нямах никаква надежда, че ти ще бъдеш с мен, докато минавам през него. Че ти ще бъдеш причината за прекрасното усещане, което изпитвам сега, докато ти разправям тези неща… За тръпката… Времето от мига, в който те срещнах, до сега, беше най-щастливото през живота ми…
Очите на шофьора се насълзиха, като тези на Ана. Той искаше да слуша, но внезапно си припомни, че има да върши работа, и че завоят към тая работа е на един спирачен път разстояние. Гумите изсвистяха и рейсът достигна скорост нула малко преди завоя, до който имаше и спирка.
— Съжалявам, че трябва да ви зарежа на тази последна спирка; и аз бях забравил, че по празниците в ада има рали: рали „Сакар“. Ще участвам на него в клас автобуси. Но вие не се тревожете. Скоро ще мине колега и ще ви откара до града.
— Успех. — промълви, плахо, натъжената Ана, докато двамата с Емил слизаха от автобуса.
— Успех и на вас двамата. — намигна им шофьорът. — Сълзите от щастие са много хубаво нещо… Благодаря ви, че напълнихте с душите си моя празен автобус и ми подарихте няколко от тях… — довърши той, разчувстван, и отпраши към местоназначението си.
ГЛАВА 36
Чернокосата прецени тухлата „Задачи по всезнание“ за четиво с вероятна полза за бъдещето и я разтвори.
Стр. 2; обобщение на съдържанието, зад гърба на заглавната корица.
„В сборника се излагат голямо количество, приложими в ада — в някои случаи дори и на оня свят — познания за Науката всичкознание. Обхванати са подобласти като душезнание, душетворчество, изкуствотворчество, сметачознание, мъдрознание, животознание, смъртологика, нежива биология, рекламотворчество; предсказване на бъдещето въз основа на миналото и възстановяване на миналото, въз основа на настоящето; физика на вратите, входовете и изходите; физика на отчаянието и надеждата; бройни системи за изразяване на чувства…“
Физиката на вратите, входовете и изходите направи най-силно впечатление на Чернокосата и тя прелисти десетина страници от обобщението, за да потърси съдържанието с препратки към подобластите.
Раздел 19. Физика на вратите, входовете и изходите
1. Основни понятия.
Основните въпроси, на които науката се опитва да отговори, са свързани с входовете и изходите, отварянето и затварянето, влизането и излизането; кои са законите, на които се подчиняват всички входове и изходи; кои са органите на властта, които следят за спазването на законите и др.
Под „врата“ ще разбираме област от времепространството, през която може да се влиза. Да се „влиза“ означава, че е възможно еднозначно да се определи дали деятелят, който влиза, е влязъл или не е влязъл. „Влязъл“ е наименованието на действието, което деятелят извършва, за да промени по такъв начин състоянието на времепространството, че от положение „невлязъл“ да премине в положение „влязъл“. Изход, съответно, ще наричаме всяка област от времепространството, през която може да се излиза.
Понятията „вход“ и „изход“, както и действията „влизам“ и „излизам“ са скрепени със силна взаимна връзка. Всеки вход се превръща във възможен бъдещ изход за влезлия деятел; в същото време изходът, през който деятелят е излязъл, за да влезе през входа, се превръща във вход; защото делятелят е влязъл през изхода.
(…)
3. Входове и изходи на оня свят.
(…)
4. Входове и изходи в ада.
Входовете и изходите в ада притежават особености, които нашите нови гости от оня свят (с изключение само на най-невпечатлителните и най-лековерните души) наричат с определенията „странни“, „изчанчени“, „невероятни“, „вълшебни“, „магически“ и др.под. Причината е, както споменахме по-горе, в примитивния начин по който работят подобните устройства на оня свят, което, от своя страна, е следствие на по- простото му устройство като цяло. Вратите на оня свят обикновено са прости приспособления, представляващи плоскост, която се върти свободно на много по-малки, от размерите им, цилиндри, наречени „панти“; към плоскостта е добавен лост с пластина, наречена „език“, която влиза в малък отвор в стената, за да позволи здравото й закрепване в положение „забрана за вход/изход“.
Гостите от оня свят смятат, че вратите в ада проявяват своеволие, тъй като не винаги се отварят, дори да не са заключени; не винаги запазват отключеното си състояние; не винаги дръжките им са в готовност да бъдат издърпани; не винаги те самите искат да бъдат отворени. В действителност „искат“ и „не искат“ са условни глаголи във въпросните случаи. Всички явления, от изборените по-горе, са следствие не на разум, а на преплетения многослоен времепространствен строеж на ада. В ада „влизане“ и „излизане“ не винаги са взаимнообратни. Не винаги след като влезеш, можеш да излезеш от същия изход; и не винаги след като излезеш през изхода, можеш да го използваш за вход.
Кога можеш да влезеш и кога да излезеш?
Въпреки огромния напредък, който Физиката на входовете и изходите постигна през изминалата част от вечността, еднозначни отговори на много важни въпроси все още се търсят усилено. На науката не е известно кога със сигурност можеш да излезеш, ако си влязъл през четиримерна врата с огледален образ в шестмерно правилно пространство. Не знаем дали избирателните свойства на отразина се дължат на наличието на душерефлектите, защото самите те не са добре изучени. Не ни е ясно защо някои души виждат образа си върху отразинови стъкла, а други не; защо някои души виждат образа си наполовина, или пък изкривен. Дали душерефлектите взаимодействат с душевното нематериално вещество на свръхнаучно надуправляемо равнище?
Чернокосата остави книгата върху купчината. Беше й хрумнало нещо друго:
„Търсене с връщане. Когато стигнеш до задънено място, се връщаш до последното, от което си имал възможност да действаш и по друг начин.“
Тя се върна в началото на коридора. От вътрешната страна вратата беше
невидима, защото бе черна, като стената. Нямаше дръжка.
Чернокосата докосна черното и, гледай ти, ръката й, а след нея и цялото тяло, преминаха през стената.
— Видя ли, че не е хубаво в ада? — каза, поучително, русият, който я чакаше отвън.
Чернокосата огледа тялото си и се опипа, за да се увери, че не е призрак.
— Ти ли донесе нова табела? — попита го тя, като видя, че мястото с копчетата е покрито с нов килнат надпис, а под него лежи свалената от нея табела.
— Не. Зарежи ги тия табели и адове. Идвай с мен да ти покажа що е истинския рай!
— Няма ли да престанеш и да се разкараш! — избухна тя, докато откачаше дъската с черна поезия от пирона й.
— Не. Трябва да те отведа в рая. Мястото ти не е тук. — невъзмутимо рече той и направи още една крачка към нея.
— Казах ти да ме оставиш на мира! Върви да прелъстяваш някоя друга! За хубавец ли се мислиш, нудист с нудист?
Тя нервно го стрелна с поглед, след като остави втората свалена табела върху първата; после повдигна и двете, като наръч съчки, и се запъти към правоъгълника, по който отново растеше дръжка.
— О, не, прекрасна моя. Не искам да те прелъстя! Ти си най-красивото цвете в ада! Цялото слово, от Сътворението на оня свят насам, няма изразни средства да опише любовното опиянение, което изпитвам, щом зърна теб, любима моя! Ти не заслужаваш да си тук! Моля те да дойдеш с мен в рая! Няма да съжаляваш!
Чернокосата опита да промуши ръката си през вратата преди дръжката да е съзряла; от тази страна, към коридора, не се получаваше; после блъсна двете дъски в правоъгълника, за да се увери, че и те не минават през недоузрелия входен правоъгълник.
— Зарежи го тоя Емил! — изпусна се русият.
— Какво?! — възбудено изхлипа девойката и тръшна двете дъски малко вляво от вратата.
