обявление във вестника.
— В кафенето? — каза изненадан, но вече весел старият артилерист. — Бих се заклел, че си беше при мен!
— Ето ти го твоето оръдие! — каза храброто войниче, като го тикаше пред себе си. — Къде ти беше главата!
Старият артилерист се засмя доволен.
— Смей се, смей се ти! — рече храбрият капитан. — Глупак такъв… Ами ако беше дошъл неприятелят, а?…
ПЕТИ ДЕН
— Трябва вече да се свърши с това! — извика вън от себе си храбрият капитан, като се втурна сред старите артилеристи. — Дайте това оръдие тука! Така не може да се работи!
— Пристигна новият знаменосец — доложи един стар гренадир.
— Пуснете го при мен! — заповяда храбрият капитан.
— Добър ден! — каза новият знаменосец, като си сваляше почтително кепето.
— Друг път носил ли си знаме? — запита храбрият капитан.
Новият знаменосец се усмихна.
— Малцина са тия — каза той, — които могат да носят знамето като мен.
— На мен ми трябва — обясни храбрият капитан — знаменосец, който да се остави да го надупчат куршумите.
— Този тук ме познава — каза новият знаменосец, като посочи един стар гренадир, и се усмихна с израз на превъзходство.
— В такъв случай — съгласи се храбрият капитан, обърнат към стария гренадир, — дайте му веднага знамето да го поноси малко.
— Веднага! — каза новият знаменосец, поставяйки кепето си. — В най-гъстото място на битката ли да го нося?
В този момент влезе старият артилерист, като тикаше пред себе си оръдието.
— Ето оръдието — каза той, — къде да го сложа?
— Сложи го тука — заповяда храбрият капитан, като показваше ъгъла на стаята. — И когато ще ви потрябва, търсете го от мене.
— Искате ли и гюллетата? — запита старият артилерист, бършейки потта си.
— Не! — каза сухо храбрият капитан. — А сега ме оставете сам, защото трябва да проуча плана за битката.
— Само гледай — рече доверително усмихнат старият артилерист — да приготвиш битка както трябва.
— А после разправяйте, че не мисля за вас — засмя се разчувствуван храбрият капитан, като стана и показа с пръст плана на битката. — Я погледни тук!
Старият артилерист се наведе да гледа.
— Уха-а-а! — възкликна той, като се изправи цял пламнал от радост. — Ще атакуваме квадратите!
— Мълчи сега! — каза храбрият капитан, като се стараеше да изглежда сериозен, макар и усмихнат. После изблъска с внимателни движения стария артилерист. — Вие сте глупци, дето не го заслужавате, да ви кажа аз. Върнете оръдието на старите артилеристи.
— Благодарим! — каза старият артилерист, цял сконфузен, но също усмихнат. — Благодарим!
И се отдалечи бързо, подтискайки огромното си любопитство.
ШЕСТИ ДЕН
— Внимание! — заповяда храбрият капитан. — Приготви се за бой с нож!
— Току-що обядвахме — промърмори един стар гренадир. — Не може ли да се отложи малко?
— Да! — прибави друг. — Досега не ми се е случвало да се готвя за бой с нож веднага след ядене… Знаеш ли колко ти става лошо!…
— Вече е четири! — каза храбрият капитан, сочейки часовника си. — Часът си е час.
— И все пак — рече старият гренадир, — можеше да си поотпочинем и към четири и половина да си направим спокойно, спокойно едно на бой с нож.
— Е, да — каза храбрият капитан, свивайки рамене, — и след това се готвите за бой с нож чак до осем часа, както стана в четвъртък вечер… Искам сега да свършим бързо, защото си имам и друга работа.
СЕДМИ ДЕН
— Неприятелят! — извика един тръбач, като пристигна запъхтян.
— Доволен съм, ще ви дойде добре — каза храбрият капитан, разтривайки ръце. — Чухте ли?
— Това момче прави ингеллък — каза старият гренадир, като сочеше тръбача, който изчезна със смях. — Някой ден ще му дам добър урок…
— Не, не — потвърди със сериозно изражение храбрият капитан. — Наистина е неприятелят, чувате ли?
— Благодарим! — рече със зъл глас старият артилерист. — Загубихме цял ден да се готвим за бой с нож, за канонади и дявол знае още какво!…
— Но, сине мой — каза храбрият капитан с убедителен тон. — Ако ще правим война, добре!… Ако не… да си вървим и да не приказваме повече… Да не мислите пък, че много държа…
— Какво значение има! — каза старият артилерист. — Само преувеличавате! Война може да се прави, но с малко повече спокойствие… Тук човек няма време да си удовлетвори и една естествена нужда, с извинение казано.
— Какво има? — заинтересува се току-що пристигналият генерал. — Какви са тия дискусии?
Всички застанаха мирно, мърморейки.
— Има някои — каза храбрият капитан, без да обръща внимание на предупредителните знаци на старите гренадири, — има някои, дето не искат на бой с нож. Така не може да се напредва… Аз ще си взема шапката и ще се махна… Нима ще стоя тук да си губя времето с тях!
— Е, де! Е, де! — каза старият генерал, като ги заплаши с пръст. — Такива работи ли трябва да слушам?
— Но, господин генерал — рече един стар гренадир, — влезте ни в положението… Готвим се за бой с нож от сутрин до вечер…
— Момчета! — възкликна старият генерал. — Аз на ваше място… — После се обърна към храбрия капитан, като му смигна. — Я им кажи ти за моето време!
— Все това е! — отвърна храбрият капитан и поклати глава. — Тия тук не разбират даже какво искате да кажете…
— Хайде, със здраве тогава — заяви старият генерал, като гледаше часовника си. — След половин час имам друга битка и трябва да вървя. Бъдете послушни, ей! — добави той, обърнат към старите гренадири, и им направи прощален знак с ръка. После тихо прошепна на капитана: — За днеска ги остави. Накарай ги утре на бой с нож…
— Обаче… неприятелят! — възкликна храбрият капитан.
— Зарежи го — каза, като се приближи към него с многозначително смигване старият генерал. — За това ще мисля аз!
ИНТЕРМЕЦО
Приготвяне на бойното поле за XI ден
— Приготвихте ли бойното поле? — запита храбрият капитан стария сержант. — Вече е десет! — добави той сухо, изваждайки часовника си.
— Но в колко часа трябва да почнем войната? — запита старият сержант храбрия капитан.
