри лицето си с ръце и заплака.

Едуард се втурна към нея, но тя се опита да прикрие скръбта си, казвайки със спокоен глас:

— Джордж и аз решихме, че не си подхождаме.

Постъпката на графа промени живота й. Тя се оттегли от обществото, отказвайки да се върне в Лондон даже и когато раните й напълно зараснаха. Баща й изпадна в ярост, после започна да умолява, но нищо не бе в състояние да я накара да промени решението си. Не се поколеба, независимо от молбите от всички страни. Даже й бяха отправени няколко предложения за женитба, макар тя съвсем честно да беше обяснила здравословното си състояние. Винаги имаше мъже, които се нуждаеха от съпруги, но не и от повече деца. За жалост на баща й, тя бе отказала на всички, с изключение на Ричард Блаунт.

Луси Мередит погледна към олтара — там ги очакваше свещеникът, когото познаваше от детските си години. Той й се усмихна и в отговор тя му отправи една от най-ослепителните си усмивки. Независимо че имаше известни резерви, той се беше съгласил да извърши церемонията, колкото и неортодоксална да беше. Погледна към пейката, където седеше бащата на Луси, на когото краката бяха толкова болни, че не можеше да се движи без чужда помощ.

Само един поглед бе достатъчен, за да се види, че старият господин Мередит не беше особено щастлив днес. Такъв беше и й деня на първото обявяване на женитбата.

Свещеникът отново се вгледа в Луси — лицето й излъчваше едновременно спокойствие и радост — и въздъхна. Замисли се дали решението й ще се окаже правилно. Беше присъствал, когато бе заявила на баща си и брат си какво възнамерява да прави. После каквото и да й казваха те, нищо не беше в състояние да я отклони от това, което бе намислила. Луси и Ричард бяха взели решението, решение, което и двамата бяха сметнали за удовлетворяващо и двете страни, и тя бе готова и за последствията.

Ако всичко протичаше по обичайния начин, църквата щеше да бъде пълна с техни доброжелатели, сега само няколко души, поканени лично от Луси, присъстваха на церемонията. Много от енориашите нямаха и представа какво да бъде поведението им при една толкова неортодоксална женитба. Нито един от тях не се беше женил чрез представителство и много бяха направо ужасени, че младоженецът няма изобщо да се появи. Самият свещеник трябваше да проучи как точно да протече церемонията при това положение — нали никога преди това не му се беше случвало подобно нещо.

Луси стоеше пред него, на лицето й се беше изписало спокойствие, макар вътре в нея всичко да вреше и кипеше. Защо беше дала съгласието си на предложението на Ричард? Мъдростта, с която беше подходила към вземането на решението, сега някак й убягваше. Вгледа се в свещеника, опитвайки се да почерпи

Вы читаете Удобно решение
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×