съпротивява срещу мен — каза Волдемор и като замахна с магическата пръчка, подпали Разпределителната шапка.
Изгревът беше разцепен от писъци: Невил пламна, както стоеше, закован на едно място, безсилен да се помръдне, и Хари не издържа — трябваше да направи нещо…
Точно тогава в един и същи миг се случиха много неща.
От края на парка в далечината екна тътен, сякаш през зида, който не се виждаше, се прекачваха стотици хора, устремили се със силни войнствени викове към замъка. Пак в същия миг иззад замъка с тежка стъпка изникна Гроп, който ревна:
— ХАГЪР!
На вика му откликнаха великаните на Волдемор, които закрещяха, юрнаха се като огромни слонове към Гроп и земята се разтресе. Сетне се появиха копита и опънати до скъсване лъкове, както и стрели, които внезапно се посипаха върху смъртожадните, а те се разпищяха изненадани и стройните им редици се разпаднаха. Хари издърпа мантията невидимка, заметна се с нея, скочи на крака и точно тогава се размърда и Невил.
С рязко, но плавно движение Невил избегна проклятие за тяловкочанясване, пламтящата Разпределителна шапка падна от него и той извади от дълбините й нещо сребърно с проблясваща, украсена с рубини дръжка…
Съсъкът на сребърното острие не се чу от рева на настъпващата тълпа, от тътена на вкопчилите се в единоборства великани и от тропота на кентаврите, но въпреки това като че ли привлече погледите на всички. Само с един удар Невил отсече главата на огромната змия, която се завъртя във въздуха и проблесна на светлината, струяща от входната зала, а устата на Волдемор зейна във вик на гняв, който никой не чу, после тялото на змията се свлече с глух звук на земята в краката му…
Скрит под мантията невидимка, Хари направи защитно заклинание между Невил и Волдемор още преди Черния лорд да вдигне магическата си пръчка. После над писъците, рева и трясъка на биещите се великани гръмна викът на Хагрид, по-силен от всичко:
— ХАРИ! — извика Хагрид. — КЪДЕ Е ХАРИ?
Цареше пълна бъркотия. Смъртожадните се пръснаха, уплашени от връхлитащите кентаври, всички се разбягаха, за да не бъдат стъпкани от великаните, все повече се приближаваха подкрепленията, дошли неизвестно откъде, Хари видя огромни крилати твари, извисили се над главите на великаните — тестролите и хипогрифът Бъкбийк се опитваха да им издращят очите, докато Гроп ги налагаше с пестници. Сега вече и магьосниците, защитници на „Хогуортс“, и смъртожадните на Волдемор се видяха принудени да отстъпят към замъка. Хари запращаше заклинания и проклятия по всеки смъртожаден, изпречил се пред погледа му, и те се свличаха на земята, без да знаят кой или какво ги е повалило, после телата им бяха прегазени от изтеглящата се тълпа.
Все така скрит под мантията невидимка, Хари беше повлечен от множеството към входната зала — търсеше Волдемор и го видя в другия край на помещението: замахваше наляво и надясно с магическата си пръчка, пращаше заклинания и проклятия и отстъпваше към Голямата зала, като не преставаше да крещи указания на последователите си. Хари обаче отново направи защитни заклинания и жертвите, в които Волдемор се беше нацелил — Шиймъс Финигън и Хана Абът, — се стрелнаха покрай него към Голямата зала, където се включиха във вече разгорялата се битка.
Още и още хора прииждаха по стълбището пред входната врата и Хари забеляза как Чарли Уизли изпреварва Хорас Слъгхорн, който все още беше с изумрудената пижама. Те явно се бяха върнали заедно със семействата и приятелите на всички ученици в „Хогуортс“, останали да се бият, както и със собствениците на магазини и пивници и жителите на Хогсмийд. Кентаврите Бейн, Ронан и Магориан нахълтаха със страхотен тропот на копита в Голямата зала точно когато вратата за кухнята зад Хари беше избита от пантите.
Домашните духчета на „Хогуортс“ нахлуха на цели пълчища в Голямата зала, като крещяха и размахваха кой нож, кой сатър; предвождаше ги Крийчър с медальона на Регулус Блек и врещеше така, че гласът му като на жабок заглуши данданията:
— Бийте се! Бийте се! На бой за господаря, защитник на домашните духчета! На бой срещу Черния лорд в името на храбрия Регулус!
Духовете се втурнаха да кълцат и да удрят глезените и пищялите на смъртожадните, а малките им личица пламнаха от злост: накъдето и да се обърнеше Хари, смъртожадните падаха, покосени от тежестта на връхлетелите ги многобройни противници и повалени от заклинания, издърпваха стрели от раните или просто се мъчеха да избягат, ала задаващата се орда ги погълна.
Битката обаче още не беше приключила: Хари притича между сражаващите се и покрай пленени, които се опитваха да се отскубнат, и влезе в Голямата зала.
Волдемор беше в епицентъра на сражението и удряше и поваляше всички наред в обхвата си. Хари не можеше да се прицели добре и затова, все така невидим, се промуши по-наблизо, а в Голямата зала тълпата се сгъстяваше, защото всеки, който беше в състояние да ходи, напираше да влезе.
Хари видя как Джордж и Лий притискат Йаксли до пода, видя как Долохов пада с писък, повален от Флитуик, видя как Хагрид мята към другия край на залата Уолдън Макнеър, който се фрасна в стената отсреща и се строполи в безсъзнание на земята… Видя как Рон и Невил покосяват Фенрир Грейбек, как Абърфорт зашеметява с магия Рокууд, как Артър и Пърси просват на пода Тикнес, а Луциус и Нарциса Малфой тичат с крясъци през тълпата, без дори да се опитват да се бият, и търсят сина си.
Волдемор се дуелираше едновременно с Макгонъгол, Слъгхорн и Кингзли и на лицето му се изписа студена ненавист, когато те започнаха да криволичат и да се снишават край него, безсилни да го довършат…
Белатрикс също продължаваше да се бие на петдесетина метра от Волдемор и подобно на господаря си, се дуелираше с трима наведнъж — Хърмаяни, Джини и Луна се сражаваха с всичките си сили и умения, ала Белатрикс не им отстъпваше и едно смъртоносно проклятие просвистя толкова близо до Джини, че тя се размина на сантиметри със смъртта…
Хари смени посоката и се втурна вече не към Волдемор, а към Белатрикс, но беше направил само няколко крачки, когато някой го избута с все сила встрани.
— НЕ ПОСЯГАЙ НА ДЪЩЕРЯ МИ, КУЧКО!
Госпожа Уизли тичешком отметна наметалото, за да освободи ръцете си. Белатрикс се завъртя кръгом и нададе гръмогласен смях при вида на новото предизвикателство.
— МАХНЕТЕ СЕ ОТ ПЪТЯ МИ! — кресна госпожа Уизли на трите момичета и след като описа широка дъга с магическата си пръчка, започна да се дуелира.
Ужасен и възхитен, Хари загледа как пръчката на Моли Уизли свисти и се върти, как усмивката на Белатрикс Лестранж помръква и смъртожадната се озъбва. И от двете магически пръчки летяха струи светлина, подът около краката на магьосниците се нагорещи и се пропука, и двете жени се сражаваха не на живот, а на смърт.
— Не! — извика госпожа Уизли, когато към нея се завтекоха ученици в опит да й помогнат. — Назад! Назад! Моя е!
Сега покрай стените се бяха струпали стотици хора, които наблюдаваха двете схватки: на Волдемор и противниците му и на Белатрикс и Моли, а Хари стоеше невидим и разкъсван между двата боя, искаше му се да нападне, но и да защити, разколебан от вероятността да уцели някой невинен.
— Какво ще стане с децата ти, след като те убия? — заяде се вбесената не по-малко от господаря си Белатрикс, която отскачаше, докато проклятията на Моли танцуваха около нея. — След като мамчето си отиде по същия начин, както Фреди?
— Никога… вече… няма… да… докоснеш… и с пръст… децата… ни! — накъсано пискаше госпожа Уизли.
Белатрикс избухна в същия весел смях, както братовчед й Сириус точно когато беше залитнал назад през завесата, и внезапно Хари разбра какво ще се случи.
Поредното проклятие на Моли мина под протегнатата ръка на смъртожадната и я улучи право в гърдите, точно над сърцето.
Злорадата й усмивка застина, очите й сякаш изскочиха; за миг тя осъзна какво я е сполетяло и залитна назад, тълпата, която наблюдаваше, ревна, а Волдемор изпищя.
