заложена в наноботите, открити във веществото Z, вече ни е известна“.
Дейл се намръщи, изключи диктофона и се протегна. Гордееше се със своите изследвания, но едно съмнение все още продължаваше да го гложди. Взе диктофона в ръка и отиде до затворения прозорец.
Натисна копче, което задейства електрически щори. Дейл видя съдържанието на инкубационните камери от съседното лабораторно помещение. В един съд бълбукаше жълтеникава смес. В нея, подобно светулки, проблясваха малки златни частици. Това бяха късчета от колонии на наноботи. Веществото Z.
Не тази смес обаче привлече вниманието на Дейл. Върху два рафта имаше дванайсет развиващи се човешки зародиша. Той се приведе, за да ги огледа по-добре. На двата зародиша, навлизащи във второто си тримесечие, вече поникваха крилца. Главите им, прекалено големи за малките туловища, сякаш го наблюдаваха. Погледнаха го големи черни очи, засега без клепачи. Малки ръце с двойни стави бавно помръдваха. Един от зародишите засмука малкото си пръстче. Дейл забеляза блясъка на остри зъби. Вдигна диктофона и го включи.
„Стигнах до извода, че златните метеорити, открити от инките, всъщност са представлявали извънземни спори. Извънземна цивилизация, неспособна да се придвижва сама между звездите, е посяла тези наноботи в междузвездното пространство. Подобно семената на глухарчета, наноботите са се разпространили в очакване да попаднат на благоприятна почва върху някоя от безбройните планети. Златните частици, способни да реагират на разумния живот, са привличали любопитните със своята способност да променят формата си. Така са примамвали своята плячка. Веднъж заловени, наноботите е трябвало да манипулират тази «суровина» на молекулярно равнище, като в крайна сметка изконсумират цялата мислеща биомаса на дадена планета, а после използват биомасата за възпроизвеждане на своята раса. По този начин са смятали да разпространят своята цивилизация сред звездите“.
— Но не и тук — добави, след като изключи диктофона. Дейл се наведе и започна да изучава най-едрия от човешките зародиши. Стори му се, че той забеляза присъствието му и протегна към него малки юмручета с остри нокти. Дейл въздъхна и подпря чело на инкубатора. Какво ще научим един за друг? Какво ще открием? Устните на малкото същество се разтвориха и то като че ли изсъска, оголвайки два реда остри зъби. Дейл пренебрегна тази инфантилна проява на агресивност. Резултатът от работата му го удовлетворяваше. Сложи длан на стъклото.
— Добре дошли — прошепна той на пришълците. — Добре дошли на планетата Земя.
Информация за текста
© 2000 Джеймс Ролинс
© 2002 Венелин Мечков, превод от английски
James Rollins
Excavation, 2000
Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2007
Публикация:
Harper Torch
© 2000 by Jim Czajkowski
© „Megachrom“ — Петър Христов, оформление на корица, 2002
© ИК „БАРД“ ООД, 2002
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2982]
Последна редакция: 2007-06-13 20:13:22
1
Осквернители на гробища (исп.). — Б. пр.
2
Консервативните провинциални райони на САЩ. — Б. пр.
3
Мястото, където са складирани златните запаси на правителството на САЩ. — Б. пр.
4
Пренебрежително название в Латинска Америка на северно американци (исп.) — Б. пр.
5
Педерасти (исп.). — Б. пр.
6
Глупаци, тъпаци (исп.). — Б. пр.
7
Група американски университети в североизточните щати на САЩ с висока репутация. — Б. пр.
8
„Иисусе Христе!“ (исп.). — Б. пр.
9
Героиня от детската повест „Вълшебникът от 03“ от Л. Баум. — Б. пр.
10
Кръвта на Сатаната (исп.). — Б. пр.
11
„Влез!“.(исп.). — Б. пр.
12
„Какво се случи?“ (исп.). — Б. пр.
