панталони и се опря на земята с босите си крака.
— Ей, ти ли си педалчето? — попита метачът; стреснатото мъжле се сви колкото може по-близо до сивата стена.
Широкоплещестият внимателно опозна образа на голия любопитко, за да попие възможно най-много полезни входни данни. На кръста си тоя имаше колан, на който висеше още една метла, освен тази между краката.
— Ти си, като те гледам, ха-ха! Хайде, ще купуваш ли?
Мъжът застина и запресмята нещо наум.
— Какво го мислиш, мъжага, всеки има нужда от метла. Най-бързите са при мене!
— Дай ми две. — изчисли, най-сетне, здравенякът.
— Съжалявам, не може две. Само едната се продава. Новата партида дойде и ги изкупиха; ей го — оня пъзльо, дето се е сврял до входа, е беглец от новата партида.
— Трябват ми две. Сега. — настоя мъжагата.
Метачът издърпа метлата от кръста си и му я поднесе.
— Ето ти едната. Струва 9999. По-късно мога да се върна, да ти донеса още една.
Широкоплещестият прехвърли златистата картонена кутия от дясната в лявата си ръка и сграбчи метлата с освободилата се; след това наклони шията си, на около седемнайсет градуса по посока на часовниковата стрелка, и втренчи погледа си в летящото чудо между краката на голия.
— Хайде, плащай, че бързам.
Мъжлето усети, че може да бъде спокоен, докато мъжагата е край него, и вече не се свиваше към стената, а оглеждаше и опипваше плоското черно очертание на правоъгълника.
Здравенякът издърпа, с високоскоростно движение, и втората необходима му метла, а голият метач залитна и се пльосна по гръб на сивия под.
— Ей, мъжага, не може така! Не си си платил още първата! Плащай или ми ги връщай! — закряка метачът.
— Махай се оттук. — посъветва го, с равен тон, широкоплещестият.
Възмущението на метача избухна в гневен взрив, докато едрият господин с кожени дрехи му показваше как изглежда в профил.
— Господине, върнете ми стоката! Кражбата е углавно престъпление в ада! Ще си платите!
Без да прекъсва оборота си към правоъгълника и табелата, здравенякът отново посъветва метача, но този път по настойчиво.
— Върви си! Веднага!
Мъжлето ликуваше не само заради дарения от провидението закрилник, но и защото зърна на пода, на крачка пред зловещия надпис, разпилени печени едри сочни слънчогледови семки със сол. Продавачът пък — който изглеждаше като скакалец, сравнен с богомолка — бе стигнал положение на няколко градуса от кипването от гняв. Високата температура го снабди с нужната самоувереност за да се хвърли върху метлите, стискани от много яката дясна длан на широкоплещестия, и да започне да се влачи по земята заедно с тях. Мъжагата направи така една крачка, след която рязко присви трицепс и накара голия метач да изпусне стоката си, и за втори път да се пльосне по гръб и задник на пода.
Широкоплещестият потрети.
— Изчезвай!
Последното подло действие добави малкото необходима топлина, за да накара облечения с кожен колан продавач да ври от ярост. Той отчаяно се нахвърли върху мъжагата като котка, която скача на ствола на дърво, за да се избави от подгонилия я пес. За съжаление на котката, мъжагата не само не беше дърво, в което да можеш да забиеш нокти и да се покатериш по него на спокойствие от кучето, а напротив — бе нещо много по-страшно и, особено, по-силно от куче. Метачът скоро усети стремително ускорение в посока нагоре и надясно от правоъгълника и табелката, и след продължителен параболичен полет, благополучно се приземи на достопочтеното разстояние от един як здравеняшки хвърлей.
Мъжлето тъкмо обелваше една семка със зъбите си.
— Леле, пич! Да не ходиш на фитнес?! — произнесе той, с пълна уста, докато се запознаваше с високите вкусови качества на семката.
Мъжагата изчакваше да види какво ще стори летящият метач.
— Няма да ти се размине, гадняр! Ще видиш като се върна! — излая скакалецът и хукна с всичка сила в посоката, от която имаше нещастието да пристигне.
Широкоплещестият се замисли за миг и не отговори на Тичко.
— Или си спортист? Щангист? Културист? Колко вдигаш от лежанка?
Здравенякът пак се замисли и пак не отговори на никой от въпросите. А мъжлето разчопляше втората едричка, сочна, печена, добре осолена, прясна, вкусна — е, само малко поизстинала — слънчогледова семка, обрана от плодородната адска земя.
— Или си си по рождение такъв… Якичък?
Широкоплещестият за трети път се замисли, и за трети път не пожела да си признае.
— Сега какво ще правим? — измъдри, умно, голото мъжле.
— Ще вляза. — този път отговори, макар и равнодушно, здравенякът.
— Къде?!
Вместо да приказва той се запъти към правоъгълника в сивата стена, с няколко оттенъка по-тъмна от пода, и бавно се опита да го пререже с лявата си ръка, с която стискаше продълговатата кутия.
Ръката потъваше, но с много по-голямо усилие, отколкото когато излизаше от вътрешната страна на коридора насам.
— Абе ти да не си призрак!? — подскочи от ужас Тичко.
Мъжагата сви лявата си ръка към тялото и опита да пререже стената и с дясната, която държеше двете метли, придобити по съвсем честен начин, в съзвучие с разпоредбите на Закона на джунглата. Пръстите леко потънаха, но с осезаемо, макар и на границата на чувствителността, по-голямо усилие, отколкото бе необходимо на лявата ръка преди малко. Метлите обаче заядоха; пущините се удариха в правоъгълника и не щяха да минат!
— Да не искаш да ме изоставиш тук?! — умолително запита голият мъж.
Облеченият забеляза, че очертанията на правоъгълника стават по-плътни, и че се е появил зародиш на дръжка; все още плосък, но със склонност бързо да расте и да придобие трето измерение.
Да изостави ли мъжлето? Дали би имал полза от него, и няма ли да му пречи да изпълни задачата си? Няма ли опасност да му навлече неприятности, както е без дрехи?
Широкоплещестият пресметна нещо на ум и съобрази, че дрехи ще се намерят.
Освен това, макар и без дрехи, той може би ще може да върши неща, които за него са забранени.
— Правоъгълникът е врата. Скоро ще се появи дръжката. Ти ще дойдеш с мен.
— Врата?! Това е черен правоъгълник, нарисуван, — да, с линия или триъгълник — от някого от онези диваци с коланите. Ако ти си призрак, аз се страхувам, че не съм и няма да мога да премина…
Тичко не виждаше нарастващия зачатък на дръжка върху правоъгълника, нито удебеляващите се очертания, защото бе застанал зад широките плещи на широкоплещестия, който се досети и се отмести към наклонения надпис.
— Вярно ли е, че не искаш да те изоставя тук? — попита здравенякът.
Тичко зърна как правоъгълникът търпи преобразование и с треперещ глас рече.
— Д-д… Да!
— Следвай ме, ако искаш да не те изоставя.
Скоро цялата хватка на дръжката на вратата към коридора към Ада се изчерта.
Мъжагата и мъжлето влязоха в него един зад друг.
ГЛАВА 10
Девойката беше сменила асансьорната таванска програма.
„Искате ли да изчистите своята крепост за нула време?“ — питаше зализан с брилянтин красавец по къси ръкави, под които стърчаха напомпани бицепси. — „Искате ли в дома ви всичко да блести от чистота,
