Антонио Джермано Роси
Храбрият капитан
ПЪРВИ ДЕН
— Неприятелят иде! — съобщи младият барабанчик на храбрия капитан. — Сега, след като изпълних дълга си, мога ли да падна изтощен на земята?
Храбрият капитан се замисли за миг и каза сухо:
— Не! Кога да паднеш изтощен на земята, ще кажа аз! — След това се обърна към своите храбри войници — Неприятелят! — извика той, като намигна с хитрото си око.
— Сигурно ли е? — запита един стар гренадир. — Вие не правите добре, като се доверявате толкова на това момче — то е развейпрах и пей дава да сплашва хората.
— Внимание! — извика храбрият капитан. — Пригответе артилерията!
— Не ще да може! — каза един стар артилерист злорадо. — Все същата история — няма ми оръдието.
— Винаги е така — изрева храбрият капитан. — Всеки път, когато ми трябва, оръдието никъде не се намира. Завира се винаги между краката ми, когато не го търся или не знам какво да правя с него. Тук има някой, който си прави майтап и крие оръдието.
— Не си прави майтап! — засмя се злорадо старият артилерист. — Всеки път, когато река да стрелям, оръдието не се вижда никъде. Това го знай от мен!
— Щом го няма — каза храбрият капитан, — ще го купиш на твоя сметка.
— Вече второ оръдие купувам за един месец — отвърна му сърдито старият артилерист. — Оръдията сега струват скъпо.
— Ще рече — изрева храбрият капитан, — че днес не ще мога да водя война, понеже липсва оръдието! Може ли да се губи така денят, питам аз?
— Не се нервирай де! — отвърна старият артилерист. — Щом толкова настояваш… Мога да дам моето оръдие, дето го държа в къщи. И без друго не ми трябва.
— Не! — извика храбрият капитан. — Не искам благодеяния!
— Твоя воля! — каза старият артилерист, като вдигна рамене.
— Кой сте вие? Какво искате? — кресна в следния миг храбрият капитан на един стар пехотинец, който минаваше край него.
— Добър ден! — отвърна старият пехотинец. — Аз съм неприятелят. Трябва да напредна с няколко другари и да завзема този хълм.
— Невъзможно! — извика храбрият капитан. — За да завземете този хълм, трябва да минете през телата на моите стари гренадири.
— Пусни ги да вървят — пошушна му старият артилерист — и престани най-после с тая история, дето караш неприятеля да минава през телата ни. За един месец за твоя кеф така съм насинен, че не мога да се наведа от болки.
— Но нима наистина на може? — попита старият неприятелски пехотинец с усмивка. — Иначе ще ме мъмрят!
— Добре де! — каза, като наведе добродушно глава храбрият капитан. — Тоя път идете на хълма, само че да не свикнете така!
— Не! Не! — отвърна старият неприятелски пехотинец. — Само тоя път!
— Оръдието се намери! — внезапно викна весело някой.
— Къде беше? — запита любопитно храбрият капитан.
— Тук беше! Поне двайсет пъти гледахме. Знаеш как става…
— Е, доволен съм — каза храбрият капитан. — Дръж!
И понеже беше в добро настроение, той му подхвърли един златен кръст за храброст.
— Внимание! — изрева храбрият капитан. — Неприятелят!
— Виж какво — каза старият артилерист, — не е заради мен, но тия работи стават постепенно: има хора болни от сърце.
— Огън! — изрева храбрият капитан.
— Разправяй си ти — рече старият артилерист, — ама са ни изпратили оръдието без инструкция.
— Това оръдие — развика се храбрият капитан — най-сетне ще стреля или няма да стреля?
— Не се сърди! — рече старият артилерист. — Изпратили са ни оръдието без инструкция за употребление. И после, нали знаеш какви са тия оръдия. Когато са нови, за нищо не ги бива.
— Ето ти сега! — каза гневно храбрият капитан. — Все така ли ще се излагаме пред неприятеля, питам аз!
— Ей! — дочу се глас. — Откога чакаме това оръдие да гръмне! Моите войници се изнервиха вече!
— Кой е? — запита старият артилерист.
— Неприятелят е — осведоми го, като се изчерви, храбрият капитан, — само се излагаме.
— Така ли стават тия работи! — изрева гласът. — Като не можеш, не обещавай поне!
— Днес — заяви храбрият капитан — ще се замаскираме пред тях.
— Всеки с вкуса си — промърмори отегчено старият артилерист. — Само че заради тая история със замаскирването всяка вечер след това вратът ми е пълен с шума и клечки.
— Слушайте! — извика един стар ефрейтор. — Ходих да разузная дали може да се мине през неприятелските линии.
— Браво! — каза му храбрият капитан.
— Не може, знаеш… — продължи старият ефрейтор. — Има една табела, на която пише, че минаването е забранено.
— По дяволите! — изруга храбрият капитан.
— Пише — продължи старият ефрейтор — „Забранено минаването на неприятеля, 10 лири глоба на нарушителите“. Ако минем, ще похарчим сума ти пари.
— Ама че работа! — заключи с горчивина храбрият капитан. — Може ли да се прави война по тоя начин, питам аз!
ВТОРИ ДЕН
— По дяволите тия оръдия! — извика храбрият капитан, като излезе сърдит от палатката. — Вече нищо не се разбира: не може ли да стрелят по-тихо?
— Не… — каза задъхано старият артилерист, изтривайки потта си.
— Върви да стреляш по-нататък! — допълни храбрият капитан. — Толкова ли няма друго място?
В този момент се появи старият гренадир.
— Неприятелят дойде да се оплаче вече два пъти — съобщи той. — Каза — не можеш ли да гърмиш по- тихо: има хора, които спят.
— Имат право! — потвърди храбрият капитан. — Какво бихме казали, ако го направеха на нас?
После запита:
— Не си ли видял да идва кавалерията?
— Не знам — отвърна старият гренадир, — ще отида да питам.
След малко той се завърна тичешком.
— Идвала е, но си е отишла. Казват, че щяла да се върне по-късно.
— По-късно? — извика храбрият капитан. — Не мога да чакам! Искам да атакувам веднага, така че да се приготвят бързо. Не искам и тая вечер да нападам и през нощта — добави недоволно той.
В този момент дотича един неприятелски пехотинец, силно ядосан.
— Кавалерията ще почне ли да напада, или не? — попита той. — Ние вече се построихме в квадрати.
— Какво да ти кажа? — отвърна храбрият капитан, като вдигна рамене. — По-добре ще бъде да разтурите квадратите за тая вечер.
— Добре, благодаря — каза неприятелският пехотинец, — понеже, знаеш ли… бяхме взели извънредни часове за тия квадрати.
В този момент пристигна старият артилерист.
