Някои от присъстващите захихикаха.
— Аз, Луциус, ти дадох свободата, това не ти ли стига? Но ми направи впечатление, че напоследък ти и твоето семейство не изглеждате никак щастливи… дали не сте недоволни от присъствието ми във вашия дом, Луциус?
— Не, няма такова нещо, господарю!
— Лъжи, Луциус…
Тихият глас сякаш продължи да съска и след като жестоката уста престана да се движи. Съсъкът се засили и един-двама от магьосниците едва се удържаха да не се разтреперят — чуваше се как по пода под масата се плъзга нещо тежко.
Огромната змия се показа и бавно запълзя нагоре по стола на Волдемор, беше сякаш безкрайно дълга. Накрая легна върху раменете му: беше дебела колкото бедро на мъж, очите й с отвесни ивици вместо зеници. Без да сваля поглед от Луциус Малфой, Волдемор разсеяно загали с дълги тънки пръсти огромната твар.
— Защо семейство Малфой изглеждат толкова нещастни от участта си? А години наред се кълняха, че не искат друго, освен да се завърна и да се въздигна на власт!
— Така е, господарю! — потвърди Луциус Малфой. Ръката му трепереше, докато той бършеше потта, избила над горната му устна. — Искахме го… и продължаваме да го искаме.
Жена му отляво кимна сковано, без да поглежда Волдемор и змията. Синът му Драко отдясно, който вторачено наблюдаваше висящото тяло горе, стрелна с очи Волдемор и се извърна, ужасен да не срещне погледа му.
— Господарю — подхвана с развълнуван пресипнал глас смугла жена, седнала по средата на масата, — за нас е чест да сте тук, в семейния ни дом. Няма по-голямо удоволствие от това.
Седеше до сестра си. Беше с черна коса и подпухнали клепачи и не приличаше на нея нито по външност, нито като поведение — Нарциса седеше сковано и безизразно, а Белатрикс се беше навела към Волдемор, защото думите бяха безсилни да изразят копнежа й за близост.
— Няма по-голямо удоволствие — повтори Волдемор и като наклони глава, се взря в Белатрикс. — От твоите уста, Белатрикс, това означава много.
По лицето й плисна руменина, очите й се напълниха с радостни сълзи.
— Господарят знае, че казвам самата истина!
— Няма по-голямо удоволствие… дори след щастливото събитие, което, както подочух, се е случило тази седмица в семейството ви?
Белатрикс го погледна с отворена уста, явно беше объркана.
— Не знам какво имате предвид, господарю.
— Говоря за твоята племенница, Белатрикс, и на Луциус и Нарциса. Току-що се е омъжила за върколака Ремус Лупин. Сигурно много се гордеете.
Около масата избухна ехиден смях. Мнозина се наведоха напред и се спогледаха развеселени, някои удариха с юмрук по плота. Недоволна от врявата, огромната змия отвори широко паст и изсъска гневно, но смъртожадните не я чуха — толкова се зарадваха на унижението, на което бяха подложени Белатрикс и семейство Малфой. Лицето на Белатрикс, което доскоро бе румено от радост, се покри с противни червени петна.
— Тя, господарю, не ни е никаква племенница — изкрещя Белатрикс, за да надвика изблика на веселие. — Ние с Нарциса изобщо не сме виждали сестра си, откакто се омъжи за онзи мътнород. Тази мърла няма нищо общо с нас, да се омъжва за който звяр иска!
— А ти какво ще кажеш, Драко? — попита Волдемор и макар да го изрече тихо, гласът му прозвуча над дюдюкането и хихикането. — Ще се грижиш ли за малките върколачета?
Всички се развеселиха още повече, а Драко Малфой се извърна все така ужасен към баща си, но той беше забил очи в коленете си, после срещна погледа на майка си. Тя почти незабележимо поклати глава и пак се втренчи с безизразно лице в стената отсреща.
— Стига — каза Волдемор и погали разлютената змия. — Стига.
Смехът заглъхна на мига.
— С времето много от най-старите ни родословни дървета се поболяват — заяви той, а Белатрикс го погледна умолително, със затаен дъх. — За да поддържате здраво своето родословно дърво, трябва да го подкастряте, нали така? Да отрязвате частите, застрашаващи здравето на останалите.
— Да, господарю — пророни Белатрикс и от благодарност очите й отново се напълниха със сълзи. — При първа възможност!
— Ще я получите! — рече Волдемор. — И във вашия род, и в света изобщо… ще изрежем живеницата, която сее зараза, докато не останат само хората с истинска кръв…
Волдемор вдигна магическата пръчка на Луциус Малфой, насочи я право към увесеното над масата тяло, което все така бавно се въртеше, и леко замахна с нея. Тялото простена, съживи се и започна да се дърпа, за да се отскубне от невидимите си окови.
— Позна ли нашата гостенка, Сивиръс? — попита Волдемор.
Снейп вдигна очи. Сега вече всички смъртожадни гледаха пленницата, сякаш бяха получили разрешение да дадат воля на любопитството си. Жената се обърна към огъня и промълви дрезгаво и ужасено:
— Сивиръс! Помогни ми!
— А, да — каза Снейп, докато пленницата се завърташе бавно на другата страна.
— А ти, Драко? — попита Волдемор, както милваше змията по муцуната със свободната си ръка.
Драко трескаво поклати глава. Откакто жената се беше пробудила, той вече нямаше сили да я гледа.
— Но ти не си бил в часовете й! — уточни Волдемор. — За онези от вас, които не знаят, тази вечер наша гостенка е Чарити2 Бърбидж, която доскоро преподаваше в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“.
Около масата се чуха звуци на разбиране. Една сгърбена дебелана с остри зъби прихна.
— Да… Професор Бърбидж преподаваше на децата на магьосниците за мъгълите… учеше ги, че те не се различавали от нас…
Един от смъртожадните се изплю на пода. Чарити Бърбидж отново се завъртя с лице към Снейп.
— Сивиръс… много те моля… умолявам те…
— Тишина! — каза Волдемор и пак завъртя леко магическата пръчка на Малфой, при което Чарити замълча, сякаш са й запушили устата. — На професор Бърбидж явно не й беше достатъчно да покварява и замърсява съзнанието на децата на магьосниците, затова миналата седмица написа в „Пророчески вести“ пламенна защита на мътнородите. Според нея магьосниците трябвало да приемат с отворени обятия тези крадци на техните знания и магии. Според професор Бърбидж намаляването на чистокръвните било желателно… ако питаме нея, тя ще ни прати всички да се женим за мъгъли… или, разбира се, за върколаци…
Този път никой не се засмя — в гласа на Волдемор безспорно звучаха гняв и презрение. Чарити Бърбидж за трети път се завъртя с лице към Снейп. От очите по косата й се стичаха сълзи. Снейп я погледна съвсем безчувствено, а тя пак се завъртя на другата страна.
—
Всички ъгли в стаята се озариха от блесналата зелена светлина. Чарити се свлече с кънтящ трясък на масата, която се разклати и изпука. Мнозина от смъртожадните отскочиха назад на столовете си. Драко падна на пода.
— Вечерята ти, Наджини — пророни тихо Волдемор, а огромната змия се люшна и се плъзна от раменете му по полираното дърво.
ГЛАВА ВТОРА
IN MEMORIAM3
На Хари му течеше кръв. Той стисна дясната си ръка с лявата и като изруга тихо, отвори с рамо вратата на стаята. Чу се хрущене на натрошен порцелан — беше стъпил върху чаша студен чай, оставена на пода пред вратата.
