Ангелски коси

честен.

Ала кълбото при „Гъбата“ не бе изчезнало. Вече не само младият свещеник, но всички останали го бяха наобиколили, а то все така пулсираше. Някъде вътре в него нещо просветна, когато генералът заговори по радиото.

— Но аз го виждам! — рече колоездача, който преди си мечтаеше за планина.

— Не си единствен. — отвърнаха всички.

Кълбото сякаш чу думите и отново просветна, но този път им се видя, че светлината му бе някак по- мека, приятелска дори. Те се усмихнаха, а светлината вътре в него отново проблесна. Никой от хората на генерал Димитров не знаеше за ставащото пред „Гъбата“ и никога нямаше да разбере.

7. XII. 2000 г., Благоевград

,

Информация за текста

© 2000 Ани Аво

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/48)

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:01