Без да пророни и дума, Макс я последва в хола. Седна тежко на един от столовете и мълча дълго. Рут чакаше търпеливо отговора му.
— Друг ли има? — попита накрая той.
— Да — потвърди жената.
— Познавам ли го?
— Да.
— Джералд ли? — погледна я Макс.
— Да.
Той отново потъна в мрачно мълчание.
— Не искам да ти създавам усложнения — подхвана Рут. — Можеш да поискаш развод по моя вина — заради изневярата с Джералд, няма да го оспорвам.
Беше изненадана от отговора на Макс.
— Трябва ми малко време, нека помисля — рече й той. — Може би е по-разумно да не предприемаме нищо до Коледа, когато момчетата ще се приберат за ваканцията.
Рут се съгласи от немай-къде, но бе озадачена — вече не помнеше кога за последно Макс е споменавал в нейно присъствие синовете й.
Той спа в другата стая, а на заранта, придружаван от двата куфара с багажа си, се качи на самолета за Лондон.
Няколко седмици не стъпи на Джърси и през това време Рут и Джералд започнаха да обмислят бъдещето си.
Когато си дойдоха от университета за коледната ваканция, момчетата нито се изненадаха, нито бяха разочаровани, че майка им се развежда.
Макс така и не направи опит да бъде със семейството за празниците и се появи на Джърси в деня, след като момчетата си заминаха. Взе такси, отиде право в къщата и стоя само час.
— Съгласен съм да ти дам развод — каза той на Рут — и смятам да заведа дело веднага щом се върна в Лондон.
Тя само кимна.
— Ако искаш да мине мирно и кротко, ти предлагам да наемеш лондонски адвокат. Не ми се пътува непрекъснато между Лондон и Джърси, пък и това само ще забави нещата.
Рут не възрази — вече бе достигнала точката, когато не искаше да създава никакви спънки на Макс.
Няколко дни, след като той замина за Лондон, Рут получи документи за развод, пратени й от адвокатска кантора в Лондон, за която тя не бе и чувала. Възложи на адвокатите на Ангъс от Чансъри Лейн да оформят документите, като обясни по телефона на младши съдружника, че иска всичко да приключи час по- скоро.
— Смятате ли да съдите мъжа си за издръжка? — поинтересува се адвокатът.
— Не — отвърна Рут и едвам се сдържа да не се разсмее. — Искам само всичко да приключи бързо и заради изневярата си да получа развод.
— Ако това са изискванията ви, уважаема госпожо, ще съставя нужните документи и до няколко дни ще ги приготвя да ги подпишете.
Джералд предложи да го ознаменуват, като отидат на почивка. Рут се съгласи, но при условие, че няма да припарват до Италия.
— Защо не обиколим с яхта гръцките острови? — попита Джералд. — Така е по-малко вероятно да срещна случайно някой свой ученик, да не говорим пък за родителите.
На другия ден се качиха на самолета за Атина. Когато навлязоха с яхтата в пристанището на Скирос, Рут възкликна:
— И през ум не ми е минавало, че ще прекарам с друг мъж тригодишнината от сватбата си.
Джералд я прегърна.
— Опитай се да забравиш Макс — рече й. — Той е минало.
— Почти — каза Рут. — Надявах се да получа развод, преди да тръгнем от Джърси.
— Знаеш ли защо съдебното решение се бави? — попита Джералд.
— Нямам представа — отвърна Рут, — но Макс сигурно си има причини. — Тя замълча, сетне допълни: — Знаеш ли, така и не видях агенцията в Мейфеър, той не ме запозна с нито един свой колега или приятел. Имам чувството, че всичко е било плод на моето въображение.
— Или на неговото — рече Джералд и я прегърна през кръста. — Но дай да не си пилеем времето в разговори за Макс. По-добре да мислим за гърците, за оргии и вакханалии.
— На това ли учиш невинните дечица точно когато се изграждат като хора?
— Не, по-скоро те ме учат на това — засмя се Джералд.
През следващите три седмици те с Рут обикаляха гръцките острови, тъпчеха се с мусака, прекаляваха с виното и се надяваха, че покрай многото секс няма да напълнеят. В края на почивката Джералд беше червен като рак, а Рут се притесняваше от срещата с кантарчето в банята. Забавляваха се до премала не само защото Джералд управляваше с много вещина яхтата, но и защото, както Рут установи, знаеше как да я разсмее и в буря.
Прибраха се на Джърси и Джералд откара Рут у дома. Посрещна я цяла купчина писма. Тя въздъхна тежко. Реши, че могат да почакат до другия ден. Цяла нощ се мята в леглото. След няколко часа неспокоен сън стана и си направи чаша чай. Взе да преглежда получената поща и по едно време мерна дълъг бял плик с лондонско клеймо, върху който пишеше „Спешно“. Отвори го и извади документ, който я накара да се усмихне: решението за развод.
— Най-после да си разчистя сметките с тоя Макс — каза на глас и начаса звънна на Джералд да му съобщи радостната новина.
— Жалко — въздъхна той.
— Как така жалко? — стъписа се жената.
— Ами така, скъпа. Нямаш представа колко ми се вдигнаха акциите, откакто момчетата в училището разбраха, че съм си карал отпуската с омъжена жена.
Рут се засмя.
— Дръж се прилично, Джералд, и свиквай с мисълта, че не след дълго ще бъдеш достопочтен семеен мъж.
— Дано да е по-скоро — каза Джералд. — Е, трябва да тичам. Едно е да живееш в грях, съвсем друго — да закъсняваш за сутрешната молитва.
Рут влезе в банята и застана със свито сърце върху кантарчето. Простена, щом видя къде спира стрелката. Реши, че ще не ще, трябва да бъхти най-малко час във фитнесзалата. Тъкмо да застане под душа, когато телефонът иззвъня. Тя излезе от ваната и грабна хавлиената кърпа — помисли си, че сигурно е Джералд.
— Добро утро, госпожо Бенет — каза делово някакъв непознат.
Беше й неприятно дори да я наричат така.
— Добро утро — отвърна Рут.
— Обажда се господин Крадок, уважаема госпожо. Търся ви от три седмици.
— Съжалявам — рече жената, — снощи се върнах от почивка в Гърция.
— Ясно. Дали ви е удобно да се срещнем възможно най-бързо? — попита адвокатът, без да проявява никакъв интерес към почивката й.
— Да, разбира се, господин Крадок. Ако нямате нищо против, ще намина в кантората някъде към дванайсет.
— Заповядайте, когато решите, госпожо Бенет — рече деловият глас.
Във фитнесзалата Рут се хвърли да сваля излишните килограми, които бе натрупала в Гърция — дори като достопочтена задомена жена й се искаше да е хубава и стройна. Слезе от уредите точно когато часовникът в залата отброи дванайсет. Взе си набързо един душ, облече се припряно и въпреки това, когато влезе в адвокатската кантора на господин Крадок, беше закъсняла с трийсет и пет минути.
И този път секретарката не я остави да чака и веднага я заведе в кабинета на старши съдружника.
