науки.
В том шести, създаден от колектив в състав: Адам Мамин, Дадин Лъжев и Стопанка Радева ще получите изпитани вещи съвети за това как да създавате илюзии, които вашите обични клиенти да смятат за истини.
Гласувалата недоверие десница на мъжагата бе разгърнала тухличката озаглавена „Задачи по всезнание“.
Страница 512.
Зад. 1024. Как да определим колко точки има в правоъгълна диагонализирана хипернормална субсистема, без да изчисляваме чистата детерминирана кубова производна от четвърта степен на триъгълния й четен интеграл?
Мъжагата облази с поглед решението и се засмя, сякаш искаше да каже:
„Вярно бе, толкова просто било…“
Зад. 1025. Ще спре ли да се върти Земята, ако попадне в минимум на ортонормирана функция, в който не съществува нито един компланарен представител на млекопитаещия вид човек, намиращ се в алкохолно опиянение?
Упътване: използвайте главата си.
Отговор: следвайте упътването и ще го получите.
Зад. 1026. Защо птиците имат крака, след като летят?
Упътване: използвайте принципа на математическата интродукция.
Тръгнете по еволюционния цикличен прогрес на видовете, започвайки от едноклетъчните субмилиметрови самоорганизиращи се системи, като въведете неизвестните „защо“, „летя“, „крак“, и параметъра „как“. Чрез пълно комбиниране на прилагателните атрибутивни компоненти ще получите уравнение с дефиниран брой взиаморелативни конвергиращи смисловосубективни конфигурации.
След опростяване и привеждане в нормален вид, конвергиращите семантични релации ще Ви доведат до търсения отговор по допирателна към имагинерната хипербола с център вектора с координати, получени като отговори на неравенствата от глаголния субклас, упоменат по-горе.
Зад. 1027. Колко живеят мъртвите?
Съществуват няколко подхода за решение. Ще предложим начина, използван от Смърч Лайбницов в знаменития му труд „Основи на математическата смъртологика“.
Нека мъртвецът се казва „Живко“. Приемаме, че е бил роден на времево-пространствено разстояние от континиума на прекъсването на нишката на самоорганизацията, равно на 1.46646734567874231Е+35 Гджаула, и е заченат на отстояние от 1.466467345311278Е+35 Гджаула.
Ако живителната сила на баща му, умножена по органичния хептоедър на майката, е била не по-голяма от петия корен на константата на Лайбницов, то делението между константата и живия коефициент на ролята на частите от тялото за прекъсване на съществуването в белтъчна форма — взема се от таблицата — дава една от променливите, необходими за решение на системата за изчисление на прехода между живителната мощ и смъртния метаморфозис.
Стр. 513.
Втората променлива се получава чрез завъртане на коефициентите на душевните биологични канали в ротационен информационен протоцикъл и съпоставянето им с деривационния наследнически суперклас. Чрез циклична замяна на излишните инкрементации, променливата ще изплува като мехурче на повърхността на матрицата на прехода като бърза трансцендентална селекция.
Останалите двайсет и девет променливи се пресмятат аналогично, като се използват предварително съставените таблици за взаимозависимост между частите от човешката физико-химична молекулярно- атомо-кваркична обвивка на невро-физиологична белтъчна основа.
Душевните величини, като следствие на интермолекулярните субклетъчни трансформации лесно могат да бъдат допълнени: чрез рутинни интеррадикални параболични контрадиференцирания.
Другите два известни до момента метода за решаване на задачата оставаме за самостоятелни занимания, като само ще ги споменем. Решаването им може да помогне на някой от вас да стане откривател на четвъртия, а защо не и на петия начин, за които вече са изказвани немалко смели хипотези.
1. Чрез времево завръщане с използване на остатъци от нервно-физиологично-физико-химични промени в околната среда, предизвикани от физико-химико-биологичната връзка между мъртвия и неговата черупчеста линейна информационна броня.
2. Посредством времево-пространствено преобразование на надмисловно нематериално хиперравнище.
1028. Ако има вход, то има ли изход?
Физиката на вратите, входовете и изходите е напредничав дял…
Много важна мисъл, дето бе отишла в басейна да се гмурка надълбоко в съзнанието заедно със спомена за двете книжки, накарали мъжагата да се почувства безплътен призрак, се наплува и излезе да се пече на удобния пъстър шезлонг, който бе разпънала преди да влезе. Мисълта прикани двете си палави приятелки да дойдат при нея, — да си поприказват и да се попекат на засмяното слънчице — но те не щяха, и си останаха в дълбокото на басейна.
Така своеволната мисъл лъсна самотна на леглото, а нейният министър председател й тегли едно конско и я върна на работното място.
— Трябва да вървим. — нареди широкоплещестият на мъжлето.
Уви, Тичко съпреживяваше вълненията на героите от богато и живо илюстрования фантастичен любовен приключенски роман „Камъкът от Сутра“.
Високият надзърна и съобрази: алчност, жажда за плътски удоволствия и т.н. Накратко: редови случай…
— А? — „изака“ читателят.
— Хайде, хвърляй я в раницата и да вървим.
Тичко прочете набързо още една-две снимки от романа и го метна в устата на старата, уморена от преяждане, раница; тя изплюска, с плющящ звук, четвъртия си голям сочен шарен пъстър интересен увлекателен целулозен залък, откакто си изповръща червата за последен път, и се отпусна.
— Може ли само още малко! Хайде де!? — вдетени се мъжлето.
ГЛАВА 14
През капаците на луминисцентните лампи, налепени на тавана, проникваха мощни ярки бели лъчи, както подобава за работна зала на изчислителен център от предпредпредпоследно поколение.
Програмистът от предпредпредпоследно поколение Гошо — на възраст между млада и средна, в зависимост от разбиранията за „млада“ и „средна“ — нахлу с взлом и закрещя.
— Пак си забравил „Радка“-та включена!
— Знам. — отговори Пешо.
— Трети ден го правиш. Скъсяваш й живота! — рече Гошо.
— Знам. — повтори Пешо.
— Какво знаеш?! — кресна Гошо и се опули.
— Че си изнервен. Не си го изкарвай и на мен. — отвърна Пешо.
Гошо млъкна, постърга пода с нервните си долни крайници и седна пред едноцветния, зелено-мрачен, мигащ показвач на ИЗАТ-1899.
Застарялата почерняла, някога бяла, клавиатура затрака, мишката зацвърча и вентилаторът забуча с полутон по-високо, за да влезе в октавата на сърдиткото.
Ако имаше с какво да нагреем задната част на неизгладената — с незакопчани копчета, не много скоро прана, тъмно синя — риза, с която бе облечен той, то на нея би се появила написаната с невидимо мастило известна мъдрост на последните няколко десетилетия: „Изчислителните машини изнервят хората“. „Какво да се прави“ — гласеше друга мъдрост, посестрима на „К’вото е — т’ва е“, в обяснение на случая.
Ами, такова е — изнервят са хората. И как да не бъде изнервен човекът, като тъпаците от Горе за 19-ти път отказват обновление на техниката?
„Душевадци мръсни! Не ги е срам! Толкова години ни мъчат с тия одъртели трошки! Поне един-единствен
