името — бил заложил две бомби, едната в гаража, а втората в зимната градина, които до полунощ щял да взриви. Веднага щом го разбрах, разлистих наръчника за безопасност, за да проверя какъв е редът в случаи като този.
Шефът на полицейския участък извади от вътрешния си джоб дебела зелена брошура — да си рече човек, че не се разделя с нея.
— Я не ме баламосвай — сопна се О’Флин. — Нямаш право да…
— А, ето, намерих го — възкликна Били Гибсън, след като разлисти наръчника. Еймън погледна надолу и видя абзац, подчертан с червено. — Нека ти прочета, Еймън, какво точно се казва тук, така ще разбереш в каква ужасна безизходица съм изпаднал. „Ако офицер с чин над майор или главен инспектор сметне, че на мястото на предполагаемата терористична акция на опасност е изложен животът на цивилни граждани, и ако наблизо има подготвен човек от отряда за обезвреждане на бомби, той трябва, първо, да изведе цивилните от района, и второ, ако сметне за уместно, да отцепи района и да осъществи изолирана експлозия.“ Ясно и просто, пише го черно на бяло — възкликна шефът на участъка. — Е, можеш ли да ми кажеш, Еймън, какво има в пакетите? Ако не знаеш, съм длъжен да очаквам най-лошото и да действам, както се препоръчва в наръчника.
— Мисли му, Били Гибсън! Ако ми съсипеш имотеца, ще те съдя до дупка, до просешка тояга ще де докарам.
— Излишно е да се притесняваш толкова, Еймън. Пак във въпросния наръчник на доста страници е обяснено как се обезщетяват невинно пострадали. Наш дълг е да ти построим наново хубавата къща, а също зимна градина, с каквато Маги ще се гордее, и гараж, който да побере всичките ти автомобили. Но след като ще харчим толкова много пари на данъкоплатците, сме длъжни да се постараем къщата да е от едната или от другата страна на границата, та такъв неприятен случай като днешния да не се повтаря никога повече.
— Няма да ти се размине току-така — закани се Еймън точно когато до шефа на полицейския участък застана едър като канара мъжага — държеше дистанционно устройство на детонатор.
— Сигурно помниш господин Хоган. Представих ти го на изпращането.
— Ако натиснеш копчето, Хоган, до края на живота си няма да се отървеш от служебни разследвания. И си го избий от главата, че някой ден ще те огрее да станеш шеф на полицията в Белфаст.
— Господин О’Флин не си хвърля думите на вятъра, Джим — намеси се Гибсън, след като си погледна часовника, — не искам да си слагам такъв грях на душата и да ти опропастявам кариерата. Но както гледам, остават цели седем минути, докато поемеш поста, затова, волю-неволю, ще се нагърбя аз с тази тежка отговорност.
Шефът на полицията се наведе да вземе дистанционното устройство, но Еймън скочи отгоре му и започна да го души. Наложи се трима полицаи да го озаптяват, а той продължи да ругае колкото му глас държи.
Били Гибсън въздъхна, погледна си пак часовника, взе дистанционното устройство и натисна бавно копчето.
Взривът се чу на километри, покривът на гаража — или може би на зимната градина? — отхвърча високо във въздуха. След броени мигове сградите бяха изравнени със земята, оставяйки след себе си само пушек, прахоляк и купчина камъни.
Когато олелията най-сетне утихна, се чу как камбаните на „Сейнт Мери“ отброяват някъде в далечината полунощ. Бившият шеф на полицейския участък беше на мнение, че това е краят на един прекрасен ден.
— Знаеш ли, Еймън — каза той, — убеден съм, че си струваше да си рискувам пенсията.
Информация за текста
© Джефри Арчър
Jeffrey Archer
Сканиране, разпознаване и редакция: Abalone, 2009
Допълнителна редакция: Flior, 2009
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12278]
Последна редакция: 2009-06-21 13:50:00
