тържествена невинност. На високото й чело се извиваха фините линии на изписаните й вежди. Бяла оризова пудра покриваше гладката й съвършена кожа в невероятен контраст с черните атлазени коси, които се спускаха до коленете й. Красотата й остави Сано бездиханен. После Рейко му се усмихна — едва доловима свенлива извивка на нежните червени устни, преди смирено да сведе поглед. Сано отвърна на усмивката й и сърцето му се сви от нетърпима, обсебваща нежност. Да, съвместният им живот щеше да бъде откровено съпружеско блаженство!
Присъстващите станаха на крака, а помощничките придружиха Сано и Рейко от олтара обратно до техните семейства. Сано се поклони на съдията Уеда и му благодари за честта да се сродят. Същото стори и Рейко, обръщайки се към майката на Сано. Двамата благодариха и на шогуна, после, след още куп поздравления, благодарности и благословии, всички присъстващи преминаха през украсените с дърворезба порти и продължиха нататък по широкия коридор към залата за сватбеното угощение.
Изведнъж някъде от вътрешността на двореца се разнесоха пронизителни писъци, последвани от тропот на тичащи нозе. Шогунът застина на място и даде знак на шествието да спре.
— Какъв е този шум? — аристократичните му черти потъмняха от раздразнение и той се обърна към служителите си: — Идете, установете ъ-ъ… причината и сложете край на ъ-ъ… тази врява…
По коридора срещу сватбеното шествие с писъци се носеха десетки жени, някои облечени в блестящи копринени роби, други с прости памучни кимона на слугини. Всички те притискаха ръкави към носа и устата си с разширени от ужас очи. След тях тичаха дворцови служители, крещяха заповеди и се опитваха да въдворят ред, но жените не им обръщаха внимание.
— Пуснете ни да минем! — викаха те, изтласквайки сватбеното шествие към стената.
— Как смеят тези жени да се държат тъй непочтително? — възкликна жално Цунайоши. — Нима всички са обезумели? Стража… спрете ги!
Съдията Уеда и слугите предпазиха Рейко от тълпата, бързо разрастваща се от обзетите от паника гости, които тичешком напускаха банкетната зала. Блъснаха майката на Сано, но той успя да я хване, за да не падне.
— Бягайте! Всички сме обречени! — пищяха жените.
Появи се отряд стражи и насочи обзетите от истерия жени обратно към вътрешността на двореца. Участниците в сватбеното шествие и гостите се скупчиха в банкетната зала, подредена с маси и възглавници по пода. Група уплашени музиканти стискаха инструментите си, а прислужниците чакаха, готови да сервират.
— Какво означава всичко това? — шогунът изправи високата си черна шапка, килната в суматохата. — Аз… ъ-ъ… изисквам обяснение!
Началникът на стражите се поклони на Токугава Цунайоши.
— Поднасям ви извиненията си, ваше превъзходителство, но в женското крило възникна безредие. Вашата най-нова сокушицу Харуме току-що издъхна.
Главният дворцов лекар, облечен в тъмносинята роба на своята професия, добави:
— Смъртта й бе причинена от внезапна болест… Наложниците се разбягаха ужасени, че могат да се заразят.
Откъм доскоро празничното множество се разнесе тревожен ропот. Токугава Цунайоши ахна.
— Зараза? — лицето му пребледня и той покри носа и устата си с две ръце, за да не позволи на духа на болестта да влезе в него. — Нима искате да кажете, че… ъ-ъ… в двореца е избухнала епидемия? — диктатор с крехко здраве и с незначителен талант на главнокомандващ, той се обърна към Сано и съдията Уеда — следващите по ранг след него от присъстващите мъже: — Какво трябва да се направи в такъв случай?
— Да се отмени сватбеното тържество — отвърна съдията Уеда със съжаление — и гостите да се разотидат по домовете си. Аз ще се погрижа.
Сано, макар и слисан от този бедствен завършек на дългоочакваната си сватба, се притече на помощ на своя господар. Заразната болест бе сериозна тревога.
— В случай че наистина има епидемия, всички наложници трябва да бъдат поставени под карантина, за да се предотврати разпространението на болестта — Сано се разпореди началникът на охраната да се заеме с този въпрос и заповяда на дворцовия лекар да прегледа жените за симптоми. — А вие, ваше превъзходителство, трябва да останете в покоите си, за да не се разболеете!
— Ъ-ъ… да, разбира се — отвърна Токугава Цунайоши с явно облекчение, че някой друг поема нещата в свои ръце. Забързан към собствените си жилищни помещения, шогунът даде знак на висшите служители да го последват и извика на Сано:
— Ти трябва незабавно да разследваш причините за смъртта на тази Харуме! — обладан от страх за собствения си живот, той изглеждаше безразличен към загубата на своята наложница и към съдбата на другите си жени. И очевидно напълно бе забравил обещаната на Сано почивка. — Трябва да попречиш на болестта да ме стигне. Тръгвай незабавно!
— Ваше превъзходителство, но… — извика Сано след отдалечаващия се деспот и неговия антураж, но те не го чуха.
Хирата застана до своя господар. Двамата поеха нататък по коридора към женското крило. На тръгване Сано погледна през рамо и видя Рейко с белия сватбен воал, който се влачеше зад нея. Баща й и прислугата точно я извеждаха навън. Сано почувства силно раздразнение към шогуна за това, че не бе спазил обещанието си, и съжаление, че сватбеното празненство се отлага. Нима не бе заслужил малко покой и щастие? После потисна въздишката си. Безпрекословното подчинение на господаря бе най-висшата добродетел — тъй повеляваше Бушидо — Пътят на воина, моралният кодекс на самураите. Дългът преди всичко! За пореден път смъртта се превръщаше в център на вниманието му. Брачното щастие трябваше да почака.
Глава 2
Женските жилищни помещения в замъка Едо заемаха най-уединената част във вътрешността на главния дворец, известна като „вътрешното крило“. Пътят дотам преведе Сано и Хирата през няколко приемни зали, държавни канцеларии, заседателни помещения и виещи се коридори. Зловеща атмосфера бе потиснала обичайната суетня в двореца. Колкото повече се разпространяваше вестта за ужасяващата смърт на наложницата, толкова повече служители се скупчваха на групи и тревожно обсъждаха случилото се. Въоръжени стражи патрулираха по коридорите в случай на нови безредици. Великата бюрократична машина на Токугава бе замряла. Сано ясно си даваше сметка за сериозните последици, които една епидемия можеше да има за цялата страна, затова тайно се надяваше смъртта на Харуме да се окаже просто изолиран инцидент.
Вътрешното крило бе отделено от останалите части на двореца с масивна дъбова порта, обкована с желязо и украсена с дърворезби на цветя и птици. Женските помещения включваха покоите на майката на шогуна, жилището на съпругата му, стаите на наложниците и на тяхната прислуга и отделенията за дворцовите готвачи и камериерки. Двама пазачи охраняваха портите.
— Тук сме по нареждане на негово превъзходителство, за да разследваме смъртта на сокушицу Харуме — каза Сано.
Пазачите се поклониха, отвориха вратите и пуснаха сосакан и помощника му в тесен, осветен от фенери коридор. Вратата зад тях се затвори с глух кънтящ звук.
— Никога досега не съм идвал тук — каза Хирата, с приглушен от благоговение глас. — А вие?
— И аз — отвърна Сано.
Усети смесица от любопитство и тревожен трепет.
— Познавате ли някого във вътрешното крило?
В качеството си на сосакан Сано имаше свободен достъп до повечето части на двореца. Той познаваше иззиданите му проходи и градини, родовия храм на клана Токугава, терена за тренировки по бойни изкуства, горския резерват, административния район, в който живееше и самият той, външната част на двореца и дори личните покои на шогуна. Но женското крило бе затворено за всички мъже, с изключение на няколко внимателно подбрани пазачи, лекари и близки служители. Сано не беше сред тях.
— Познавам по физиономия някои слуги и низши чиновници — каза той — и веднъж оглавявах военен ескорт, който придружаваше майката на шогуна при поклонението й в храма Зоджо. Но задълженията ми
