господа, пътуващи търговци, моля ви, не обръщайте внимание на противоречивите възгледи на колегата ми. Бедата при него е, че той не е истинска личност, а събирателен образ — дойде си пак на думата катедралният връх. — От вас се иска да минете през стандартната проверка. Успеете ли да сторите това, признавам, ще сгреете старческата ми душа и на мига тогава вдъхновен извикал бих:
Хък се засмя. И най-мрачните му очаквания се оправдаха. Изглежда източният мъдрец, който грееше като турския държавен герб, ама с повечко звезди и в зелено, се докачи от намека на началството за душевните си несъответствия, защото се амбицира и тутакси делово предложи:
— Добре. Да започнем с най-младичкия. Ония, дето не влачи никакво тяло. Този случай ми изглежда най-лесен за разрешаване. Е, младежо, как ще докажеш, че не пренасяш контрабанда?
Хък бе готов да се закълне, че ако полумесецът имаше очи, на един дъх щеше да изпие с тях светената вода в буркана барабар със Златната рибка и стъклениците.
— Много лесно, уважаеми — ухили се драконът. — Предполагам, че такъв виден мъдрец като тебе лесно би оборил твърдението, че Златната рибка не е на този, който я улови.
— Хм! — рече полумесецът след кратко замисляне. — Ами за светената вода какво ще кажеш?
— Сам си я направих — гордо излъга драконът и омайно се усмихна на митничарката. — Просто сипах в чешмяната вода малко сребро да убие микробите. Пък и, нали разбирате, Златната рибка си пада по сребърните накити. Женска й работа!
— Умничък ми се вижда този младеж — дълбокомислено рече полумесецът.
— И е голям красавец — не се стърпя и добави извън процедурата триглавото, опашато съзвездие.
Хък се уплаши холографното чудовище да не се взриви от гордост. Толкова се беше надул пустият му дракон. Изглежда той беше взел да става симпатичен и на митничаря, защото изведнъж полумесецът зададе подсказващ въпрос:
— Ами тия души, синко, дето си ги затворил в стъклениците, сигурно ги носиш в Лоното на живота?
— Да, дълбокоуважаеми. Телата им нещо се скапаха, та си рекох, защо да не им направят нови, та да не се мъчат хорицата.
— Налага се с удоволствие да призная — въздъхна митничарят, прескочил първата графа от процедурата, че поне този младеж не е контрабандист. А имал ли си някога материално тяло, млади момко?
— Не, уважаеми Настрадин ходжа.
— Охо, ти ме познаваш! Трябва да ви обърна внимание, колеги, че младежът има и добри обноски. Ами я сега да видим как си се пръкнал на белия свят, любезни?
— Холографно сираче съм аз, клетият, уважаеми мъдрецо. Имам си само един родител, ето този… — след миг колебание драконът все пак си пречупи хатъра и реши да оправдае похвалата за възпитанието си — …този почтен господин до мен. Роди ме неговото въображение. Ама после той забрави за полагащата ми се бащина обич и ме запокити вдън гори — сам да се оправям. И труповете, с които са осеяни тилилейските тресавища, красноречиво свидетелстват, колко добре съм се справял.
— Смятам, че дори да послъгва, този наш гост изобщо не е за Речния свят, колеги — побърза да заключи върхът на Кьолнската катедрала. — Ако го снабдим с ново тяло и го изпратим там, както си му е редът, кой знае колко пакости ще стори. Бая работа ще отвори на колежката от Лоното на живота. Много материал ще похаби. По-добре е да решим дали да го изпроводим на Майстора в Цеха за рециклиране на герои, или временно да го задържим при нас, за да държим под око този буен младеж, докато разберем дали пък не е достоен по празниците да вкуси от плода на Дървото на Живота.
Триглавото, опашато съзвездие безмълвно връхлетя върху полумесеца и околността се озари от буйна им любовна страст. Катедралният връх неохотно се приближи и дискретно попълни бройката в шведската тройка. Неведомите закони в граничния район многократно усилиха повелята на Златната рибка. Всички вече май бяха готови да лижат краката на дракона.
„Изглежда и в околностите на Нищото консенсусът се постига в леглото, скъпи! — достигна до Хък стаената мисъл на лъвицата. — Пък и тук май е все едно дали кихаш или се любиш, защото и в двата случая няма начин да се пръкне потомство. Постой. Не мисли изобщо, скъпи, докато не те науча как можем да общуваме, без всички ахмаци наоколо да си тикат носа в нашите работи.“
Хък използва суматохата около сексуалната оргия в чест на дракона, за да опита с обходна маневра да преодолее противника. Щом се поотдалечи обаче, митницата тутакси започна да избледнява. Очертанията й затрептяха и взеха да се размиват като химера, а мракът се сгъсти като петмез. Нямаше смисъл да търси заобиколни пътища към Нищото. Явно митницата се крепеше само в мислите на своите служители, а обитателите на граничния район не пропускаха никого към Нищото. Налагаше се да стисне зъби и да мине през процедурата.
Опашатото съзвездие най-сетне се измъкна от прегръдките на по-възрастните си колегите и насочи вниманието си към самозванеца, който доскоро имаше претенции да й бъде дядо, но в името на любовта се бе отрекъл от рода си:
— Скъпи Трифон Страшни, аз, Церберина, служител от трета смяна на Митническата служба към Библиотеката, съгласно член 999, алинея първа от Правилника за прилагане на Закона за приобщаване на героите към живота, те моля да прекрачиш прага и да заемеш полагащото ти се място сред нас.
Драконът много си падаше по всичко, което му се полага. Той бе готов да напълни холографния си стомах и с гайки, ако някой му кажеше, че са включени в разкладката за деня. Така че сега без никакви колебания мигом се озова от другата страна на невидимата и доскоро непристъпна гранична бразда до свойта Церберина. Военният паритет драстично бе нарушен. Сега противникът двойно превишаваше малката, но спретната армия на Хък и Ана-Мария. „Хък, разбра ли вече къде сме попаднали? — развълнувано му прошепна лъвицата. — Тия побърканяци наричат своя свят Библиотеката?!“
— Божичко, та тука бъка от царски палати! Където и да погледнеш, все дворец виждаш — шашна се драконът.
— Защото така ти се иска, драги ми Трифончо — смъмри го на глас Ана-Мария. — В този свят виждаш само онова, което ти се иска да видиш. Не си мисли…
— Уважаема госпожо! — любезно, но строго я прекъсна астрологическата илюстрация и подхвана отново служебните си задължения, като не пропускаше нежно да отърква триглавата си аура в оглупелия от любов дракон. — Време е да започнем проверката на вашия багаж. Бихте ли ми обяснили произхода на Златната клонка, която, признавам, ви придава толкова елегантен вид?
— Доколкото знам, мило създание, Златната клонка принадлежи на твоя свят. Аз съм само нейна приносителка и съм обвързана със свещен обет да я върна на законните й собственици. Надявам се, че този отговор ви задоволява. Или държите да научите подробностите?
— Да разбирам ли, госпожо, че нямате нищо против да ви я конфискуваме?
— Да, мила Церберина. Жалко, че традицията изисква, онзи, който има претенции към Златната клонка, да ги докаже. Той трябва да влезе в смъртен двубой с мен и да ме убие, за да я получи… Или пък да умре. А както виждате, мила, аз все още съм жива и здрава, пък от всички досегашни претенденти няма и помен. Какво да се прави, като все слабоватички ми се падат?
Кръвожадните мисли на лъвицата за миг внесоха смут в редиците на трета митническа смяна. Първи, разбира се, се окопитиха по-опитните служители — катедралният връх и полумесецът на минарето. Но служебният правилник очевидно изискваше един митничар да изпълнява процедурата, защото присвяткващите им аури взеха да настръхват от възмущение, но езиците им оставаха зад зъбите.
— Явно трябва да прехвърлим разрешаването на въпроса за Златната клонка в Управлението на митницата — ловко се измъкна Церберина. — Нека засега да прескочим този въпрос. А мога ли да ви попитам, уважаема госпожо, защо мъкнете със себе си този папагал? Нима не ви е известно, че не е редно човек да взема със себе си домашен любимец в отвъдното?
— Известно ми е, миличка. Разбира се, че ми е известно. Ама нямаше на кого да го оставя. Съжалявам, че нарушавам разпоредбите.
— А случайно да знаете дали той е истински или измислен?
— Разбира се, че е измислен, скъпа госпожице. Та нали, ако беше истински, досега да е оревал орталъка с оплакванията си.
— Чудесно. Нещата се уреждат много добре. Папагала ще предадем на колегите от Ветеринарен