Ричард се зачуди колко ли щеше да трае това. Хвърли поглед към бившия си научен ръководител и решителната целенасоченост на стойката му, докато четеше, доста го разтревожи. Напевният глас отначало го дразнеше, но след малко започна да го приспива. Загледа се в едно ручейче от восък, което преля през ръба на една свещ; тя гореше едва-едва и хвърляше вадички светлина над мършата, която им бяха поднесли за вечеря.
Малкото кларет, който си беше позволил да изпие по време на вечерята, разливаше топлина във вените му, скоро и неговият ум започна да скита и, подсетен от въпроса, който му беше задал Рег по-рано по време на вечерята, Ричард се зачуди какво ли ставаше напоследък с неговия бивш… Дали „приятел“ беше думата? Той беше по-скоро последователност от извънредни събития, отколкото човек. Самата идея да има приятели като такива не че изглеждаше невероятна, но човек имаше чувството, че е станало някакво объркване на понятията — все едно например Суецката криза да почне да ти крънка някоя кифла.
Свлад Кджели. Популярен като Дърк, макар че и тук „популярен“ едва ли беше точната дума. Известен — със сигурност; преследваха го, умуваха безкрайно по негов адрес — всичко това беше напълно вярно. Но популярен? Само в смисъла, в който би могла да бъде популярна една сериозна пътнотранспортна катастрофа: всеки забавя ход, за да разгледа хубавичко, но никой не се приближава твърде много до пламъците. Небезизвестен май беше по-точно. Свлад Кджели, небезизвестен като Дърк.
Беше по-закръглен от средния студент и повече носеше шапки. Това ще рече, че имаше само една шапка, която обикновено носеше, но пък я носеше със страст, рядко срещана у такъв млад човек. Шапката беше тъмночервена и кръгла, с изобилие от шарнири, които осигуряваха абсолютно равновесното й положение по всяко време, както и да движеше притежателят й главата си. Като шапка беше по-скоро забележителен, отколкото напълно подходящ декоративен аксесоар. Би била елегантно украшение — стилно, добре оформено и изящно, — ако се намираше върху малка нощна лампичка, но не и другаде.
Хората се въртяха около него, привлечени от историите, които той отричаше за себе си, но какъв беше източникът на тези истории — освен ако не бяха собствените му отричания, — това така и никога не се разбра.
Историите бяха свързани с психични сили, които се предполагаше, че е наследил по майчина линия, а семейството на майка му, както твърдеше той, произхождало от по-свестния край на Трансилвания. По- точно казано, той никога не беше твърдял подобно нещо, ами бе казал, че това било най-абсурдната дивотия, която бил чувал. Той най-старателно отричаше, че семейството му има и най-малката връзка с каквито и да било прилепи, и заплашваше, че щял да разпердушини всекиго, който разпространява подобни злостни измишльотини, но въпреки това продължаваше да си облича огромното кожено палто с разветите поли, а в стаята си държеше един от онези уреди, за които се предполага, че лекуват болки в гърба, ако висиш с главата надолу от тях. И току се оставяше да го намерят увиснал на въпросния уред в какви ли не странни часове на деня и по-специално на нощта — очевидно за да може веднага да започне пламенно да отрича, че това имало каквото и да било значение.
С помощта на изобретателна поредица от стратегически разгърнати отричания на какви ли не вълнуващи и екзотични твърдения той успя да създаде мита, че е психо, мистичен, телепатичен, свързан с отвъдното, ясновидски, психосастичен прилеп-вампир.
Какво значи „психосастичен“ ли?
Думата си беше негова и той най-пламенно отричаше, че изобщо означавала нещо.
Освен това Дърк постоянно нямаше и пукната пара. Но това впоследствие се промени.
Цялата тая работа я започна съквартирантът му — тип на име Мандър, когото, ако това, което се знаеше, беше истината, Дърк сигурно бе избрал специално заради неговата доверчивост.
Стийв Мандър беше забелязал, че когато Дърк си легне пиян, говори насън. И не само това — насън той говореше неща като например: „Отварянето на търговски пътища към мрън-мрън-мляс е повратната точка към разрастването на империя в хър-мър-мрън. Обяснете.“
Първия път, когато това стана, Стийв Мандър подскочи като ужилен в леглото. Това се случи малко преди предварителните изпити за втори курс и онова, което Дърк току-що беше казал или благоразумно измрънкал, забележително напомняше на въпрос от конспекта по история на икономиката, който имаше голяма вероятност да се падне.
Мандър стана тихо, приближи се до леглото на Дърк и се вслуша много напрегнато, но не чу нищо повече освен няколко напълно несвързани мъркания за Шлезвиг-Холщайн и за френско-пруската война, насочени от Дърк предимно към възглавницата му.
Новината обаче плъзна — тихо, дискретно и като горски пожар.
Следващия месец Дърк изведнъж се намери в положението на постоянно хранен и поен с надеждата, че въпросната нощ той ще спи много дълбоко и ще измънка насън още някой и друг въпрос от изпита. Установи се нещо забележително — явно колкото по-добро беше хапването и колкото по-изискано — виното, с което го пояха, толкова по-малка склонност проявяваше той да спи, заровил лице във възглавницата си.
Ето защо планът му беше да експлоатира приписваните му дарби, без изобщо да твърди, че ги притежава. Всъщност той реагираше на историите за предполагаемите си възможности с открито недоверие, ако не и с враждебност.
