Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

Водната струя все така бясно се въртеше, ала те дори не потрепваха, сякаш бяха от различни светове.

Най-после Хък се усмихна и кимна на някого, а Арчи се пресегна и понечи да откъсне едно цвете от поляната, но то се измъкна заедно с луковицата от влажната пръст. И Томи побърза да избърше ръцете си, за да го поеме:

— Божичко! — възкликна тя, когато ароматът я облъхна. — Това да не е цветето на Колъридж?

— Тоя пък кой е? — най-после прояви интерес към заобикалящите го природни дадености Таласъма.

— Един мой приятел — обади се Хък.

— Градинар ли е?

— Не. Поет — засмя се Хък. — Много обичаше да задава въпроси. Ако човек се озове насън в Рая и получи едно цвете като свидетелство, че е бил там, и събуждайки се, намери това цвете в ръката си… какво значи това?

— Че изобщо не е сънувал! — убедено рече Таласъма. — На поетите им дай да задават глупави въпроси. Ето докъде може да докара човек хроничният глад.

— Пък ти ме убеждаваше, че нищо не съм пропуснал! — мрачно рече Арчи и прегърна любимата си.

А очите на Томи се разширяваха и разширяваха в неистов възторг:

— Не мога да повярвам, Арчи. То е живо. И ми говори. Приютило е една човешка душа… И аз за миг преживях живота й такъв, какъвто би трябвало да бъде, ако доброто беше поне колкото злото, а не една десета от него.

— Пфу! — рече Таласъма. — Нали е журналистка, и в рая и се привиждат интервюта!

— Това изобщо не е раят бе, идиот! — подметна Бегемот, чукна се мислено със някого във въздуха и отпи от бутилката.

Таласъма тъкмо се накани да му обясни кой е идиот и внезапно наоколо притъмня. Холът плавно изтля и те се озоваха в пещера. Очите на летящата метла се изцъклиха.

Високият таван, изкусно изработен от омайно дъхаща на лимон туя и слонова кост, се придържаше от златни колони. Всички стени бяха покрити от инкрустирано сребро с изображения на зверове, готови да се нахвърлят върху него. А подът бе изящна пъстроцветна мозайка от изгладени късчета скъпоценни камъни, от които струеше мека светлина и караше стените, тавана и колонадите да сияят от собствения си блясък. И в това любовно гнездо на Купидон материализираният холографен дракон Трифон вещо и всестранно обслужваше Жената на Нощта насред чудовищно голямо, кръгло, ритмично поклащащо се, водно легло.

И, както си стискаше бутилката шампанско в лапата, Бегемот изведнъж се наежи, а зад гърба им се дочу хихикане.

— Оставете ги да си играят! Само така мога да я държа мирна.

Хък рязко се извърна и с огромно облекчение зърна двете глави на холографното чудовище да надничат от една ниша. Но останалите се стъписаха.

— Всичко е наред! — побърза да ги успокои Хък. — Уважаеми дами и господа, позволете да ви представя първородния си син Трифон. Той е холографен. А онова там — пренебрежително махна с ръка Хък към леглото на блудницата — явно е долнопробно материално копие.

— Откъде си толкова сигурен, че тъкмо той не е истинският Тифон Великолепни? — окуражен от сепването на гостите, нарочно страховито изрева драконът, та чак сребърните зверове, инкрустирани по стените, потрепериха, а после весело се провикна: — Хайде бе, човече! Откога те чакам! Май никога няма да се отучиш от гадния си навик да ме изоставяш в разни пещери!

— Дръж се по-прилично пред гостите, Трифоне — скара му се Хък, но в гласа му нямаше и капчица гняв; от него по-скоро бликаше неизмерна бащинска обич. — И я ми кажи намери ли Майстора, устато чудовище?

— Сега го кърпя с едни универсални билкови пластири за душата и тялото — подаде се от нишата дракона и гордо се изпъчи, а главите му опряха в тавана с дъх на лимон. — Стъкмил съм му тука един лазарет за чудо и приказ.

— Арчи, тоя дали хапе? — плахо нададе глас Таласъма.

— Не знам. Питай баща му.

— Нали няма да ме караш и аз да ти раждам дракончета, Арчи — обади се пребледнялата Томи. — То в Библиотеката и без това никой не ражда. Ама като ви гледам рода, знае ли човек? Предпочитам да си осиновим някое момиченце.

— А бе, Хък, тия откъде ги намери?! — втрещиха се и двете, провиснали като полилеи, глави на дракона. — Защо се държат като идиоти в зоологическа градина? Онзи мародер, дето е зяпнал златните колони и ще му текат лигите, ми е ясен, но другите да не падат от небето? Виж я тая никаквица! Не щяла да ражда дракончета?! Че кой дракон ще посегне на такава спаружена мома!

— Трифоне!!! Дамата е водещият репортер на официоза в Библиотеката и така ще те изтипоса на първа страница, че няма да си намериш място и на тоя, и на ония свят! — скастри го Хък и повдигна извинително рамене към Томи.

— Ооо! Пардон! Не очаквах, че медиите вече са научили за моето малко предприятие! Моля, достопочтена госпожице, да приемете безкрайните ми чистосърдечни извинения! — Лапите на Трифон се сключиха над сърдечната му област, а двете глави сториха дълбок поклон. После всяка от тях си избра по едно от нещастните уши на Томи, завря се в него и двете взеха да й шепнат една през друга: — Уверявам ви, госпожице, че това не е някакъв си прост цветарски бизнес, а истинско културно събитие! Най-голямото културно събитие от създаването на вселената насам!

Нервите на бая изстрадалата през последните два-три дни влюбена топрепортерка не издържаха. Тя запуши ушите си и запищя.

— Арчи, моля те успокой Томи и въведи ред тук, а аз ще озаптя този нехранимайко! — нервно рече Хък, докопа едното ухо на дракона и го изведе от спалнята на Лилит.

— Чакай бе, Хък! Ще ми развалиш рекламната кампания.

— Ще ти дам аз една рекламна кампания! Ти знаеш ли къде се намираш бе, непрокопсанико?! — ревна Хък и продължи да го влачи по коридора.

— Да! В цветарника на Тифон Великолепни, най-процъфтяващата ферма за човешки души във Вселената! — гордо рече драконът.

— Престани да се правиш на идиот! И казвай къде изчезнаха демоните и пиниите!

— Това е само рекламен трик бе, Хък! — взе да се умилква холографното чудовище, като ловко се прививаше в посоката, в която Хък му въртеше ухото. — Иначе четирийсет и девет процента от дяловете са си твои. Така де. Ти си ми съдружник по право. Аз задържам за себе си само контролния пакет. Ох! По- полека — изпъшка Трифон. — Ама нали всичко остава във семейството бе, Хък. Все пак, съгласи се, че не е редно да третираме Ана-Мария като отделно юридическо лице, защото ти е съпруга. А, щом направим брачен договор с Церберина, аз ще й припиша една трета от моя дял.

Хък разбра, че трябва да смени тактиката, ако иска да изкопчи нещо от вманиачения бизнесмен, и му пусна ухото.

— И как успя да забъркаш тая каша?

— Дружеството с ограничена отговорност ли? Много е просто…

— Не. То ми е пределно ясно. Питам за фермата.

— А, фермата ли? Фасулска работа. Натискаш едно копче и готово. Ела да ти покажа.

Влязоха в някакъв килер, просмукан с вонята на вкиснала амброзия, която зловещо напомни на Хък за бащиния му фризер. Някой бе поразчистил малко място сред зимнината на една от стените и там с чеп от пиния бе забодена бележка: „За Хък“, а отстрани имаше разкривен, писан с пръст, натопен в мармалад, надпис: „Копче“.

— Не съм я чел! — подметна дясната глава на дракона, а лявата се изчерви. — Само натиснах чепа и…

Хък свали посланието и му хвърли един поглед по диагонала, защото май всичко вече му беше ясно. „Скъпи, ако някой ден попаднеш тук без мен… първообраза на технологията за отглеждане на вълшебни цветя… пълен каталог на човешките души… всичко може да се материализира… Работата е