контрол. Нека сега да разнищим вашия произход, госпожо. Вие сте разумно същество от женски пол от системата на Алдебаран, нали?
— Да, мило създание.
— В такъв случай мога ли да попитам как попаднахте в тази необичайна компания?
— Предполагам, че ще ме разберете, скъпа Церберина. Любовта е единствената причина, която ме принуждава да споделям радостите и неволите на своя земен съпруг — кимна Ана-Мария към Хък.
Лаконичният отговор потресе с простотата си влюбената митничарка и тя искрено възкликна: „Ооо!“ И това „Ооо!“ съдържаше милиарди нюанси на топлота, нежност, разбиране, съпричастност и опиянение от досега със сродна душа.
— Мила госпожо, мога ли да узная вашето име? — полюбопитства Церберина.
Колегите й отдавна й бяха омръзнали със старческите им ласки и сега тя бе изпълнена с трепетно очакване по-бързо да й свърши смяната, та да се люби до насита с Трифон Страшни, а в почивките да си пообщува извън рамките на служебните задължения с тази опитна, видяла и патила дама.
— Нарича се Ана-Мария — с удоволствие наруши процедурата драконът, ужасно недоволен, че обстоятелствата налагат толкова дълго време да си държи устата затворена в присъствието на своята възлюбена. — Също като бабата и като майката на Христос едновременно. Скоро й тя самата ще става родител. Заченала е две великолепни близначета от своя съпруг в една лаборатория на Земята. И сега трябва да почакаме малко, за да видим що за герои ще се пръкнат!
„Млъкни, плямпало! Ще оплескаш цялата работа!“, сряза го лъвицата и любезно продължи на глас:
— Скъпа Церберина, надявам се, че тук спазвате човешките права и не разделяте съпрузите при никакви обстоятелства.
— И без това правилникът не разрешава да ви изпроводим в Речния свят, госпожо. Много съжалявам, но ще трябва да престоите на границата, докато мине карантинният период за домашни любимци по нашите закони, и след това ще трябва да ви препратим на колегите в отвъдния свят за алдебаранци. Разбира се, през това време можете да подадете молба, и тогава сигурно няма да се наложи да се разделяте с вашия съпруг.
— Много сте любезна, уважаема Церберина. Надявам се, че вие, двамата с моя приятел Трифон Страшни, няма да ме оставите да скучая, докато трае карантината.
— Естествено, скъпа — в хор пропяха драконът и опашатото съзвездие и си хлопнаха дланите от удоволствие, че мислят еднакво, докато лъвицата прекрачваше граничната бразда.
4. Истории от „Флийт Стрийт“
— Томи, материалът ти е безобразен. Нима си въобразяваш, че мога да го пусна в такъв вид? Това да не ти е „Добро настроение“! „Втора Земя“ е сериозен вестник. Най-сериозният! Официозът! Съзнаваш ли какво означава това? В този ранен час хубавата ти главичка може ли да смели факта, че си удостоена да се трудиш в о-фи-ци-оз!
Сутрин, пък и през по-голямата част от трудовия делник, Михаил Александрович не можеше да понася колегите си и най-вече Джейн Хоуп или, иначе казано, Томи. Макар като повечето щатни сътрудници на редакцията (с изключение на ония гадняри — легендарните) и тя да си имаше номинален създател, Томи беше израсла като кръгло сираче и до дванайсетгодишна възраст не знаеше дали е момче или момиче, но общо взето беше сигурна, че е момче и се държеше като такова.
— Много те моля, Михаил Александрович, не се прави на по-глупав, отколкото си, защото изобщо не мога да си представя, че има накъде повече да оглупяваш. Достатъчно ми пуши главата от жестокото издевателство да прозра какво се крие зад мълчанието на адвоката и официалното заявление на пресаташето на дон Санчо Панса, та изобщо нямам никакво намерение да те слушам. Като не ти харесва материалът ми, напиши си го сам! Може пък да доживея мига, когато ще прочета нещо, подписано от М.А.Берлиоз. Нямам предвид някой донос, разбира се.
И до ден днешен, когато Томи се ядосаше, а благодарение на Михаил Александрович това се случваше почти всеки ден, колегите й проклинаха достопочтения натурализиран англичанин доктор Шмидт, който на времето случайно, само по един единствен външен полов белег, с лека ръка определи пола й, с което, разбира се, обърка живота на много хора и преди всичко нейния. И най-много кълнеше смахнатия доктор самият М.А.Берлиоз. През целия си съзнателен живот, пък и след това, Михаил Александрович не бе съчинил нито един ред собственоръчно. Откакто се помнеше, той бе председател или поне секретар на разни литературни и журналистически сдружения, но преди всичко — редактор. М.А.Берлиоз можеше да редактира всичко: от упътване за приготвяне на консервирана пилешка супа на прах до Шекспир. Само Томи му се опъваше. Михаил Александрович се успокояваше с факта, че нея никой не може да я редактира. Нито пък да й затвори устата!
— Добре, госпожице Хоуп…
— Хич не ми се прави на началник, Мишленце, защото ей сега ще кажа на секретарката ти къде са те видели да скиташ снощи!
Оголялото теме, скрито зад аурата на ниския и охранен председател на МАССОЛИТ, се изпоти от притеснение, и той се почеса по нетленния врат, където изпитваше постоянна атавистична болка.
— Чакай малко, Томи. Така не е честно. Нали ми обеща, че никога няма да намесваме личния си живот в службата?
Ето затова Томи мразеше да дава обещания за каквото и да било, защото после винаги ги изпълняваше.
— Добре, Михаил Александрович — преглътна тя горчивия хап. — Сключваме мир за пет минути. През това време можеш да правиш с мен каквото си поискаш.
— Само пет минути ли ми даваш, Томи? — почти проплака М.А.Берлиоз.
— Само пет!
— Добре тогава. Да се захващаме за работа. Хм!… Дай да видим, първо, защо си обожествила този Хогбен? Знаеш, че ги мразя тия фантасмагории.
— Та той идва от Нищото, Михаил Александрович. Разбираш ли?! От-ни-що-то, както ти обичаш членоразделно да се изразяваш. Та това е сензация! И тя ще вдигне рейтинга на нашия вестник до небесата!
— Глупости на търкалета. Човекът си идва от Земята, както си му е редът. Стига с тия твои измишльотини!
— Да, но на Земята са го пратили от Нищото.
— Той така твърди, ама ще видим… — дълбокомислено рече Михаил Александрович, което по времето, когато той се бе подвизавал на Земята, означаваше, че мястото на този самозванец е в Сибир и точка по въпроса!
— Ще се съглася с тебе, Михаил Александрович, ако ми посочиш друг случай, когато някой е дошъл от Земята при нас само временно и смята да се връща обратно.
— Хм! — рече шефът на Томи и се умълча. Той беше направил справка в архива и за миг се поблазни да блесне пред Томи като спомене за Еней и Полукс, но те само фиктивно се бяха връщали на Земята. За легендарните обитатели на Библиотеката винаги съществуваше някаква вероятност наистина да са принадлежали към човешкия род, а никак не му се щеше да започва софистичен спор с Томи-Джейн Хоуп за чистотата на расата.
— Пет минути, Михаил Александрович. Напомням ти, че имаш само пет минути и вече пропиля половината от тях.
— Не ме притискай, Томи! Мисля!…
— Човек ще си помисли, че не трамвай ти е отрязал главата, а чавка ти е изпила ума, Михаил Александрович.
— Томи!!!
— Добре-добре. Млъквам. Ще се помъча да изтрая някак, докато душевният ти напън роди нещо. И гледай този път да е по-голямо и не много извито…
Притеснена, че фаталният срок изтича, месестата аура на М.А.Берлиоз взе да почервенява от напрежение. Глупавият му навик да се прави, че наистина може да измисли нещо, беше вбесил на времето
